Казвам се Кирил Шидеров и съм роден през 1959 година. Това, което се случи с мен стана през месец септември 1993 година. Бях в селото на покойния ми баща в Хасковски окръг. Беше събота вечер. Много ми се спеше, но когато си легнах, сънят побягна от мене. Започнах да чувам стъпки по двора, после в съседната стая, по тавана, и после в стаята, страх ме обзе. Знаех, че няма никой, но чувах да ходи някой. Изкарах една кошмарна нощ. Не разбирах какво става. Мислех си, че нещата ще се оправят като се разсъмне. След като са разсъмна, вместо да се подобрят нещата започнах да усещам върху мен голям товар, и всичко започнах да свързвам със смъртта без обаче да го искам. Не разбирах какво става с мен. На читателите искам да кажа, че бях напълно здрав, без никакви психични отклонения, имам здрава психика. През живота си не съм боледувал от никакво по-тежко заболяване, освен от настинки и детските болести, през които минават децата. Не съм имал и никакви проблеми в живота, който водих до този момент. Всичко, каквото съм искал, съм го получавал. Водех един греховен и разгулен живот.
След като усетих този товар и смъртта, реших да се оттърса от това състояние, като си наточа вода от кладенеца, да се измия и да потърся някой познат приятел. Но какво се случи, синджира с който изваждах вода от кладенеца се скъса. Реших да отида да си налея една туба вода от чешмите покрай селото, тъй като в селото рядко имаше вода през деня. Запалих колата и излязох от двора на улицата. На улицата срещнах познат съсед, който вървеше в обратната посока. След две преки отново го срещнах и се смутих, тъй като беше невъзможно да се срещнем, движейки се в противоположни посоки – аз с кола, а той – пеша.
И така, от обстоятелствата покрай мен, започнах да се замислям какво става с мен и какъв е този товар който нося, без да го виждам. Прибрах се отново с колата в къщи, без да наточа вода.
Трябваше по някакъв начин да се измъкна от това състояние, затова реших да ида при един мой роднина /не му казах нищо за състоянието си/, докато бях при него, усещах товарът върху мен и не се махаше. Прибрах се в къщи като се стараех да не мисля за товара и за смъртта, доколкото можех. След не много време дойде същия мой роднина, да ме попита дали искам да отидем на събора в гр. Свиленград при друг наш роднина, който живее там. Не му дадох отговор веднага, но след като го изпратих, бяхме застанали пред неговата кола, и той пак ме попита, тогава видях на предната седалка в неговата кола едно бяло дебело въже и чух ясен глас който ми каза: Тръгнеш ли ще бъдеш обесен на първото дърво като излезеш от селото. Отказах му. Разбрах, че няма измъкване и единственото ми обяснение беше, че това е смъртта.
Часът беше около пет след обяд, и реших, че няма да мога да изкарам втора нощ, тръгнах да запаля колата и да се прибера в София, не взех багаж имах само пари за бензин. Когато се доближих до колата, чух същия ясен глас: Тръгнеш ли с колата, ще катастрофираш. Спрях се, и се обърнах към къщата. И какво виждам – баба ми, дядо ми и леля ми, които са покойници, виждам ги във въздуха, не на земята а но около 1-2 метра от нея. Баба ми помаха с ръка и каза: Кирчо, никъде да не тръгваш, тук да си останеш, тук да те погребение. Слънцето грееше и беше топъл ден. Наведох глава смутен, разбирах, че това е смъртта и няма измъкване от нея. От двора влязох в къщата и седнах на стола – ръзсъждавах в себе си: ясно, че това е смъртта, но как така без болест и без причина, човек си умира. Мислех си какво толкова съм извършил в тоз живот, та умирам без болест или злополука, тогава целия ми живот се върна назад и същия глас ми казваше: Това нещо е грях, и това и това и т.н.. В паметта ми излизаха греховете, които съм вършил и ясен глас казваше: грях, грях… . В първия момент почувствах облекчение, защото разбрах причината за смъртта, а това бяха греховете ми, които съм вършил. Дойде ми тогава мисъл: Та нима нищо свястно не съм извършил. Мислех, мислех, но нищо не измислих и стигнах до там да си кажа: не съм ли дал една чаша вода на някой. Само греховете ми стояха в паметта ми. Примирих се и си казах: “ Аз наистина си заслужавам смъртта. Тогава чух същия ясен глас: Ставай сега и скачай в кладенеца! Там ти е присъдата. Усетих, че някаква сила ме вдига от стола да стана. Но тогава ми дойде друга мисъл и си рекох: Добре, толкова грехове съм извършил, защо трябва пак чрез грях да умирам, като се самоубия. Тогава вдигнах главата си нагоре и без да мисля какво говоря, казах: Господи ако ти си рекъл! И стана чудото, товара който ме притискаше се махна, смъртта изчезна и живот с голяма сила влезе в мен – и това стана в един миг време! Първите думи, които изрекох бяха: Господи сега разбрах, че Ти съществуваш, че Ти взе греховете ми и ми върна живота. Жив си Господи! Изкарах втора нощ на село и на другия ден, когато пътувах към София, помолих се на Бога и казах: Господи, разбрах, че си жив и вече никой не може да ме разубеди в противното, но не можах да разбера какво се случи с мен е какви бяха всичките тези неща – искам от Теб обяснение. Тогава върху мен дойде един неописуем мир, всичко в мен утихна, утихна и светът около мен /и бомба да гръмнеше до мен нямаше да ме смути/ и тогава, чух друг ясен глас в който усещах власт но и много любов, и този глас ми каза: Прибери се вкъщи. Видя къде е Библията, чети я, там ти е обяснението.
Около месец, два, преди да се случи всичко това, което ви разказах видях в гардероба Библията, увита в хартия. Моята съпруга беше я взела от една наша позната. Когато я видях си казах: Ще трябва да я прочета някой ден.
Щом се прибрах, взех библията и започнах да я чета. Това правя и до днес. В нея пише, че грехът като зачене, развива се и ражда смърт, но също така пише, че в последно време всеки който призове Господното име, ще се спаси. Сега знам какво се случи с мен и разбрах, че товара който беше върху мен – това бяха греховете ми. Тези греховете, които бях извършил, ме водеха към смърт. Сатаната знаеше, че ако прочета Библията, може да повярвам в Господа Иисуса Христа и да бъда спасен, затова бързо ме накара сам да си затворя вратата за небесното царство и вечния живот, като ме съветваше, да се хвърля в кладенеца и се самоубия. Разбрах също, че образите на покойните ми баба, дядо и леля, бяха проектираните пак от него, защото не може умрял човек да се явява – душата на умрелия е: или при Бога или заключена в тъмница и чака съдния ден. Библията казва, че дяволът се преобразява и на светъл ангел. И разбрах, че той се беше преобразил в образите на моите починали роднини и се опитваше да ме излъже. Но когато призовах Живия Бог, Който е много милостив и много жалостив, Той ме освободи от товара на греха, пропъди демона на смъртта и ми подари живот. Той проля кръвта си и умря, за да живеем аз и ти, драги читатели. Призови името Господне, за да живееш. Изповядай всичките си грехове и беззакония и моли се Богу, в името на Господа Иисуса Христа, да получиш прошка на греховете и спасение за душата си. Не отлагай, а го направи веднага. И престани да вършиш повече беззакония, защото те раждат болест и смърт. Вземи светата Библия, чети и изпълнявай това, което прочетеш в нея. Тя ще те научи да обичаш, да говориш и да вършиш правда и истина, за да живееш вечно с Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
Това, което ви разказах накратко, се случи в продължение на 18 часа, които и днес помня, като че бе вчера.
По пътя на вярата
С голямо желание и трепет започнах да чета Библията, имаше моменти когато виждах живота си описан в историите на Стария завет, все едно пишеше за мен. Нещо, обаче не разбирах от това което четях: как така всички човеци ще отговарят пред Бога?
Как аз, като умра един ден, ще отговарям пред Бога за делата си извършени тук на земята? Това не го разбирах. Реших да помоля Този, който ми върна живота и ми подари вяра. Казах: Господи, не разбирам, как аз, като умра ще отговарям за делата си? И отговора дойде: сънувах сън в който душата ми излезе от тялото. Когато излезнах от тялото, паметта ми беше с мен, виждах всичко, знаех живота си и всичко което съм вършил на земята. Тогава се стреснах и уплаших: как ще се върна сега в тялото си – тогава нещо изщрака и аз се озовах в тялото, бях буден в леглото, но тялото ми беше истинало. Минаха няколко дни за да разбера, че с тази опитност, Господ ми показа и отговори какво представлява смъртта и как всички човеци ще отговарят пред Него. Благодаря ти Боже.
Ще ви разкажа още една опитност, която се случи с мен още в началото след като повярвах в Бога. Трябваше да отида на летището. През ноща сънувах сън, че карам колата и пред мен излезе една преграда, в момента когато натиснах спирачката видях двата спирачни маркуча, че се спукаха, аз се блъснах и така се събудих. Беше 5 без 5, а си бях навил часовника за 5 часа. Седнах в леглото и размислих: Господ ме предупреждава, че имам проблем със спирачките и тръгнах за летището с градския транспорт. След като свърших работа, минах през магазин за авточасти и си купих два спирачни маркуча. Като се прибрах в къщи, съпругата ми каза: ти не трябваше ли да отидеш на летището – аз ѝ отговорих: аз вече бях и сега се върнах. Тя ми каза: е как така си бил, като колата беше долу. Разказах ѝ за сънят, и че съм купил маркучи, отивам да ги сменя. Единия спирачен маркуч едвам се крепеше а другия беше силно напукан и при рязко натискане на спирачката щяха да се спукат – благодаря ти ГОСПОДИ, че ме опази. Смених ги, а старите показах на съпругата си, и ѝ казах: виж ги /маркучите/, ти ще ми бъдеш свидетел ако някой не ми повярва.
Пиша тези важни неща за тези които ме познават, роднини, приятели, познати, а и тези които не ме познават, за да разберете, че има Бог и ако искате да повярвате в Него прочетете светата книга Библия. В нея ще намерите отговор на всеки ваш въпрос. Ще разберете, че има вечен живот, и има втора смърт – смъртта на душата. Вечен живот е това – да познаем Него и този Когото е изпратил на света, преди близо две хиляди години, Спасителя на човешкия род Господ Иисус Христос – да плати цената за нашите грехове с проливането на кръвта Си на кръста на Голгота. Благодаря ти Господи за милостта която показа към мене грешния!