Гордост и смирение

Да разгледаме първо значението на думите, горд човек: това е човек, който счита себе си за по-умен, по-силен, по-достоен от останалите, и използва всички средства за да наложи своята си воля и своята си правота. Постигне ли целите си, става арогантен, нагъл, дързък, високомерен, надменен, неискрен, груб, подъл, зъл, ненавижда друго мнение и изобличение. Горделивия човек е егоистичен и себелюбив.

Сега да видим и значението на думите, смирен човек: това е човек, който е кротък, отстъпчив, не се мисли за умен, не обича разправиите, не се раздразнява когато го обиждат и хулят несправедливо, не дружи с горделиви, не налага своето си мнение над останалите, приема изобличение и поука.

Да изследваме сега какво казва Свещеното Писание за гордостта и какви съвети ни дава Господ за да се предпазим от нея, и как да се смирим:

Сирах 10:14 – Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Исаия 14:13-15 – А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

Втора Макавейска 5:21 – И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.

Втора Макавейска 9:7,8 – Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове. И оня, който мислеше с над човешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила.

– Как се отдалечаваме от Бога? Като вършим нечестие и нарушаваме Божиите заповеди, като се сдружаваме с еретиците и беззаконниците, като тръгваме след суетата на този свят. Кога сърцето ни отстъпва от Твореца ни? Когато спрем да пълним сърцето си с думите Господни и сърдечните ни помисли лека по-лека отстъпват от правдата и истината. Започваме да се мислим за много добри и много духовни.

– Може ли пак да се приближим до Бога? Да може, като се покаем и изповядаме греховете си, като развалим съюза с нечестието и преизподнята и започнем отново да пълним светилниците си със Слово Божие, молитва, посещение и участие в Богослужението.

– Виждате ли до къде доведоха властта и парите на този възгордял се цар Антиох? Доведе го до това, че си мислише, че всичко може, и че всичко му е позволено, и че и невъзможното за него е възможно, искаше да заличи един народ. И ето още, какво е записано за един цар асирийски: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин /Исая 10:13/. А какво да кажем за днешните възгордяли се царе, които искат да управляват света и да разместят границите? Покайте се, за да не изпитате върху себе си Божията сила. Припомнете си близкото минало – този който си мислеше да завладее целия свят, как завърши и успя ли? Управници и царе, запомнете: този свят е под контрола на Бога и ще се изпълни това което Той е казал и предопределил, ни повече ни по-малко, и още цялата власт на небето и на земята е в Неговата десница.

Второзаконие 8:2,13,14 – И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не; кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Ето как Господ ни смирява и изпитва с цел да види дали ще пазим заповедите Му. Спомнете си какво е казал апостол Павел: Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам, знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие, научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в изобилие да бъда и в лишение /Филипяни 4:11,12/. А разбираме ли, че едно е потребно за човека, да сме при Христа Бога и неговото Евангелие, това е добрата част а всичко останало от което имаме нужда, ще ни се прибави. Ако придобием целия свят а душата си погубим, каква полза за човека?

Второзаконие 8:13,14 – кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;

Второзаконие 17:19,20 – и нека той /закона Господен/ да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби; за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.

– Трябва да сме наясно, че когато имаме световните блага, вероятността да се възгордее сърцето ни е голяма, ако забравим Неговите заповеди да преглеждаме вдовиците, сираците, сиромасите в техните неволи. И да забравим какво ни донесе кръстната смърт на Христа Бога.

– Брат сънувал сън, в който му се припомняло за неговия тъст, колко бил щедър, когато плащал на наемниците си. В последствие, поради тази негова щедрост Господ го привлякъл, покаял се и така си преминал от този свят.

Лука 12:13-21 – Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

– Разбирате ли какво става с този, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога? Разбирате ли размишленията му, и как го отклоняват от Бога? Как да богатеем в Бога? Ето го отговора: защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Ако не богатеем в Бога ставаме егоисти.

– Брат казваше, че когато нахранил един гладен, чувал как стомаха му издавал звуци. Кой знае откога не е бил ял?

Езекиил 16:49 – Ето, в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите й: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив. – Ето го пак егоизма и себелюбието, когато мислим само за себе си.

1Тимотей 6:16 – Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада.

Матей 19:23 – А Исус каза на учениците Си: Истина ви казвам: Трудно ще влезе богат в небесното царство.

– Как да обобщим горните стихове от Свещеното Писание? Ето така: Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него /Псалми 62:10/. За да не забравиш Господа своя Бог, и да започнеш да служиш на мамона и да гледаш само своя си интерес.

Сега да разберем какво казва Свещеното Писание за духовната гордост:

Галатяни 6:3 – Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.

– Считаме ли се нещо? И дали признаваме Бога във всичките си пътища? А не ли е всичкото добро от Него, а злото от нас?

Притчи 26:12 – Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

– За мъдри ли се мислим? Съзнаваме ли, и разбираме ли, че мъдростта идва от Бога?

Лука 18:11 – Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар, постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

– Ето я гордостта, да си мислим, че сме повече от другите, да изтъкваме правдата си. Смирен човек не би се молил по-този начин, смирения човек е милостив и би се застъпил за митаря пред Бога. Дали виждате себелюбието и самодоволството на фарисеина?

Римляни 12:3,16 – По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри.

1Коринтяни 8:2 – Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.

– Ако тези думи пребъдват в нас и ние в тях, всяка горделива мисъл ще бъде уловена от това слово Божие и няма да може да пусне корен в сърцата ни.

– Някой си брат взимал дейно участие в службите, разказвал видения сънища, поучавал и т.н.. Започнал да си мисли, че Господ го употребява и че му дава знание повече от другите и стигнал до там, че сънувал сън: как някаква сила го издига над земята и го носи над човеците, които го гледали с почуда и възхищение. Когато се помолил на Бога да му открие какво означава този сън – разбрал значението, че се е възгордял и веднага потърсил пътя на смирението, и разбрал, че на Бога се служи и с мълчание, с разсъждение и смиреномъдрие. Пазете се да не прославяте себе си, защото ще пропаднете и помнете, че горделивото сърце ни води към заблуда. Когато Светия Божи Дух ни употреби с някоя от дарбите Си, пазете се да не си помислите, че сте много духовни и да се възгордеете, отхвърляйте такива помисли за да не тръгнете по пътя на заблудата.

1Тимотей 6:3,4 – Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения.

– Кои са тези които поучават инак? Това са тези, които не обръщат внимание на смъртните грехове записани в Божието Слово за да отклоняват Божия народ от лошите им пътища и дела, изопачават Писанието, проповядват лъжи за другите деца на света Богородица, за грабването на църквата преди идването на антихриста, за митарствата на душата, считат се за най-правоверните и духовни християни и т.н.. И всичко това води до гордост и то с помрачение, православните християни го наричат прелест.

Да видим сега кои са здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и учението за благочестието, които ще ни предпазят от духовната гордост:

Лука 17:10 – Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Яков 1:27 – Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

– Негодни слуги ли сме или обичаме да ни наричат велики Божии служители или да ни считат за много духовни? Наш дълг е да изпълняваме заповедите Господни и то не по принуда а драговолно, като се считаме и заявяваме, че сме негодни слуги Божии. Издирваме ли онези сираци и вдовици в техните скърби и неволи или егоизмът и себелюбието ни е завладяло? Как се оскверняваме в този свят и пазим ли се? Оскверняваме се чрез похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, която е от този свят.

Ето ви още:

Второзаконие 9:4,5 – Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая добра земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти. Не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието и беззаконията на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова.

– Ето ви и от Новия завет: Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас /1Йоан 1:8/. Сложим ли нашата праведност в пътищата си, ще пропаднем. Разбирате ли как горделивите помисли ако пуснат корен в сърцето ни, ще влезе измамата и заблудата? Дано да разбирате.

Второзаконие 6:10-12 – Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил, и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш, тогава пази се, да не се измами сърцето ти и да забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Когато Господ ни благослови или изникне наследство, има вероятност да забравим за Господа и за това е предупреждението. И както е записано по-горе: Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Яков 4:13-16 – Чуйте сега вие, които казвате: „днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“, сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.

– И както някой е казал: навсякъде с Господа вървете, за да не Го забравите. Не се осланяйте на своята си сила и мъдрост, защото и силата и мъдростта е Негова, но ходете смирено с вашия Бог.

Второзаконие 8:17 – и за да не кажеш в сърцето си: моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство.

– Какво стана с цар Навуходоносор, когато се възгордя сърцето му и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си! Къде го прати Господ? Какъв ум, му даде? Смири ли го Господ? Да, смири го, но не го отсече, защото изпълни волята Му.

– Искаме ли Господ да ни смири? Ако искаме, Той може да ни смири, но е по-добре ние да го сторим.

– И още, когато сърцето на цар Езекия се възгордя, Божия гняв падна върху него и народа, когато се смири Господ оттегли гневът Си /2летоп 32:25,26/.

В заключение:

…Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат /Яков 4:6, 1Петрово 5:5/.

Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени /1Царе 2:3/.

Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава /Псалтир 137:6/.

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава /Притчи 18:13/.

– Ако си правим сметка да се смиряваме с цел да се прославим, пак ще се възгордеем, защото мислим за себе си, за своя си полза и за своя си слава.

Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях /Сирах 10:7/.

Нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си /Филипяни 2:3/.

Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените /Притчи Соломонови 11:2/.

Постарах се да намеря онези части от Свещеното Писание, които ще донесат полза за читателите за да се научим да ходим по пътя на смирението, като отхвърляме горделивите помисли и ласкателните комплименти, за да не се възгордеем и паднем под същото осъждане като дявола. Да мислим за ползата на другия, а не само за нашата, за да не ни завладее егоизма.

И ето какво казва Господ: иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, и то ще бъде унизено, и ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Не считам, че с написаното, темата за гордостта и смирението е изчерпана.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *