ДО ОНЕЗИ ЗАБЛУДЕНИ ДУШИ, КОИТО СЧИТАТ, ЧЕ ДЕВА МАРИЯ И ПРАВЕДНИЯ ЙОСИФ СА ИМАЛИ ДЕЦА ОТ БРАКА СИ

На фокус

В Светата книга Библия се говори на много места за братя. В едни случаи тази дума се употребява за братя от едни родители или поне от един такъв /както при нас/, в други за братовчеди, в други за роднини, в други за цял род, в други за човешкия род и за братя в Господа. Ето някои примери от Библията:

Стар завет

Битие 9-5: А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

– В този стих Господ говори за брата на всеки човек. За плътски брат ли става въпрос или за човешкият род? А не сме ли всички Адамово потомство?

Битие 9-7: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

– Лот нарече Содомските жители – братя мои. Тук е ясно, че не са плътски братя, но ги нарича братя мои. Негови плътски братя ли са?

Битие 13-8: Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

– Тях една майка не ги е раждала, Лот е син на Аран, брата на Аврам. Лот е племенник на Аврам.

Битие 29-4: И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

– За плътски ли братя става въпрос?

Битие 29-12: И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

– Яков плътски брат на Рахилиния баща ли е? Бащата на Рахил е Лаван. Лаван е брат на Ревека, майката на Яков.

Битие 29-15: След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

– Лаван е брат на Ревека майката на Яков. И тук не става въпрос за плътски брат. Яков му е племенник.

Изход 2-11: А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му.

– Тук също е ясно, че не става въпрос за Аарон плътския му брат, въпреки употребата на лично местоимение „му“, а за един от 12-те израилеви колена.

Левит 10-4: И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.

– За плътски ли братя, или за братовчеди говори Моисей?

Числа 8-26: но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

– Господ за плътски ли братя говори на Моисей? Или за левитите от 25 години и нагоре, като ги нарича братя, а са братовчеди /виж Числа 18-2,6/.

– В стария завет могат да се посочат още много такива примери, където думата братя, се отнася за племенници, братовчеди, за цяло племе и за човешкия род, и за братя по-плът. В Бития 43-29, е употребена думата едноутробен брат – братя родени от една утроба т.е. от една майка.

Нов завет

Матей 5-22: А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си /без причина/, излага се на съд; и който рече на брата си Рака /Безделниче./, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

– За плътски ли братя говори Господ? Или за братовчеди? Или за роднини? Или за братя във вярата? Или за всички човеци?

Матей 12-47: И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

– След отговора на Господ Исус Христос, не може да се твърди и да се приема, че са му плътски братя. Нито майка Му, дева Мария взе отношение. А отговори така:

Матей 12-48,49,50: А Той в отговор рече на този, който Му каза, това: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

– За плътски ли едноутробни братя, сестри и майка даде отговор Господ? И защо Господ отговори по този начин?

Матей 13 – 54-57: И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? И падаха в съблазън поради Него.

– От Евангелието знаем, че не е син на дърводелеца а е Син на Живия Бог /Лука 1-35/, а не както си е мислил народа за братята Му и сестрите Му, и се съблазниха.

– Господ отново не взе отношение по твърденията на народа. А отговори:

Матей 13-57: И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

1 Кор. 9-5: Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

– Апостол Павел тук разграничава „другите апостоли“ /думата „другите“ не означава „всичките“/ от „братята на господа“ и Кифа, но и двете групи и Кифа са имали жени. Не може да се вади извод за плътски братя а става въпрос за роднини, братовчеди.

Йоан 19-25: А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина

– Мария Клеопова не е плътска сестра на Дева Мария, тя е нейна роднина, защото не е възможно две плътски едноутробни сестри да бъдат кръстени и двете от родителите им, с едни и същи имена. Като извикат по име едната, няма ли да дойдат и двете, ако са с едно и също име?

Матей 27-55,56,61: Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; Между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове. А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

Марка 15-40,47: Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.

Марка 16-1 и Лука 24-10: А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

Йоан 19-25,26,27: А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

– От тези стихове разбираме, че другата Мария е майката на Яков а не дева Мария, защото апостол Йоан навсякъде в Евангелието, когато става въпрос за дева Мария казва, „майка Му“ или „Исусовата майка“, а за Мария майката на Яков, Йосия, няма такова уточнение в нито едно от Евангелията, и това не е майка Му. Ако дева Мария им беше майка или имаше други деца или сестра по плът, Господ нямаше да каже на любимия си ученик „Ето майка ти!“ а на майка си „Жено, ето син ти!“. И праведния Йосиф си е бил преминал от този свят /нямаше го, при кръста на голгота/. Господ дойде да изпълни закона и не може против закона да даде майка Си на друго дете, освен ако дева Мария си е останала дева и няма други деца, затова я предава на любимия си ученик и с това изразява последната си грижа и почит към майка Си преди да издъхне. И така, аз ви питам, може ли искрен християнин ако е син едничък на майка, да остави майка си и да не се грижи за нея?

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ГОСПОД ДА ОСТАВИ ТАКЪВ ПРИМЕР, АКО ДЕВА МАРИЯ Е ИМАЛА ДРУГИ ДЕЦА, ИЛИ СЕСТРА ПО ПЛЪТ, ИЛИ, АКО ПРАВЕДНИЯ ЙОСИФ Е БИЛ ЖИВ!

– Двама са знаели, че зачатието е от Всевишния – дева Мария и праведния Йосиф. Баща на Младенецът Исус, е Бог Отец. Бракът между двамата е за да скрие непорочното зачатие /Втор.29-29/, а не за създаване на поколение. Законодателят, Който влиза в тая Утроба, няма да наруши закона Си, като допусне друг да влезе в Нея /разсъждавайте върху това, и си отговорете на следващия въпрос по-долу/. Пречудни са пътищата Господни! И блажен оня човек, който ги изследва.

Въпроса: Според вас, Святата книга Библия, закона Господен, допуска ли жена да има деца от двама живи мъже? Не може да има никаква плътска похот между дева Мария и праведния Йосиф и обратно между праведния Йосиф и дева Мария, и мисъл дори, камо ли поколение, защото и двамата са знаели кой е Живия Баща на Първородния, всичко останало е: гнусна лъжа.

– Искам да ви попитам как разбирате думата първороден? И защо е писано „И роди първородния си Син“ /Лука 2:7/? Означава ли това, задължително, че има второроден? Не, не означава това, че има второроден. А защо е употребена тази дума, първороден? Защото от тази дума произлизат права по закона Господен, и пророк Исая добавя: Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните /53:12/. И какво означават думите на нашият Господ, „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“/Мат.28:18/? Ето го, двойния дял по закон, който получи Първородния от Баща Си, власт на небето и власт на земята, и то всяка.

Сега ще ви цитирам Лука 2 глава от 42 до 48 стих:

И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

– На основание на горните цитатите, ви питам: Къде са плътските му /едноутробни/ братя или Яков брата Господен? Защо не са го търсили? Или коя майка и баща ще си оставят по-малките деца за да търсят по-големия, няма ли да ги вземат със себе си? И как си обяснявате, че са го търсели между роднините? И да не забравяме, че Момчето Исус е бил на дванадесет години. Обърнете внимание на това „без да знаят родителите Му“ и на това „Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме“ – нищо не пише за плътските Му едноутробни братя, защото няма такива деца от брака на Дева Мария и праведния Йосиф.

– Да разгледаме, и този стих:

Матей 1-25: но не я познаваше докато тя роди първородния си син; и нарече го Исус. Как да разбираме този стих?

– Да разсъдим за граматическия словоред на изречението: „но не я познаваше докато тя роди първородния си син“. Да разгледаме двата глагола „познаваше“ и „роди“, между тях е наречието за време, „докато“. Предвид това, изречението се разбира така: той не я познаваше до раждането ѝ, на първородния, а веднага след раждането я позна /знаем значението на думата позна/ – до тези разсъждения ни води тази дума „докато“, защото определя времето на действието на глагола „позна“, а то е, след раждането. Да, но от горните стихове разбираме, че Момчето Исус, когато е бил на дванадесет години е нямал братя родени от брака на майка Му и праведният Йосиф. В случая думата „докато“ не е правилно употребена, тя влиза в противовес със записаното в Лука 2:42 до 48. И не само с тези стихове си противоречи, но и с други. Вярвам, че и вие ще откриете още истини по темата, защото това е угодно на Бога, за да не сме в заблуда.

– Чух следното тълкувание и върху този стих: А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл /Йоан 2:4/. Някои разбират, тълкуват този стих така:“ с тези думи – Какво има между Мене и тебе жено – Господ казва на майка си, че вече не Му е майка и няма нищо общо с нея/?/, защото Той е без начало /и плътта ли е без начало?!/, а дева Мария била само един носител на Плодът и само толкова?! Тези, които твърдят и проповядват това, обаче казват, че Господ има плътски братя?! Дева Мария, не Му е майка, а Господ има плътски братя?! Според вас, тогава и апостол Йоан не е разбирал, това което вие разбирате, защото я нарича майката на Господа /Йоан 2:3,5 и Йоан 19:25/, когато Господ е бил на около тридесет и на 33 години.

Обърнете сега внимание, че и Дух Светий свидетелства, че дева Мария е майката на Господа: Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? /Лука 1:41-43/. И чия е, тази дръзка уста, да говори лъжа?

Ако обаче, приемате това лъжливо тълкувание и вие майки, които имате деца или разсъждавате така, то тогава приемете, че не сте майки на децата си, а само сте ги родили и нищо повече, защото децата ви са създадени по образ Божий, а Господ е без начало. Не знам, как може да се вярва и приема такова лъжливо тълкувание?! Кой го измисли? Бащата на лъжата го измисли и го предаде на слугите си да го разпространяват за тяхна погибел.

– В английския превод този, стих е преведен така: какво общо има това с Мен, жено /Woman, what does this have to do with me? „виж забележката долу“/? И се разбира в този смисъл: Господ казва на майка си с тези думи, че е един гост на сватбата, и, че не Той трябва да се грижи за нуждите на гостите, но заради думите на майка Му „каквото ви рече, сторете“ изпълнява желанието ѝ. Оставам на вас да прецените и разсъдите, кое е правилното и как да разбираме този стих.

И още по-този въпрос от Писанието /добавено на 01.02.2021г./, цитирам:

Псалом 44:10 /Синод.пр./ – Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато /Синодален превод/. Виж и еврейския превод biblehub.com /пс.45:9/. Ето ви още една връзка от английския превод на Библията King James /пс.45:9/.
– Коя е тази царица застанала отдясно на Бога с облекло от офирско злато? Кажете коя е? Това е тази, която е родила Царят на царете и Господ на господарите – Богородица, света дева Мария. Забележете, какво място е отредил Бог Отец за Царицата, която Той осени със силата Си да зачне – отдясно до Синът Им /Матей 20:23/! Кой мъдър цар няма да почете майка си царицата, която го е родила? А какво да кажем за Премъдрия Цар осенил утробата на Царицата? Поклон, поклон и слава вовеки веков!
– Да не забравяме никога, че в тази утроба на преосветената дева Мария се образува Плътта и Кръвта на Сина Божий, Господ Иисус Христос – спасителни за човешкия род – не може да има друг плод в тази Утроба, не може! А допусна ли Господ чужд огън пред лицето Си /Левит16:1/? Да бъдем разсъдителни, за да не ни изтреби Господ, както двамата Ааронови синове: Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница, и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господа чужд огън, за който Той не бе им заповядал; и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне /Левит 10:1,2/.

Облажаваме те майко Божия, приеми нашата сърдечна благодарност и признателност! Тази Утроба е преблагословена, отредена единствено и само за Божият Син Господ Иисус Христос и никой не може да влиза в Нея, никой! Дано да разбирате, че тази Девица родила Син, е вечната Девица! Девица е онази жена, която не е познала мъж и не е развратила сърцето си.

– На края извода, който правя от написаното до-тук, е: от брака на дева Мария и праведния Йосиф няма деца, но и двамата имат роднини. И от тези роднини Господ има братовчеди и това са така наречените „братя Господни“. Който желае, нека да потърси думата братовчед на еврейски или на арамейски език. От Свещеното Писание разбираме, че такава дума „братовчед“ не съществува и вместо нея се употребява думата „братя“, а и Господ говори за левитите от 25 години нагоре, като ги нарича братя а са братовчеди. За братя родени от една майка се употребява думата „едноутробни братя“.

Старал съм се, разсъжденията ми да изхождат само от Светата книга Библия.

– Да отговоря сега защо Господ не взе отношение за братята Му, според мен, тъй като нашите мисли, не са като Неговите. Защото, те не са му плътски, едноутробни братя – а нима пише, че са Му едноутробни братя? А ако беше им казал истината, дали първосвещениците, книжниците и фарисеите щяха да повярват, че зачатието е станало свише, непорочно, въпреки че е пророкувано? И какво би последвало? Щяха да убият майка Му. Надявам се, че разбирате защо.

– Още няколко думи и за мъжът на дева Мария, праведния Йосиф /добавено на 01.02.2021г./. Какво казва Писанието за него? Потомък е на Божия помазаник цар Давид, праведен по закона Господен, а по Божия воля: пазител на непорочното зачатие, пазител на Младенеца и майка Му, пазител на тайната Господня: и пазител на девството на избрания съсъд Господен, дева Мария. Благодарим ти свети праведни Йосифе, за грижите, които си положил за Спасителят на човешкия род, Господ Иисус Христос и майка Му.

Дано разсъжденията ми върху Писанието по тази тема, да са от полза на онези, които търсят истината и желаят да се освободят от заблудата на тази гнусна ерес, която се разпространява сред евангелските християни. Господ да ни благослови и да ни отвори умът, да разбираме записаните истини в Словото Му. Бъдете благословени! Амин.

Забележка: Не считам себе си, че познавам добре Писанията, защото и аз съм един недостоен грешник, който се надява единствено на милостта Божия. Нека всеки сам да си отговори на поставените въпроси, а пък аз ще се радвам, ако съм ви помогнал да разберете истината. Употребените думи „плътски братя“ в текста, да се разбират, деца родени от една майка – една утроба. Цитатите за взети от изданието на Библията 1940г., онлайн изданието. Английския текст е взет от сайта biblehub.com, ето я и връзката: https://biblehub.com/esv/john/2.htm.

Следващите редове са добавени на 31.10.2025г..

Някои считат, че царицата цитирана в 44 пслалом 10 стих /Синод.пр./, била Христовата Църква, като се основават на думите на Христа Бога записани в евангелието: и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата /Матей 25:33/. Това разбиране е повръхностно и неправилно, и противоречи със Свещеното Писание,
нека заедно да ръзсъдим защо е така:

Първо, този стих се отнася за времето на второто Христово пришествие на земята и няма нищо общо за онази подредба в небесата, където от лявата страна на Господ Иисус Христос е Бог Отец, а не козите, а отдясно е както казва Писанието, царицата родила Царя на царете Христовата майка девицата Мариам, а не овците.

Второ, ако царицата застанала отдясно Нему е църквата Му, защо тогава Господ не разреши на Зеведеевите синове Яков и Йоан да седнат един от дясно а другия от ляво Нему /Матей 20:21/, когато майка им поиска това? Нали твърдите, че отдясно е църквата Му? Не са ли те, апостоли в Христовата църква? Защо Господ не им разреши?

Трето, Писанието недвусмилено говори къде са верните Му раби, пред престола Му, а не отдясно:

Откровение 7:9,15 /Синод.пр./ – След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях.

Откровение 14:3 /Синод.пр./ – и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.

В заключение на добавеното: Никак не се съмнявайте, царицата застанала от дясно на Христа в небесата е майка Му, девицата Мариам /Псалом 44:10 синод.пр./. А и цар Соломон направи престол за майка си царицата отдясно нему /3 Царе 2:19/.

Ходатайство и ходатайствена молитва

Понеже, много са писали за ходатайствената молитва основавайки се на Библията, то намерих за добре и аз, да проуча какво казва Свещеното Писание по този въпрос и дано да не съм пропуснал нещо важно.

И така, най-отгоре на ходатаите стои Господ Иисус Христос и Духа Светий, защото е писано:

Исаия 53:12 – … и за престъпниците стана ходатай:

1Йоан 2:1 – Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника.

Римляни 8:26,27 – Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Ето Христовите ходатайствени молитви:

Йоан 17:8,9 – Защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

– Всички човеци сме престъпвали Божиите заповеди, и затова е писано: няма нито един праведен /Римляни 3:10/; и тези от престъпниците, които приемат думите Му и повярват, че Той е спасителя на човешкия род изпратен от Бога Отца, умрял за греховете им: те са тези, за които Господ се моли а не за цял свят и за всички човеци.

Йоан 17:11,12,15,17,20,24 – Не съм вече на света, но те са в света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.

– Това е ходатайствената молитва на Господ Иисус Христос за Църквата Си: за тези, които слушат гласа Му и вървят подире Му. Как църквата Му да бъде опазена в днешно време? Как? Като се проповядва пълното Евангелие, като се учи закона Божий, като се изобличава греха и се разяснява последствията, като се изобличават ересите, като се водят души при Христа Бога и се полагат грижи за новоповярвалите. Така и ние трябва да се молим за чадата Му, нашите братя и сестри и за отпадналите души.

– Някои считат, че тяхната деноминация е Църквата Христова, но дали това е така? Църквата Му се състои от тези, които са приели и ще приемат словата Му, Евангелието, Свещеното Писание от Битие 1:1 до Откровение 22:21, и са повярвали или ще повярват, че Иисус Христос е Господ и Спасител на човешкия род, разпнат за греховете ни и възкръснал за оправданието ни.

– Може ли да твърдим, че тези които са от нашата деноминация, само те са от повярвалите? Може ли да знаем, че в другите християнски деноминации няма такива, които имат страх от Бога, вършат правда и говорят истината? Може ли? Всички ли, в нашата „най-права“ деноминация служат на Бога? Има ли такива, които служат на мамона и на тайни интереси? Има ли, и те Христови ли са? Дори и всички канони и обряди да спазваме, ако не повярваме в Този, който умря за греховете ни и възкръсна за оправданието ни, и не вървим по пътя на правдата, каква полза? Нали е писано, че и бесовете вярват, че има Бог и треперят.

– И още въпроси: делата на всички ли от нашата християнска деноминация, са по Бога? Нима във всички има страх Господен? Нима всички вършат правда и говорят истина? Е как тогава да твърдим, че нашата християнска деноминация е Църквата Му? Как?

– Какво означава да приемеш словата Му? Това означава, да ги изпълняваш, ако само ги слушаш а не ги изпълняваш, ти не си ги приел. Ето коя е Църквата Христова: Защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои /Йоан 17:8,9/, всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън /Йоан 6:37/.

От всяка християнска деноминация има изпълнители на словото Му, и те са части от Христовата Църква, но има и такива които слушат а не изпълняват.

Лука 23:34 – А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.

– Господ ни даде заповед да се молим за враговете си, и сам Той изпълни това, което ни заповяда, когато търпеше кръстните страдания. И тази Негова молитва към Своя Отец се изпълни, за тези които в незнание одобряваха разпъването на Божия Син /Деяния 2 и 3 глава и 4:4/.

Марк 11:24 – Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

– Ще ни бъдат ли дадени еретиците, враговете Господни или онези, които отхвърлят Евангелието? Ако осъзнаят заблудите си и потърсят Бога от цялото си сърце, тогава ще бъдат помилвани. Да се молим ли за тях? Всеки сам да прецени. Господ ходатайства за тези които Го приемат и слушат.

– Когато се проповядва тази отвратителна ерес за братята на Господа, че били родени от Девицата Мариам или че тя не Му била майка – може ли някой човек да ходатайства за тези гнусни и нечестиви еретици, независимо от това каква ръководна длъжност заемат? Може ли? Не може и да си помислим за такава молитва! И какво означават думите: страни от еретик след като го посъветваж веднъж и дваж /Тит 3:10/-? Ако се молим за еретиците, няма ли този еретически дух да ни удари и нас? Нека всеки сам да преценява как да постъпва и как да се моли.

– Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите. И Духа Светий ходатайства за светиите по волята на Бога Отца, за тези които приемат Евангелието, благата вест и я пазят в сърцата си.

– И още за светиите, които със страх, трепет, благоговеене и благодарност приемат тялото и кръвта Христови на благодарствената служба, и съзнават за Живота, който приемат в себе си /Йоан 6:53,54/. Да ходатайстваме ли за такива, които казват че хляба и чашата били символи? Никак, никак за такива лъжци! Ето какво казва Господ: И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове /Матей 26:26,27,28/.

Да обобщим казаното: Господ Иисус Христос и Духа Светий, ходатайстват пред Бога Отца за светиите, и онези които приемат благата вест и я пазят в чисти сърца. Когато духовния ни водач, пастира или някой друг от деноминацията ни, проповядва ерес, трябва да бъде изобличен, предупреден, ако не го сторим ще станем съучастници, защото мълчим. Ако ни послуша, добре, ако ли не трябва да се отстраним от него.

След Христа Бога и Духа Светаго, следват светите пророци Мойсей и Самуил, защото Господ казва за тях: дори да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми – нека си отидат /Еремия 15:1/.

– Ходатайствената молитва на светия пророк Мойсей, който се застъпи за народа си, се състоеше от 40 дневен пост, но и с основателни думи: и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат: Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята /Числа 14:15,16/.

– Какво ходатайствено основание да се намери за един народ, за да бъде той помилван от Бога? Според мен Мойсейевото основание, за помилването на народа му склони милостта Божия.

– Може ли, църковните водачи от всички християнски вероизповедания, заедно да обявят пост за страната ни за да бъде помилвана, както бе помилвана древна Ниневия по времето на пророк Йона, виждайки че Божия гняв идва? Може ли да се намери, човек Божий, който да застане в пролома с пост и молитва?

– Отговора на тези въпроси, според мен е: покаяние и пак покаяние, само правдата и истината може да докосне Божията милост. И онези, които вършат правда, ходят по заповедите Му и говорят истина, ще бъдат помилвани и избавени от Божия гняв.

Вижте сега какво казва Духа Светий, чрез устата на Христовите апостоли:

Ефесяни 6:18 – с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии.

1Йоан 3:21,22 – Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.

– Кои са тези светии за които да ходатайстваме? Това се тези които слушат и познават гласа Му, подир чужди човек не вървят а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават, пазят Неговите заповеди и се стараят да благоугаждат на Бога а не на човеци. Отстраняваме ли се от лъжепророците и лъжеучителите, лъжепастирите и от тези които вмъкват пагубни ереси? Ако се отстраняваме ще ходим в светлина, ако ли не ще ходим в мрак.

Ето ви и това слово Божие:

1Тимотей 2:4 – Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.

– Да, Господ иска да се спасят всички човеци, но Той ходатайства за онези, които приемат и повярват, че има Спасител, който проля кръвта Си за греховете им. И затова е казал: И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят /Матей 24:14/, и който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден /Марк 16:16/.

И още:

1Тимотей 2:1,2 – И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота.

1Тимотей 5:8 – Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.

– В молитвата за всички човеци, освен приелите Евангелието, може да включим нашите роднини, близки, познати като и разбира се управниците ни. Пастирите, свещениците, дякони, проповедниците, благовестителите също имат нужда от нашите молитви, защото те се подлагат на по-големи изпитания. Управниците ни също търпят големи изпитания и имат нужда от нашите молитви. Ако някой кълне управниците си или ги осъжда, да знае, че не им помага, а ги укрепва в беззаконието. Тези които кълнат без да разбират какво правят, да знаят, че стават съучастници на магьосниците и няма да наследят царството небесно, ако не се покаят.

– Някой беше казал: този е лош, като го махнем, ще дойде ли по-добър? Ще дойде, когато има покаяние, когато има знание за Бога.

– Може да се молим за всички човеци, но не за всички ще бъдем чути /Еремия 7:16/. Ако вършим нечестие, няма да прекараме тих и мирен живот, защото Господ казва: няма мир за нечестивите /Исаия 57:21/.

Заключение: Изучавайте и живейте според Свещеното Писание, закона Божий. Изпълнявайте двете новозаветни заповеди, които обобщават закона Господен, защото върху тях се крепи целия закон. Правете разлика между чисто и нечисто, свято и скверно. Отстранявайте се от лъжеучителите, лъжепророците, лъже братята и лъжесестри, от еретиците и от тези които ласкаят, за да не се заразите от лъжите им, и попаднете в обятията на бащата на лъжата, човекоубиеца. Бъдете внимателни към словото на пророците Господни, защото дава светлина, за да не се препънем, както ни съветва блажения апостол Петър: Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви /2Петрово 1:19/. Ако сме изпълнители на словото Му, тогава ще имаме ходатай пред Бога Отца – Господ Иисус Христос и Духа Светий, за да устоим до край във вярата. И не вярвайте на тези които казват това е старозаветно, или закона е прикован на кръста, а вярвайте на Господните думи: махнете се от Мен вие които вършите беззаконие. Не може без закон, дано да разбирате /виж и Марко 10:19/.

И ето с каква молитва ни съветва Господ да се обърнем към Него: Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа, речете Му: отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си /Осия 14:2/.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Гордост и смирение

Да разгледаме първо значението на думите, горд човек: това е човек, който счита себе си за по-умен, по-силен, по-достоен от останалите, и използва всички средства за да наложи своята си воля и своята си правота. Постигне ли целите си, става арогантен, нагъл, дързък, високомерен, надменен, неискрен, груб, подъл, зъл, ненавижда друго мнение и изобличение. Горделивия човек е егоистичен и себелюбив.

Сега да видим и значението на думите, смирен човек: това е човек, който е кротък, отстъпчив, не се мисли за умен, не обича разправиите, не се раздразнява когато го обиждат и хулят несправедливо, не дружи с горделиви, не налага своето си мнение над останалите, приема изобличение и поука.

Да изследваме сега какво казва Свещеното Писание за гордостта и какви съвети ни дава Господ за да се предпазим от нея, и как да се смирим:

Сирах 10:14 – Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Исаия 14:13-15 – А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

Втора Макавейска 5:21 – И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.

Втора Макавейска 9:7,8 – Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове. И оня, който мислеше с над човешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила.

– Как се отдалечаваме от Бога? Като вършим нечестие и нарушаваме Божиите заповеди, като се сдружаваме с еретиците и беззаконниците, като тръгваме след суетата на този свят. Кога сърцето ни отстъпва от Твореца ни? Когато спрем да пълним сърцето си с думите Господни и сърдечните ни помисли лека по-лека отстъпват от правдата и истината. Започваме да се мислим за много добри и много духовни.

– Може ли пак да се приближим до Бога? Да може, като се покаем и изповядаме греховете си, като развалим съюза с нечестието и преизподнята и започнем отново да пълним светилниците си със Слово Божие, молитва, посещение и участие в Богослужението.

– Виждате ли до къде доведоха властта и парите на този възгордял се цар Антиох? Доведе го до това, че си мислише, че всичко може, и че всичко му е позволено, и че и невъзможното за него е възможно, искаше да заличи един народ. И ето още, какво е записано за един цар асирийски: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин /Исая 10:13/. А какво да кажем за днешните възгордяли се царе, които искат да управляват света и да разместят границите? Покайте се, за да не изпитате върху себе си Божията сила. Припомнете си близкото минало – този който си мислеше да завладее целия свят, как завърши и успя ли? Управници и царе, запомнете: този свят е под контрола на Бога и ще се изпълни това което Той е казал и предопределил, ни повече ни по-малко, и още цялата власт на небето и на земята е в Неговата десница.

Второзаконие 8:2,13,14 – И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не; кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Ето как Господ ни смирява и изпитва с цел да види дали ще пазим заповедите Му. Спомнете си какво е казал апостол Павел: Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам, знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие, научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в изобилие да бъда и в лишение /Филипяни 4:11,12/. А разбираме ли, че едно е потребно за човека, да сме при Христа Бога и неговото Евангелие, това е добрата част а всичко останало от което имаме нужда, ще ни се прибави. Ако придобием целия свят а душата си погубим, каква полза за човека?

Второзаконие 8:13,14 – кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;

Второзаконие 17:19,20 – и нека той /закона Господен/ да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби; за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.

– Трябва да сме наясно, че когато имаме световните блага, вероятността да се възгордее сърцето ни е голяма, ако забравим Неговите заповеди да преглеждаме вдовиците, сираците, сиромасите в техните неволи. И да забравим какво ни донесе кръстната смърт на Христа Бога.

– Брат сънувал сън, в който му се припомняло за неговия тъст, колко бил щедър, когато плащал на наемниците си. В последствие, поради тази негова щедрост Господ го привлякъл, покаял се и така си преминал от този свят.

Лука 12:13-21 – Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

– Разбирате ли какво става с този, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога? Разбирате ли размишленията му, и как го отклоняват от Бога? Как да богатеем в Бога? Ето го отговора: защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Ако не богатеем в Бога ставаме егоисти.

– Брат казваше, че когато нахранил един гладен, чувал как стомаха му издавал звуци. Кой знае откога не е бил ял?

Езекиил 16:49 – Ето, в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите й: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив. – Ето го пак егоизма и себелюбието, когато мислим само за себе си.

1Тимотей 6:16 – Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада.

Матей 19:23 – А Исус каза на учениците Си: Истина ви казвам: Трудно ще влезе богат в небесното царство.

– Как да обобщим горните стихове от Свещеното Писание? Ето така: Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него /Псалми 62:10/. За да не забравиш Господа своя Бог, и да започнеш да служиш на мамона и да гледаш само своя си интерес.

Сега да разберем какво казва Свещеното Писание за духовната гордост:

Галатяни 6:3 – Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.

– Считаме ли се нещо? И дали признаваме Бога във всичките си пътища? А не ли е всичкото добро от Него, а злото от нас?

Притчи 26:12 – Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

– За мъдри ли се мислим? Съзнаваме ли, и разбираме ли, че мъдростта идва от Бога?

Лука 18:11 – Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар, постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

– Ето я гордостта, да си мислим, че сме повече от другите, да изтъкваме правдата си. Смирен човек не би се молил по-този начин, смирения човек е милостив и би се застъпил за митаря пред Бога. Дали виждате себелюбието и самодоволството на фарисеина?

Римляни 12:3,16 – По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри.

1Коринтяни 8:2 – Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.

– Ако тези думи пребъдват в нас и ние в тях, всяка горделива мисъл ще бъде уловена от това слово Божие и няма да може да пусне корен в сърцата ни.

– Някой си брат взимал дейно участие в службите, разказвал видения сънища, поучавал и т.н.. Започнал да си мисли, че Господ го употребява и че му дава знание повече от другите и стигнал до там, че сънувал сън: как някаква сила го издига над земята и го носи над човеците, които го гледали с почуда и възхищение. Когато се помолил на Бога да му открие какво означава този сън – разбрал значението, че се е възгордял и веднага потърсил пътя на смирението, и разбрал, че на Бога се служи и с мълчание, с разсъждение и смиреномъдрие. Пазете се да не прославяте себе си, защото ще пропаднете и помнете, че горделивото сърце ни води към заблуда. Когато Светия Божи Дух ни употреби с някоя от дарбите Си, пазете се да не си помислите, че сте много духовни и да се възгордеете, отхвърляйте такива помисли за да не тръгнете по пътя на заблудата.

1Тимотей 6:3,4 – Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения.

– Кои са тези които поучават инак? Това са тези, които не обръщат внимание на смъртните грехове записани в Божието Слово за да отклоняват Божия народ от лошите им пътища и дела, изопачават Писанието, проповядват лъжи за другите деца на света Богородица, за грабването на църквата преди идването на антихриста, за митарствата на душата, считат се за най-правоверните и духовни християни и т.н.. И всичко това води до гордост и то с помрачение, православните християни го наричат прелест.

Да видим сега кои са здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и учението за благочестието, които ще ни предпазят от духовната гордост:

Лука 17:10 – Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Яков 1:27 – Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

– Негодни слуги ли сме или обичаме да ни наричат велики Божии служители или да ни считат за много духовни? Наш дълг е да изпълняваме заповедите Господни и то не по принуда а драговолно, като се считаме и заявяваме, че сме негодни слуги Божии. Издирваме ли онези сираци и вдовици в техните скърби и неволи или егоизмът и себелюбието ни е завладяло? Как се оскверняваме в този свят и пазим ли се? Оскверняваме се чрез похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, която е от този свят.

Ето ви още:

Второзаконие 9:4,5 – Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая добра земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти. Не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието и беззаконията на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова.

– Ето ви и от Новия завет: Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас /1Йоан 1:8/. Сложим ли нашата праведност в пътищата си, ще пропаднем. Разбирате ли как горделивите помисли ако пуснат корен в сърцето ни, ще влезе измамата и заблудата? Дано да разбирате.

Второзаконие 6:10-12 – Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил, и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш, тогава пази се, да не се измами сърцето ти и да забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Когато Господ ни благослови или изникне наследство, има вероятност да забравим за Господа и за това е предупреждението. И както е записано по-горе: Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Яков 4:13-16 – Чуйте сега вие, които казвате: „днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“, сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.

– И както някой е казал: навсякъде с Господа вървете, за да не Го забравите. Не се осланяйте на своята си сила и мъдрост, защото и силата и мъдростта е Негова, но ходете смирено с вашия Бог.

Второзаконие 8:17 – и за да не кажеш в сърцето си: моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство.

– Какво стана с цар Навуходоносор, когато се възгордя сърцето му и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си! Къде го прати Господ? Какъв ум, му даде? Смири ли го Господ? Да, смири го, но не го отсече, защото изпълни волята Му.

– Искаме ли Господ да ни смири? Ако искаме, Той може да ни смири, но е по-добре ние да го сторим.

– И още, когато сърцето на цар Езекия се възгордя, Божия гняв падна върху него и народа, когато се смири Господ оттегли гневът Си /2летоп 32:25,26/.

В заключение:

…Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат /Яков 4:6, 1Петрово 5:5/.

Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени /1Царе 2:3/.

Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава /Псалтир 137:6/.

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава /Притчи 18:13/.

– Ако си правим сметка да се смиряваме с цел да се прославим, пак ще се възгордеем, защото мислим за себе си, за своя си полза и за своя си слава.

Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях /Сирах 10:7/.

Нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си /Филипяни 2:3/.

Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените /Притчи Соломонови 11:2/.

Постарах се да намеря онези части от Свещеното Писание, които ще донесат полза за читателите за да се научим да ходим по пътя на смирението, като отхвърляме горделивите помисли и ласкателните комплименти, за да не се възгордеем и паднем под същото осъждане като дявола. Да мислим за ползата на другия, а не само за нашата, за да не ни завладее егоизма.

И ето какво казва Господ: иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, и то ще бъде унизено, и ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Не считам, че с написаното, темата за гордостта и смирението е изчерпана.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Да обичаме ближния както себе си и враговете си

Може ли да обичаме всички човеци, както някои казват? Трябва ли да обичаме всички човеци? Всички човеци ли са наши ближни? Може ли да обичаме враговете Господни? Може ли да обичаме, тези които мразят Господа? Може ли да обичаме еретиците? Може ли?

Господ казва че не може, да ги обичаме:

Матей 6:24 – Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре…

Марк 12:30 – И възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила. Тази е първа заповед.

– Ако обичаме Господа от цялото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила – ще обичаме ли враговете Му и ония които Го мразят? Може ли да обичаме тези които разсичат Цървата Му, като изопачават думите Му и вмъкват пагубни ереси? Ако обичаме ония които Го мразят или еретиците, не може да обичаме Господа от цялото си сърце, не е възможно, защото или единия ще намразим, а другия ще обикнем; или към единия ще се привържем, а другия ще презрем.

Скоро един брат ми каза, и това стана повод да напиша тази статия, че трябва да обичаме всички човеци, и тази любов е от Бога. Не съм съгласен с него, нито че тази любов е от Бога, защото такава любов е фалшива а и Писанието казва:

2Летописи 19:2 – Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.

Второзаконие 7:10 – и на тия, които Го мразят, въздава в лицето им, като ги погубва; Той не забавя да въздаде лично на оногова, който Го мрази.

– Разбирате ли, че вие които обичате ония които мразят Бога или им помагате, трябва да сте наясно, че гневът Господен е върху вас. Не може и не трябва да обичаме всички човеци и да им помагаме. Един наш брат задаваше въпрос към християните: може ли да обичаме Юда Искариот, предателя на нашия Господ Иисус Христос? А моят въпрос е: трябва ли да помагаме на потомците на Юда Искариот?

Продължаваме със Свещеното Писание:

Матей 5:44 – Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.

– Разберете правилно горния стих. Господ казва да обичаме нашите врагове и да се молим за тези, които ни обиждат и гонят. Ако знаем за някой, който воюва против Църквата Му и мрази Църквата Му, той е враг Господен, да ги обичаме ли – не е възможно ако обичаме Бога. Но, не трябва да има омраза към тях в сърцата ни, защото са сътворени по образ Божий и подобие. Господ преценява, и решава съдбата на враговете Му и ония които Го мразят. Ето ви пример от Писанието:

Деяния 9:11-16 – А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

– Савел беше враг на Господа, защото воюваше против Църквата Му в незнание, като си мислеше, че е на страната на Бога и ревностно изпълняваше закона Господен /Деяния 22:3/. Щеше ли Анания да се моли за Савел, като знаеше, че е в Дамаск, ако Господ не му беше казал. От отговора му разбираме, че не би го сторил. Ако Господ ни каже да се молим за някой Негов враг е съвсем друго, защото Той знае кой би Му станал служител /Деяния 9:15/ или би тръгнал по пътя на правдата. Много врагове имаше Господ още от раждането Си на земята а и след възкресението Си, но само за Савел е записано че Му е избран съд за да понесе името Му пред народи, царе и синове Израилеви, и го направи великия ап. Павел.

– Може ли да се молим за враговете Господни? Може ли? Ако Той ни каже за някой, може.

А ето как се моли Господ и какво казва Духа Светий чрез апостолите:

Лука 23:34 – А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

– Тази Господня молитва се изпълни още на Педесятница и се прибавиха около три хиляди души към църквата Му. И продължи да се изпълнява /Деяния 2,3,4… глави/.

Йоан 17:9 – Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

1 Йоан 5:16 – Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, – сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.

1Тимотей 2:1 – И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.

– Ако враговете Господни, не знаят какво правят, може да се помолим за тях, но ако знаят, да се молим ли? И ще ни чуе ли Той? Господ не се моли за цял свят а за неговите Си. Св. ап. Павел казва : молитви за всички човеци, но според мен тук се иска мъдрост и ръководство от Духа Светий, защото Господ казва: А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя /Еремия 7:16/. Може да се молим за всички човеци, но не за всички Господ ще ни чуе. Св. ап. Йоан ни съветва, за човеци извършили смъртни грехове да не се молим, защото няма да получат прошка докато не ги осъзнаят и изповядат. Просете мъдрост от Бога за молитвите си и се пазете от осъдителен дух.

Продължаваме с Писанието:

Йоан 13:35 – По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

1Йоан 4:8,12 – който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.

1Йоан 4:18 – В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.

– Някъде да виждате в цитираните стихове някакви указания да обичаме враговете Му или за ония които Го мразят или за еретиците? Няма да видите, защото Иисус Христос е същия вчера, и днес и вовеки, защото Той е Господ и не се изменя. Сега да видим какво казва Свещеното Писание за еретиците и тези, които изопачават думите Господни:

Тит 3:10,11 – Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.

– В древната Христова църква за еретиците са казвали: съвършено отпаднали и наистина отчуждили се.

2Йоан 1:9-11 – Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.

2Петрово 3:16 – Както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.

– Не може да се служи на двама господари, не може да обичаме Бога и еретиците, както и тези които изопачават думите Му. Такива ще погинат, ако не се покаят сърдечно и не се отрекат искрено от ересите си пред голямо събрание. Отстранявайте се от такива, не ги приемайте у дома си и не ги поздравявайте, за да не станете съучасници в злите им дела. Ереста няма нищо общо с истината, защото произхожда от бащата на лъжата, а той ще бъде хвърлен в огненото и жупелно езеро заедно с тези, които изопачават Свещеното Писание. Еретиците са нанасяли и нанасят най-голяма вреда на Христовата Църква, защото отклоняват чадата Му към погибел, а и те /еретиците/ са една от причините Господ да зададе въпроса: кога дойда, ще намеря ли вяра на земята?/Лука 18:8/. Да ги обичаме ли, като знаем, че се врагове Господни? Изборът е ваш, но знайте, че гневът Господен ще е върху вас ако ги обичате или им помагате. Да се молим ли за тях? Ще се молим докато разберем, че продължават да отхвърлят или изопачават части от Свещеното Писание, след като сме ги предупредили веднъж и дваж. Ако не искат да се поправят и покаят, трябва да им кажем /ако позволяват обстоятелствата/: кръвта ви върху главите ви, чисти сме от нея /Деяния 18:6 и Иезекиил 3:18,19,20/. В историята на Църквата Христова има много примери за еретици, които са се каели, но само за пред човеците а в сърцата си са си останали еретици – може ли да излъжете сърцеведеца Господ?

– Да разберем един път завинаги, че всякой който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога, независимо към коя християнска деноминация принадлежи, нито каква длъжност заема в църковната йерархия, дори да си мисли, че е от най-правата според него деноминация.

Още от Писанието:

2Летописи 20:35-37 – Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно; и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Гавер. Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.

– Да внимаваме с кого се сдружаваме и с кого имаме общ бизнес. Ако сме се сдружили с такъв, който постъпва беззаконно или имаме обща работа, трябва да знаем, че Господ ще разори делото ни. Не ходете да работите при тези човеци за които знаете, че са врагове на Господа и воюват против Църквата Му, освен ако не ви е заповядал Христа Бога.

Лука 19:27 – а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

– Врагове Господни, времето ви за покаяние изтича, приемете за цар Христа Бога за да не бъдете посечени пред Него кога дойде, а душите ви хвърлени в огненото и жупелно езеро, заедно с бесовете за вечни векове. Внимавайте, за пророческите думи записани в Откровението на св. ап. Йоан: и пак не се покаяха за злите си дела /Откровение 16:11/, да не би да се изпълнят за вас, които сте попаднали на тази статия. Господ ще приеме покаянието ви, когато е сърдечно, защото е много милостив.

Заключение: От Свещеното Писание разбираме, че трябва да обичаме враговете си и на злото да им да отговаряме с добро, но ако обичаме враговете Господни или им помагаме, гневът Му ще е върху нас. Не може да се служи на двама господари, защото или единия ще намразим, а другия ще обикнем; или към единия ще се привържем, а другия ще презрем. Изборът е ваш.

Забележка: Обяснение относно цитирания стих в 2Летописи 19:2.
По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, по-преди се наричал ясновидец /1Царе 9:9/. Цитирания стих е за да се види, че пророците Господни преди са се наричали ясновидци, а в цитирания стих 2Летописи 19:2 говори пророка думи Божии /прочети и 3Царе 16:1/.

Днешните човеци, които носят име на ясновидци не може да ги сравняваме с пророците Господни, те нямат нищо общо, защото са слуги на дявола. Пророк Господен е този, който чува и говори думи Божии а и Господ казва: Допитвайте се до закона и откровението, ако те не казват като това слово, няма в тях светлина /Исая 8:20/. В днешните ясновидци, няма светлина, защото думите им са различни, противоположни на закона и откровението Божие.

Добавено на 21.03.2026г.:

Понеже е написан коментар в статията и се твърди, че цитирания стих: „Матей 6:24 – Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре…“, е неприложим към статията „да обичаме враговете си“, защото двете били абсолютно различни неща. Не съм съгласен с този извод и по този повод давам следните обяснения, но първо ще цитирам думите Господни:

Йоан 4:23,24 – Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

– Нашия Отец Небесен иска да му се покланяме освен с дух, но и с истина. Знаем, че истината има едно име Господ Иисус Христос, знаем също кой е баща на лъжата.
Въпроса сега е: кому се покланяме, когато приемем изопачено или изкривени думи Божии изречени от лъжеучители, еретици? Пак питам чии поклонници сме, на Бога или на бащата на лъжата? Всеки сам да прецени на кого служи и кой е неговия господар.

Да се поклоним на Бога и с дух, като го молим да ни пази да не изопачим думите Му и ако има заблуда в нас, да ни изобличава.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Или обичаме истината или обичаме лъжата. Или се покланяме на истината или на лъжата. Или служим на истина или служим на лъжата. Пожелавам, нашия господар да е истината и да намразим лъжата.

Добавено на 23.04.2026г..

Преди няколко дни един брат, който прочете горната статията ми каза: ако син ти проповядва ерес, как ще постъпиш? Отговарям му с цитати от словото Божие:

Матей 10:37 – Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

Лука 14:26 – ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.

Отговарям на този брат, че ще постарая да постъпя така като съм писал по-горе и както казва Божието слово. И така, Господ не ни учи да мразим родителите и потомството си, а да намразим греха, ереста и тогава ставаме Негови ученици. Ако обичаме Бога, не е възможно да мразим творението Му.

Искам ясно да разгранича, заблудата от ереста. Ако някой от обичните ти домашни, се заблуждава в нещо от Свещеното Писание е едно, но ако тази негова заблуда започне да я проповядва и само една душа повярва, става ерес, защото отклонява души за погибел.


Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

До отпадналите души от вярата в Бога

Голяма скръб има на небето за всяка отпаднала душа от вярата в Бога, голяма. Вие, които сте по-ценни от богатствата на този свят, защо толкова бързо забравихме мъките и страданията на Христа Бога за вас? Нима забравихте, че Христовата жертва на Голгота е за всички човеци? Нима забравихте драгоценната Кръв пролята за вас? Нима забравихте думите Му: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя? И още: Моят мир ви давам. Нима в нечестието на този свят, което е като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал, намирате покой за душите си? Върнете се чада при Бога.

Какво зло видяхте от Него, нагруби ли ви, обиди ли ви? Някой си, беше казал, че от Бога е видял само добро, но от човеците…

Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас. Само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.

Михей 6:3 – Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми.

Иеремия 2:5 – Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни.

Иеремия 29:11 – Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.

– О, братко и сестро, спомни си, какво е Той сторил за теб. Помниш ли пътя по който Господ те е водил, когато повярва? Нима си забравил всичките Му благодеяния? Нима не знаеш, че е лошо нещо да се остави Него, Източника на живата вода и да си издълбаеш пукнати водоеми, които не могат да държат вода /Иеремия 2:13/? Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя /Иеремия 2:17/? Върнете се при Източника на живата вода.

Кой ви съблазни за да се върнете от добрия път? Човеци ли? Бащата на лъжата ли? Кой? Суетата ли? Писанието казва: заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му /Йов 15:31/. Вижте и какво казва проповедника: Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! И завършва проповедта с; да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека; защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо /Еклисиаст 12:13,14/.

Спомнете си за блудния син, когато се опомни в неволите си и се върна при баща си /Лука 15/. Така и вие, върнете се при вашия Отец Небесен, за да получите пръстен от Него, най-хубавата премяна и да ви нахрани с неизмерните Си блага, като се повеселите и зарадвате на трапезата Му. Нима забравихте, че Оня, Който се разпна за вас каза: вечен живот ви давам! Може ли този временен живот, било то и дори 120 години да се сравни с вечния живот в Христа Иисуса? Може ли? Върнете се при Господа, за да се зарадвате заедно с Него и ангелите Му.

Спомнете си за отричането на блажения ап. Петър от Господа и горкото му плакане след това. Нима Господ не го възстанови? Нима Господ не е много милостив? Нима няма да види сълзите и скръбта ви по Него? Да, ще види Той, защото е благ и милосърден и много милостив към всички, които Го призовават, щедър и добросърдечен, дълготърпелив, много милостив и истинен е Господ /Пс.86:5,15/.

Спомнете си за Савел, гонителя на Църквата Божия, каква благодат му даде Господ, за да стане великия апостол Павел. Чада, Господ ви чака да се върнете при Него, за да хвърли греховете ви в морските дълбини.

В заключение: Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа; речете Му: отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си – кой е мъдър, за да разбере това? Кой е разумен, за да познае това? /Осия 14:3,10/, и още сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. Чада, върнете се при Бога.

Забележка: Цитатите за взети от Библията, онлайн издание.

Второто пришествие на Господа Иисуса Христа и хиляда годишното Му царство

Ще се постарая по-надолу да изброя последователността на събитията посочени в заглавието по ред и време, така както са ни дадени в Свещеното Писание. Много е важно да се съобразя с правилото дадено ни от Господа, а именно да изследваме Писанието а не да го тълкуваме, като ще се старая да избягвам мъчните и трудните места за разбиране. Защото, когато тълкуваме е възможно да дадем друг смисъл на думите Господни и да ги изопачим, което ще ни отклони от истината.

И още, Господ казва да се допитваме до закона и откровението и ако не казваме като това слово, няма в нас светлина /Исаия 8:20/. Апостол Петър казва: освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви /2Петрово 1:19/.

В някои от клоновете на християнството се твърди, че хиляда годишното царство не трябва да се разбира буквално, но е започнало от Педесятница и ще приключи до Второто Пришествие. Други казват, че е започнало още при царете християни и вече е минало, като сега се чака пришествието Му и страшния Божи съд – а това дали е така? Това ли пише в Библията?

За тези, които казват за много части от Свещеното Писанието: това не трябва да се разбира буквално – ще им припомня как строго е бил изобличаван Ориген от св. Евстатий, епископ Антиохийски /4 век/, заради прекомерната му любов към алегорическото обяснение на Свещеното Писание, т.е. не според прекия, буквален смисъл на думите, давайки на всичко друг смисъл.

Ще послушате ли св. еп. Евстатий? Или ще застанете на страната на Ориген, като давате друг смисъл на думите Му?

Изборът е ваш.

Аз обаче, ще послушам съвета на св. Евстатий и ще коментирам Писанието според прекия, буквален смисъл на думите Му.

Нека да дам и това обяснение: ако четейки Свещеното Писание, нашето разбиране противоречи на закона Му, пророческото слово или само на една дума излязла от устата Му и записана в Библията, това означава, че нещо не сме разбрали правилно и затова Господ казва да изследваме Писанията, но и да Го молим да ни отвори умът да ги разбираме, а Светия Божи Дух ще ни напомни за всяка дума излязла от устата Му, ако четем редовно Библията.

И така, който за каквото е призван от Него, за това и ще бъде обучаван пак от Него, като Господ разпределя дарбите Си, както Му е угодно, за полза на Църквата Му.

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!

Сега започвайки да изследваме Свещеното Писание, Библията за второто пришествие на Господа Иисуса Христа и хиляда годишното Му царство, нека да размишляваме с разсъждение:

Битие 49:10 – Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите.

Битие 49:10 /превод 1940/– Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докле дойде Сило /Т.е., Мирний/; И нему ще се покоряват племената.

– Стиха ще го разделя на две части:

1. Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят.

2. и Нему ще се покоряват народите.

– Първата част от пророчеството вече се е изпълнило, защото Примирителя между Бога и човеците, Господ Иисус Христос вече дойде, като плати цената за греха.

– Втората част от пророчеството „и Нему ще се покоряват народите“, изпълнило ли се е? Изпълнявало ли се е някога? Какво ви е мнението? Само да не бъркаме църквата Му с народите /племената/, защото до ден днешен народите не са църквата Му. Това пророчество ще се изпълни при второто пришествия на Господа Иисуса Христа, както ще разберете по-надолу.

Да видим сега какви действия Господни, ще последват преди пришествието Му, за да се изпълни пророчеството: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти /Псалом 109:1/:

Захария 14:2-4 – Ще събера всички народи на война срещу Иерусалим; градът ще бъде превзет, и домовете разграбени; жените ще бъдат обезчестени, и половината град ще отиде в плен; но останалият народ не ще бъде изтребен от града. Тогава ще излезе Господ и ще се опълчи против тия народи, както се бе опълчил в боевия ден. И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Иерусалим към изток: и ще се разцепи през средата Елеонската планина от изток към запад с твърде голяма долина, и половината планина ще отиде към север, а половината ѝ към юг.

Софония 3:8,9 – И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя. Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно.

Откровение 19:19-21 – Тогава видях звяра и царете земни и техните войнства, събрани, за да воюват против Седналия на коня и воинството Му. Звярът биде хванат, а с него заедно и лъжепророкът, който бе вършил личби пред него, та заблуди ония, които бяха приели белега на звяра и се кланяха на образа му: и двамата бидоха живи хвърлени в огненото езеро със запален жупел; останалите пък бидоха убити с меча, излизащ из устата на Оногова, Който седеше на коня; и всички птици се наситиха от плътта им.

Захария 14:12 – И ето какво ще бъде поражението, с което Господ ще порази всички народи, които са воювали против Иерусалим: тялото на всекиго ще изхилее, докато още той стои на нозете си, и очите му ще се стопят в длъбнатините си, и езикът му ще изсъхне в устата му.

Захария 12:9 – В оня ден Аз ще изтребя всички народи, които нападат Иерусалим.

– Господ ще събере от всички народи враговете Му, начело с звяра и лъжепророка и ще ги доведе на война срещу Иерусалим за да бъдат подножие на нозете Му, кога стъпи на Елеонската планина, и ще последват порази, изтребление за тези които нападат Иерусалим. Когато градът бъде превзет, домовете разграбени, жените обезчестени и половината град отиде в плен, тогава както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески. Когато, Господ изтреби всички народи, които нападат Иерусалим и птиците небесни се наситят от плътта им, тогава ще даде на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно. Запомнете думите „всички“ и „единодушно“.

Да разгледаме сега реда на събитията при пришествието Му:

Матей 24: 29-31 – И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

– Тук запомнете, че подир /след/ голямата скръб, Господ ще събере избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата, т.е. цървата Му ще бъде грабната, както пише в следващия стих от Писанието – за да получите повече информация относно грабването на Църквата, последвай дадената връзка.

1Солуняни 4:15-17 – Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Деяния 1:10-12 – И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път /разстояние от 2000 крачки/.

Захария 14:4 – И ще застанат нозете Му в оня ден на Елеонската планина, която е пред лицето на Иерусалим към изток: и ще се разцепи през средата Елеонската планина от изток към запад с твърде голяма долина, и половината планина ще отиде към север, а половината ѝ към юг.

– Когато силите небесни се разклатят при глас на Архангел и при тръба Божия, тогава всички земни племена плачейки ще видят Сина Човечески идещ на небесните облаци със сила и слава голяма, и тогава мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци от Ангелите Му при гръмогласна тръба, за да срещнем Господа във въздуха. Тогава Господ ще стъпи с нозете Си на Елеонската планина, така както се възнесе пред очите на апостолите Си.

Продължаваме с пророчествата:

Даниил 7:25-27 – и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме. После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай, а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему.

Захария 14:9 – И Господ ще бъде цар над цяла земя: в него ден Господ ще бъде един, и името Му – едно.

Откровение 11:15 – Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.

– Когато затръби седмия Ангел и съдиите отнемат властта от звяра, тогава царството на света по цялото поднебесие ще стане царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Господ ще бъде цар над цяла земя. Тогава Господ, след като изтреби враговете Си и приеме царството, ще постави верните си раби да владеят, едни над десет града, други над пет града /Лука 19:15,17,19/ и тогава всички властници ще служат и ще се покоряват Нему.

До тук разбрахме, че звяра /антихриста/ и лъжепророка ще бъдат хвърлени живи в огненото езеро /Откровение 19:20/. Да видим какво ще стане с змея, древната змия, която е дявол и сатана:

Откровение 20:1-3 – И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години, и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

След като враговете Господни са изтребени, и тези, които се поклониха на звяра и на образа му, и получиха белег на челото си или на ръката си, а звяра и лъжепророка са хвърлени вече в огненото езеро, дявола пък е заключен в бездната за хиляда години, тогава започва хиляда годишното царство:

Откровение 20:4-6 – И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Михей 4:3 – Той ще съди много народи и ще изобличи много племена в отдалечени страни; ще прековат мечовете си на орала и копията си – на сърпове: народ против народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война;

Исаия 2:4 – И ще съди Той народите и ще изобличи много племена; и ще прековат мечовете си на орала, и копията си – на сърпове: народ срещу народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война.

Исаия 11:4,6-9 – Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца. Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола. Младенец ще играе над аспиди на дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо. Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.

Исаия 65:25 – Вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда по цялата Ми света планина, казва Господ.

Исаия 54:5 – Защото твоят Творец е твой съпруг; Господ Саваот е името Му, и твой изкупител е Светият Израилев; Той ще се нарече Бог на цяла земя.

– От първия стих и от 1 Солуняни 4:16 /цитиран по-горе/ разбираме че има първо възкресение на онези които са Христови, които са обезглавени поради свидетелствуването си за Иисуса и поради Божието слово, и тези които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си. Те ще участват в първото възкресение и ще царуват заедно с Христа на земята хиляда години. Народ против народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война, защото Княза на мира ще управлява народите. Хищните зверове и отровните змии не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.

Заключение: От историята знаем, че след като Господ Иисус Христос дойде и плати цената за греховете ни, като се остави доброволно на кръстна смърт и възкръсна в третия ден – войните на земята не са спирали, нито пък хищните зверове и отровните змии са спирали да нанасят вреда, за период от хиляда години. Затова, пророчеството за хиляда годишното царство предстои да се изпълни, при второто пришествие на Христа Бога, когато нозете Му стъпят на Елеонския хълм, така като се е възнесъл пред очите на светите Си апостолите, и обнови света при Пакибитието, второто битие /Матей 19:28/.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

За гредата в нашето око, и за сламката в окото на брата

Коя е тази греда в нашето око? Защо не я усещаме, а пък виждаме сламката в окото на брата? Да разсъдим и изследваме Свещеното Писание по тези въпроси, но първо да цитираме думите на Спасителя, Бога:

Матей 7:3-5 – А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

– Господ нарече човека с гредата в окото лицемер, от тук трябва да тръгнем за да разберем добре думите Господни и тогава ще можем да извадим гредата от окото си. Може би „гредата“ се състои от много сламки? Да ги изследваме и намерим.

Какво представлява лицемерието в Свещеното Писание и как ни го обяснява Господ:

Матей 6:2 – И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.

– Ето едно от действията на лицемерите, кога правят милостиня да тръбят пред себе си. Изниква въпроса защо го правят: за да ги хвалят човеците т.е. обичат похвалата. Ако обичаме да ни хвалят, Господ казва, че сме лицемери, защото не мислим как да угодим на Бога а как да се представим пред човеците. Когато, човеците ни хвалят и това ни харесва, вече сме получили наградата чрез тяхната похвала.

Да видим и другите действия на лицемерите:

Матей 6:5 – И кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.

– Обичаме ли да се молим и другите да ни забелязват? Обичаме ли, когато се молим да се представяме за много духовни пред другите, с думите които изговаряме в молитвата? Ако това са целите на молитвата ни, Господ казва, че сме лицемери, защото търсим одобрение от човеци а не от Бога.

И още, Господ иска молитвата ни да е сърдечна, по словото Му и ето какво казва:

Матей 15:7-9 – Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.

Исаия 29:13 – И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучават човешки заповеди;

Исаия 29:13 /превод 1940/ – Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски.

– Тези слова Господни ясно ни казват да внимаваме със заповедите човешки. Ако всичко приемаме без разсъждение и не го проверяваме в Писанието дали е така, ще бъдем причислени към лицемерите. Господ иска почитта към Него да бъде сърдечна и сърцето ни да казва: какво каза Господ? Какво е казал моят Спасител? Дали това, което чуха ушите ми е същото, което казва моят Спасител и Господ? Това, което чух, къде го има в Писанието и дали е правилно казано? Господи научи ме на Тебе да угаждам. Господи искам от цялото си сърце, Ти да бъдеш моят Учител и Наставник!

– Когато чуем нещо ново или нещо приятно за ушите, било в проповед или разсъждения върху Свещеното Писание, да не го повтаряме като папагалите а да го изследваме с разсъждение, но преди това трябва да се помолим Господ да ни отвори ума да разбираме написаното.

– Един брат чул в проповедта, че проповедника казал: дявола знаел само това което изговаряме с устата, но нямал достъп до мислите ни и чувствата ни. Този проповедник трябва да си отговори на въпроса: как така дявола е разбрал, че Господ е гладен за да Му предложи хлябове /Лука 4:2,3/? Как? Господ на дявола ли Му е казал, че е гладен? Пълно безумие! Този проповедник е изговорил една лъжа, която не съответства с Писанието, сигурно я е прочел някъде, но ако я приемем ще се отклоним от истината.

Матей 6:16 – Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

– Искаме ли да се покажем пред човеците, че сме постници? Искаме ли човеците да знаят, че постим? Ако искаме пак сме лицемери и не обиждаме ли така Бога? Как получават наградата си постниците, които показват себе си пред човеците, че постят? Те, получават наградата си пак от човеците, а трябва да постим в тайно и Този, който вижда в тайно ще ни въздаде наяве.

Матей 16:3 – а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемери, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?

– Умеем ли да разпознаваме важните неща записани в Светата Библия? Кои бяха личбите на времената, за които Господ питаше тогава? Ето част от тях: Исаия 9:6, Исаия 61:1. Разпознаха ли ги лицемерите? Не, не ги разпознаха, защото се считаха за мъдри, щом като са разпознавали времето. Ако разпознаваме какво ще е времето днес, а личбите на времената, за които Господ е говорил, не разпознаваме, каква полза?

Матей 22:18 – Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемери?

– Лицемерите изкушават Бога, препират се с Него, търсят да Го уловят в нещо нередно. Защо е така? Според мен, защото считат, че всичко знаят от Писанието и са се възгордели. Но от по-горния стих, разбираме, че не разпознаха личбите на времената записани в пророческото слово, защото Бог се противи на горделивите.

Матей 23:13 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

– Много важна черта на лицемерите. Ето какво казват днешните: „Само ние сме във истината“, „Извън нашата деноминация няма да се спасите“, „Ние сме апостолската църква“, „Ние сме приели истината“, „Не ходи при тези християни, защото са секта“, „Тези християни не са от нашите“ и т.н.. А защо не казвате, че истината има едно име: Господ Иисус Христос? Защо не казвате, че истината е във всяка дума излязла от Божията уста? Защо не казвате, че имаме само един Спасител и може ли деноминацията да спасява /дано ме разбирате правилно/? Защо отхвърляте думите на Спасителя: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя – като казвате Църквата Христова е нашата деноминация. Не правите ли с това Бога лъжец, като изопачавате думите Му? Покайте се.

– Грешници сме и пак казвам грешници сме до един, и всички имаме нужда от Спасителя Христа Бога, всички.

Матей 23:14 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

– Днешните лицемери, не вършат ли същото, като изискват „десятъка“ от вдовиците, които едвам смогват да изкарат месеца с пенсията си, като мръзнат зимно време и се лишават от храна. А за лекарства? Покайте се, спрете да притеснявате вдовиците и започнете вие да им помагате. Голяма е гредата ви.

– Ако целта на дългата молитва е да се покажем пред човеците за големи молитвеници, сме лицемери.

Матей 23:15 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

– Господ казва, че лицемерите ги чака геената, ако не извадят гредата от окото си и не спрат да търсят последователи.

Матей 23:23 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

– Ето я рецептата за това как да извадим гредата от окото си:

Правосъдие т.е. прилагане, изпълнение на Господните заповеди.

Милост към сиромасите, милост към отрудените и обременените, милост към сираци и вдовици, да показваме милост към грешниците, като ги призоваваме към покаяние, да показваме милост, като добрия самарянин. И така да бъдем милостиви с разсъждение. Ето няколко примера за това как да бъдем милостиви с разсъждение, когато даваме милостиня:

1. Някой си заделил определена сума и се помолил в храма Господ да го насочи, на кого да ги даде. Излизайки от храма и вървейки по улицата, го спрели две млади момичета и му казали „може ли да ни помогнете, като ни дадете пари да си купим хляб и мляко“, брата си помислил сигурно са за наркотици и им казал „по-надолу има магазин, елате и ще ви купя хляб и мляко“, тогава едно от момичетата хванало за ръката другото и казало „да се махаме“ и продължили пътя си.

2. Вървейки по улицата, брат бил спрян от жена която му казала „може ли да ми дадете пари да си купя хляб“, той и отговорил „сега ще ида до магазина и ще ви купя хляб“, но жената казала: ама мен не ми трябват за хляб.

3. Един сиромах с побеляла коса и брада седейки на една пейка спрял един брат и го помолил да му даде пари за да си купи нещо за ядене, брата му казал „изчакай ме тук, отивам до магазина да ти купя нещо за ядене“, брата купил необходимото и през целия път се молил „Господи, ако наистина този човек иска пари за храна, задръж го там на пейката“, когато отишъл сиромаха го нямало. Да бъдем милостиви с разсъждение, когато даваме милостиня.

Вярата ни да произлиза и да се основава върху думите Господни и да не забравяме никога, че вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата. Ако вярваме, че дева Мария е родила други деца, вече сме повярвали в лъжата и не сме изследвали Писанието, дори и да си мислим, че всичко сме проверили, защото не сме познали думите святост, вярност и чистота, както са ги познавали девицата Мариам и праведния Йосиф пазителя на девството ѝ. Ако вярваме, че грабването на Църквата ще стане преди идването на антихриста, пак вярваме на една от многото лъжи на дявола. Ако считаме, че сме най-прави или нашата деноминация е най-истинската, пак ни е излъгал бащата на лъжата, защото Духа Светий казва, че всички сме грешници.

Разговарях с една сестра, която бе приела ереста за грабването преди идването на антихриста и за плътските братя на Господ Иисус Христос, цитирах ѝ Писанието за да разбере заблудата си. След като ме излуша каза: ако иска Господ ще ми открие дали се заблуждавам. И така Господ не ѝ откри, разболя се и приключи земния си живот. Тази сестра се считаше за много духовна, но нарушаваше заповедите да се покорява на мъжа си /Ефесяни 5:22/ и поучаваше съпруга си на библейските истини вместо него да пита /1Кор.14:35/. Когато нарушавате заповеди Му и си мислите, че сте много духовни, дали Господ ще ви открие заблудата? Много жалко за тази сестра, че не ме послуша. /Добавено на 21.04.2025г./

Сега да разгледаме, още няколко стиха за действията на лицемерите:

Матей 23:25 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

Матей 23:27 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота.

Матей 23:28 – тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

– Показваме ли се праведни пред човеците или се стараем да сме внимателни към заповедите Му? С външния си вид, на кого искаме да се покажем на Бога или на човеците? Само външното ли трябва да бъде чисто? От кого търсим одобрение, от Бога или от човеците и кому угаждаме? Надявам се въпросите да са ви от полза, защото Господ иска да чистим вътрешното, сърцето. А одобрението идва от Бога, когато изпълняваме заповедите Му и така показваме любовта си към Него.

Матей 23:29 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните.

– Отново действия на лицемерите за пред човеците, и като видят зиданите гробници и украсените паметници да казват, за тези които са извършили това „тези човеци почитат пророците и проповедниците“, а това ли иска Господ? Господ иска ние да вървим по стъпките на пророците и праведниците, като вършим техните дела.

Лука 13:15 – Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?

– Лицемерите, в събота си вършат своята работа а изискват от другите да не се докосват до никаква работа. И не само това, те не изпълняват Божиите заповеди а изискват другите да ги изпълняват или ако ги изпълняват, вършат това само за пред човеците.

Ще посоча и още един пример от Писанието за лицемерие:

Галатяни 2:11-13 – А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

– Горния пример е много важен и трябва да се поучим да се държим според Божието учение и да не се съобразяваме с човеците нито да им се боим, каквото и да си помислят за нас. Тогава ще видим как да извадим сламката от окото на брата.

Заключение: Ако не махнем гредата в нашето око, няма да можем да извадим сламката от окото на брата. Ако брата със сламката в окото, види гредата в нашето око, дали ще ни послуша и какво ще си помисли?

Ако четейки горното, дойде изобличение, постарайте се да се поправите, защото и аз грешния се улавям да лицемернича. Господи, изобличавай ни, помагай ни винаги да се виждаме, когато лицемерничим за да се поправим! Амин.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Господ Иисус Христос, учител, наставник и възпитател

Ако сме християни, нашия учител наставник и възпитател трябва да е Господ Иисус Христос. Защо? Ако сме вярващи в Бога и Го признаваме за творец на вселената, на природата, на човешкия и животински род, нашия учител наставник и възпитател трябва да се казва Господ Иисус Христос. Защо?

Отговора на този въпрос не е еднозначен но ще продължа с разсъжденията и въпросите.

Всички ние човеците в днешния ден виждаме злото на деня, всеки ден се сблъскваме с него, медиите всеки ден ни го показват и аз питам – има ли изход? Да, от време на време виждаме и добри човеци, виждаме и добри дела, които ни впечатляват. Да, човеците познаваме злото и доброто, но кое от двете е по-добро, злото или доброто? Ако сме честни със себе си, ще се съгласим, че доброто е по-добро от злото, защото никой не желае зло за себе си. И сега задавам въпроса: Кой Човек е извършил най-много добро за всички времена, и историята е запечатала живота Му, делата Му, учението Му? Кой?

Болестите, войните, смъртта добро нещо ли са? Всички ние знаем, че не са добро. Тогава? Трябва да се поучим от Този, който е дал най-много добро на човечеството за всички времена, както с делата Си, така и с учението Си – Господ Иисус Христос, защото и днес Той върши същото добро което е вършил вчера: излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува, и невъзможното за човеците е възможно за Бога, защото за Него всичко е възможно. Благодарим Ти Господи за делата Ти, за учението Ти и за това, че със смъртта Си плати цената за нашите грехове! Няма по-голяма любов от тази да умреш за греховете на човешкия род и след това да възкръснеш в третия ден – поклон пред Спасителя, Господ Иисус Христос, Владиката на небето и земята, Отеца на вечността.

Ако се обграждаме със зло или вършим зло, злото няма да се отдалечи от нас, но ще дойде върху главите ни – и тогава? Ако обаче търсим доброто и отбягваме злото, вършим правда и отбягваме неправдата, говорим истина и отбягваме лъжата, търсим мира и отбягваме споровете, тогава ще бъдем ученици на Учителя Господ Иисус Христос и Той ще бъде нашия наставник и възпитател. Кое е по-добро, злото или доброто? Вие решете, кое да изберете и кое да наследите.

За да бъдем Негови ученици, трябва да познаваме Неговото учение, записано в четирите Евангелия, посланията на Неговите Апостоли, както и пророческото слово и закона Божий.

По света има много учения за доброто, но нито в едно от тях няма записано; Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят: Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб и ако е жаден, напой го с вода: Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го: Ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него: Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне: Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро: Възлюби ближния си като себе си. О, премъдрост Божия – учение Господне!

Ако всички постъпваме по Божието учение, къде ще се дене злото, няма ли да бъде победено? Да, онези които постъпват така, те са победили злото, защото техния учител се казва Господ Иисус Христос.

– Ученик на Господа забелязал, че през нощта някой крадец отивал на ливадата му и косял тревата. Отпърво се ядосал, но отпосле решил да постъпи по Божието учение и започнал да се моли за пакостника. Когато тревата станала за косене отишъл по-тъмно и чакал да види кой ще дойде да я окоси. Около полунощ дошъл крадеца с каруцата си и започнал да коси. Когато започнал да прибира сеното в каруцата, ученика Господен минал от другата страна на каруцата и започнал и той да помага. Крадеца се стреснал, но виждайки го, че му помага попитал: кой си ти? Аз съм собственика на ливадата и дойдох да ти помогна. Познали се и двамата, и докато крадеца стоял като вцепенен, ученика Божий напълнил каруцата със сеното и му казал: закарай у дома сеното и ако пак имаш нужда ще ти помогна. С тази си постъпка по Божието учение и молитвата, крадеца се разкаял и станал ревностен ученик Господен. А Господ Бог благословил ливадата за да дава повече тучен злак.

Но да цитирам Светото Писание за учителството Божие:

Второзаконие 8:5 – И знай в сърцето си, че Господ, Бог твой, те учи, както човек учи сина си.

Псалтир 24:8,9 – Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя, насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.

Псалтир 118:102,99 – От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш. Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.

Матей 23:8 – А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя.

Иоан 13:13 – Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.

– В днешно време се приемат много закони и подзаконови нормативни актове, но тези които ги приемат първи ги нарушават, защо? Защото считат, че те не важат за тях, но при Бога не е така, защото Той възмездява на всеки човек за всяка нарушена Негова заповед, но в повечето случаи не веднага, тъй като е създал човека със свободна воля и му дава време за да се опомни и покае. Наказанията, земетресенията, градушките, наводненията, болестите, моровете, природните бедствия и т.н., всичко това се допуска от Него за да се обърнем от злите си дела и да потърсим правдата, която извира от Неговия закон. Разбираме ли това? Който разбира нека да разбира, а който не разбира нека да се замисли върху Божията повеля: с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери – замислете се, върнете „лентата“ назад, прегледайте живота си и ако сте искрени ще кажете, наистина злото което върших дойде върху главата ми. Тази императивна правна норма Господня се изпълнява през всички времена човешки, злото се връща върху злосторника /освен ако не се покае и принесе дела достойни за покаяние/, а доброто върху добротвореца и Господ насочва пътя му.

– Да се оставим Той да ни учи нас грешните, както баща учи сина си. Да приемем кротостта в сърцата си, тогава Господ ще ни научи на правда и ще познаем пътищата Му. За да се вразумим, трябва да разсъждаваме върху Неговите откровения записани в Светото Писание, Библията.

– Има два вида ученици Божии, разумни и неразумни. Разумните с внимание слушат думите на Учителя: допитват се до Него: стараят се да не отсъстват от часовете Му: искат да чуват гласа и поученията Му колкото е възможно повече: обичат да разсъждават върху думите Му и да ги запаметяват: отбягват греха, неправдата и лъжата: от цялото си сърце заобичват Учителя си и се стараят да Му угаждат: оставят се Той да ги ръководи, както Му е угодно, внимателни са към откровенията Му. А неразумните ученици правят точно обратното.

– Брат разказва как Господ го е поучил още в началото на вярата си: седял заедно с негови близки, семейство, които разговаряли за някакъв човек. В този момент брата усетил някаква сила застанала над него и чул глас: сега гледай и внимавай. Когато погледнал мъжа, той произнесъл хули /против човека за който говорили/, след това погледнал жената и тя произнесла хули, и тогава пак чул глас над себе си: ако отвориш устата си и през тебе ще мине.

– След време, карайки служебната кола заедно с колегата си, някакъв друг шофьор ги засякъл остро, в този миг брата едвам се въздържал на напъна да изрече нещо против засеклия го, но колегата му го изпреварил и изрекъл хули, тогава напъна на брата изчезнал. Каква е поуката? Има случаи, когато трябва да затваряме устата си, за да не допуснем да премине нечистия дух и през нашата уста, но има и случаи, когато Господ ни избавя и пази. Господи сложи стража на устата ни!

Господ ни учи на разсъдителност, добро и полезно:

Второзаконие 32:28,29 – Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!

Исая 1:3 /пр. 1940/ – Волът познава стопанина си, и оселът яслите на господаря си; но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

Еремия 8:7 /пр. 1940/ – Даже щъркелът по небето знае определените си времена, и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

Исаия 48:17 – Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.

– Трябва ли да знаем закона Му? Трябва ли да се поучаваме от откровенията на пророците Му? Трябва ли, да познаваме Евангелието и посланията апостолски, да бъдем внимателни и разсъдителни към думите Му? Трябва ли да четем и да сме внимателни, към думите пророчески записани в Откровението на св. ап. Йоан? Трябва ли? Трябва и пак казвам трябва, за да не изгубим разсъдъка и разума си, за да познаваме Него извора на живата вода, защото Той е пътят, истината по която трябва да ходим и Неговата светлина ще ни води. Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща /Сирах 14:21/. Познава ме ли светите неща? Различава ме ли свещено от несвещено и нечисто от чисто?

Как да придобиваме мъдрост? Ето го отговора:

Псалтир 110:10 – Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.

Еклисиаст 12:13 – Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.

– Има ли нещо неясно? Изучаваме ли заповедите Му? Изпълняваме ли ги? Искаме ли да придобием здрав разум? Началото на мъдростта е страхът Господен, а това ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя /Притчи 8:13/. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне /Притчи 19:23/. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение /Притчи 15:33/. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява /Притчи 16:6/. Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае /Сирах 1:21/. Твърдо да се отклоняваме от злото и неправдата за да придобием страх Господен и да тръгнем по пътя на мъдростта. Да запомним: Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен /Матей 7:21/. Можем ли своеволно да нарушаваме заповедите Му и да изпълняваме волята Му? Не може и не бива, защото св. ап. Йоан казва: който съгрешава от дявола е /1Йоан 3:8/, но ако вече е съгрешил, да се покае.

Този Който ни учи, почитаме ли Го?

Малахия 1:6 – Син почита баща, и роб – господаря си; ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене?…

– Помислете добре какво е отношението ви към родителите си? Сигурно има доста неща да оправим. А какво да кажем за почитта и благоговението пред Бога?

Господ Бог, само на духовните ли неща ни учи? Да видим още, на какво ни учи Той:

Исаия – 28:24-29 – Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди и брани земята си? Не; като уравни лицето ѝ, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец. И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява. Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга – кимиона. Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват. И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!

Изход 35:30-35 – И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно, и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство, да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед, и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия; па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други; Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.

– Божията воля е с труд да изкарваме прехраната си, а Той ще ни наставлява, помага и учи как по-добре да си вършим работата. Не говоря за работа която е свързана с греха – в такава няма благословение.

Един е нашия Учител, но има и дарба учителство:

Ефесяни 4:11 – И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители.

Римляни 12:7 – имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението.

Матей 28:20 – и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Второзаконие 5:32 и 12:32 – Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво. Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.

– Братя, Учителя Господ Иисус Христос си избра апостолите, Той си избира пророците, пастирите и учителите. Тези, които Той си избира преминават през различни изпитания и тогава, когато бъдат обучени и утвърдени в служението стават слуги Божии и продължават да се учат от Него. Тук не говоря за лъжепророците, лъжепастирите , лъжеучителите и еретиците – Той тях не ги е избрал, а вие по делата им ще ги познаете. Тези, които Господ употребява с дарбите Си, трябва да са способни и други да научат.

Сега да видим другата страна на учителството:

Сирах 37:22 – Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.

Римляни 2:21 – Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?

Матей 23:3 – затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат.

– Този, който не учи себе си, не е годен за служение – и такъв, какъв пример ще даде ако той самия не върши това, което говори и проповядва? Дела на правда и на истина иска Господ от служителите Си. Може много още да се каже, но Еклисиаст проповедника казва, че едно е потребно за човека, да изпълнява Божиите заповеди – в това се състои времето отредено ни, да прекараме тук на земята. А за да ги изпълняваме, трябва да ги изучаваме.

И затова св. ап. Яков предупреждава:

Иаков 3:1 – Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,

Да видим какви забележки има Учителя, Господ Бог към учениците Си:

Марк 7:18 – Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи?…

– С този въпрос, Учителя Господ Иисус Христос, ясно заявява, колко е важна разсъдителността и ни призовава към разсъдливост. И към кого беше насочен въпроса Му? Към учениците Си /Марк 7:17/. Ако искаме да сме Негови ученици, трябва да разсъждаваме и да се поучаваме от Свещеното Писание, Библията, като на първо място слагаме думите излязли от Божията уста.

Матей 16:11,12 – Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски? Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.

– И днес, някои братя разбират, че душата след смъртта спи, като си вадят извод от думите Му: Лазар, нашият приятел е заспал, но отивам да го събудя: Тогава Иисус им рече открито, Лазар умря /Йоан11:11,14/. Как разбрахте това, братя? Как? Защо сте неразсъдливи? Защо не изследвате Евангелието и пророческото слово? Ако душата след смъртта спи, как се яви Мойсей на Господа, на планина Тавор /Марк 9:4/ и разговаряха? Ако душата след смъртта спи: как душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята /Откр.6:10/?

– Ако душата след смъртта спи: как така богаташът след като умря, се намери в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му /Лука 16:23/ и разговаряха? Не се заблуждавайте, това не е притча /Лука 16:20/, защото Господ говори в минало свършено време, и не каза: казвам ви притча – не бъдете наивни а разсъдливи.

Лука 24:25 – Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!

Йоан 3:10 – Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?

– Тези упреци изречени от Бога преди около две хиляди години, не важат ли и за днешно време? Как някои казват, това е старозаветно и го отхвърлят? Защо? А какво означават думите Му: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие /Матей 7:23/? Не може да се краде, лъже, мами, блудства, прелюбодейства, убива, изнасилва, служене на идоли, или служене на двама господари и т.н. /прочети статията за смъртните грехове/, не може, защото не сме Му познати, никак. Който учи и пастирува, трябва да знае това, ако Господ е неговия учител! Да не бъдем несмислени и мудни по сърце, иска от нас Господ, но да вярваме на всичко що са казали пророците, без изключение.

Иисус Навин 9:14,15 – Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха. Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.

Исаия 30:1,2 – Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях: без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.

– Да разсъдим сега, защо братята ни израилтяни не се допитаха до Бога? Защо? Защото гаваонците, със хитрост, свидетелстваха за славата на Господа Бога, за това което Той е направил в Египет и с двамата аморейски царе – и това притъпи бдителността им, а след това лесно повярваха на скъсаните дрехи, обуща и мухлясал хляб, че идват от много далечна земя /Иисус Навин 9 гл./. Ако някой свидетелства за славата на Бога, преди да му се доверите трябва, да се допитате до Бога за него или да го изпитате, ако имате време за това.

Яков 1:5 – Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде.

– Ние от мъдрите ли сме или от тези, на които не достига мъдрост? Или кой може да каже, че е мъдър? Имаме ли страх Господен? Отбягваме ли злото? Мъдър е онзи, който пази заповедите Му, строи къщата си на канара, работи справедливо, обича милосърдни дела и смирено ходи пред Господа Бога.

– Братя, копнейте за духовните неща, и знайте, че ако нещо сте разбрали, то не трябва да има противоречие със Светото Писание и думите Му. Трябва да запомним, че Господ дава мъдрост без да укорява, на тези които искат.

Учителя казва, че и Светия Божи Дух също ще ни учи

Лука 12:11,12 –  А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Заключение: Вие братя и сестри, които имате деца – как ще се почувствате ако сина ви или дъщеря ви, дойде и ви каже: тате, мамо, от днес реших вие да ме учите за всичко, което е потребно за мое добро и да ме наставлявате в пътя Господен: желая също така да споделям с вас, за духовни неща които не разбирам и желая да взема правилното решение за душата си. Помислете сега, ако и ние така постъпваме и се обръщаме по същия начин към Бога, Твореца, Учителя ни, няма ли да сме в сигурни ръце?

Братя, с благоговеене и почит да пристъпваме пред Бога, Учителят ни, амин.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Търпението

Идват трудни времена върху лицето на земята и затова е нужно търпение. Вие братя и сестри в Господа, които се стараете да изпълнявате Божиите заповеди и вярвате в Сина Божий, Господ Иисус Христос, призвани сме и към търпение докрай в несгодите, трудностите, да не се смущаваме от войните от омразата срещу нас, от гоненията, а да помним, че който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И така да бдим всякога, да се молим, за да сполучим да избегнем всичко, което предстои да стане, и да стоим пред Човешкия Син. А краят на всичко е наближил; и тъй, да живеем разумно и трезвено, за да се предаваме на молитва и да принасяме плод с търпение.

Да знаем, че изпитанието на нашата вяра произвежда търпение, а търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдем съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Да знаем и това, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда. Прочели сме за търпението на Иова и видяхме какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен. Господ да насочи сърцата ни към любов Божия и търпение Христово.

Нашия Господ и Спасител претърпя кръстна смърт. Да помним винаги, че Неговото търпение на кръста в страданията, донесоха на нас живот вечен, ако претърпим и ние все що има да дойде. Господи давай ни от Твоето търпение!

Защо е важно търпението? Да видим какво казва Писанието:

Откровение 3:10 – Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята.

Откровение 3:10 /превод 1940г./ – Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

Откровение 3:10 /Цариградски превод/ – Понеже си опазил словото на моето търпение, и аз ще опазя тебе от времето на изкушението което ще дойде над всичката вселена да изкуси онези които живеят по земята.

– Как да обобщим цитирания стих в трите му превода? Как да го разбираме? Нашия брат св. ап. Йоан ни дава отговор, като казва, че е съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово /Откровение 1:9/. Господи подготви ни и ние да можем да кажем като Твоя свети апостол Йоан.

– Кога се изпитва търпението ни? В трудности или в охолство? Да не забравяме, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие /Деяния 14:22/, а Бог на всяка утеха знае как да утеши смирените във всяка скръб и който претърпи докрай, той ще се спаси /Матей 24:13/. И още: с търпението си спасявайте душите си /Лука 21:19/.

– Наш брат през миналия век, призван да служи на Бога, поради проблеми в семейния му живот, развежда се, отпада от вярата и се пропива. Но, поради молитвите на онези, които са го познавали милостта Божия го среща, той се опомня и започва сърцераздирателно с плач да се моли на Бога. По време на плача си чува Божия глас, който го назовава по име и казва: Калафи, трудно нещо е човек да бъде християнин, но има само едно нещо по-трудно от това и то е, да не бъдеш християнин, цената която ще платиш ако бъдеш християнин е много по-малка от цената, която ще платиш ако не бъдеш християнин. Брата ревностно се връща към служението си, но за съжаление съпругата му, която също била вярваща пропада – дай Боже и към нея Господ да е показал милост.

– Запомнете цената за вечния живот е много по-малка и несравнима от цената на вечната втора смърт. Призвани сме към търпение, защото идват беди на земята. Господ казва как да преминем през тези беди и скърби: Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син /Лука 21:36 пр.1940/. И още: Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение /Матей 26:41 пр.1940/. И пак: А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва /1Петрово 4:7 пр.1940/.

– Запомнете също така, че нечестивите живеещи в охолство, и те минават през скръб и трудности тук на земята, но ги чака втора смърт, освен ако не се опомнят и постъпят, както Калафи или блудния син /Лука 15/. Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за вечния живот, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, ги чака втора смърт. Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон, защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани. А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл; увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му; презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела /3Ездра 7:18,20-24/.

Още от Свещеното Писание:

Матей 24:6-13 – Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Матей 10:22 – и ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но, който претърпи докрай, ще бъде спасен.

Лука 21:16-19 – Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; но и косъм от главата ви няма да загине; с търпението си спасявайте душите си.

Откровение 13:10 – Който откарва в плен, сам ще отиде в плен; който с меч убие, той трябва с меч да бъде убит. Тук е търпението и вярата на светиите.

Откровение 14:12 – Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.

– От горните думи Господни разбираме, колко е важно да бъдем търпеливи, и да не се смущаваме от войните, размириците, ще дойде глад, мор и трусове – а не идват ли? А не дойдоха ли вече? Как да бъдем търпеливи? Как да не се смущаваме? Как? Като се пазим от греха и се предаваме на молитва, като пазим Божиите заповеди и вярата в Иисуса, и както ангел Господен подкрепяше Спасителя /Лука 22:43/, така и на нас Господ ще изпрати ангелите Си да ни подкрепят в скръбните дни. От последния стих разбираме кои са светиите, това са онези, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса /Откровение 14:12/ – заради тях Господ ще съкрати дните на скръбта и ще дойде да ги избави. За да разбереш, кои са тези заповеди прочети това тук.

– Братя и сестри, грешници като мен, да се научим да пазим заповедите Божии, вярата в Иисуса и да се предаваме на молитва с търпение!

– Не се хващайте на лъжата, че Църквата Му ще бъде грабната преди голямата скръб, но прочети това тук. Църквата Му ще мине през голямата скръб, защото св. ап. Йоан вижда, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце /Откр.7:9/, и старецът му обяснява, че това са тези, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.

– Имам въпроси към тези, които са приели, че Църквата Му ще бъде грабната преди голямата скръб – имате ли търпение? Смущавате ли се, като че ли е настанал денят ? Ако имате търпение, добре, защото когато Бог съкрати дните на голямата скръб, тогава онези които са живи ще бъдат грабнати да посрещнат Господа във въздуха /1Солунци 4:17/.

– Запомнете, че вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата, който е човекоубиец. Разбирате ли? Дай Боже да разбирате и да се опомните.

– Няма значение, кой каква длъжност и титла има в църковната йерархия, щом разпространява лъжи, не служи на Бога. За такива е писано: от нас излязоха, не не бяха наши /1Йоан 2:19/ и още: между нас ще има много лъжеучители и лъжепророци /2Петрово 2:1/. Запомнете: от нас излязоха… – между нас има много… . Дръжте се здраво за думите Господни!

– Има такива човеци, които имат дарби от Бога, но в последствие са приели лъжи и изопачено слово Божие. Да ви не заблуди дарбата, която продължава да действа в такива човеци и да приемете техните лъжи, защото Божиите дарове и призванието са неотменни /Римляни 11:29/. Юда Искариот получи равен дар с останалите апостоли Христови, Господ му даде власт над нечистите духове, да ги изгонва, и да изцерява всяка болест и всяка немощ /Матей 10:1/. Господ чакаше покаянието му, докато в него не влезе човекоубиеца и извърши предателството, тогава изрече: по-добре този човек да не бе се раждал. Разбирате ли докъде води сребролюбието? И дарбата не можа да го избави от погибел. Тук можем да отбележим Господното дълготърпение към предателя Си. Той Господ и сега чака онези с дарбите приели лъжите и ги разпространяват, да се покаят, защото е дълготърпелив. Дай Боже да се опомнят! И да затръбят на всеослушание за заблудите си, и да се отрекат от ересите.

Сега да посоча и тези стихове от Писанието, от които виждаме докъде води нетърпението, страха и уплахата:

Изход 32:1 – Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек – с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.

– Когато Господ даваше наредбите Си на Мойсей, тогава народа видя, че Моисей се забави да слезе от планината и поискаха от Аарон да им направи бог. Ако израилтяните, бяха търпеливи и бяха дочакали Мойсей да се върне от планината, нямаше да съгрешат и да си направят златния телец с който разпалиха Божия гняв, а и нямаше да погинат около три хиляди души /Изход 32:28/. Мисля си че, ако св. първосвещеник Аарон, когато поискаха от него да им направи бог, беше им казал да не извършват това зло, а да им припомни що Господ извърши пред очите им големите и страшните знамения и чудеса над Египет, над фараона и над целия му дом, и да ги призове да се помолят на Бога и от Него да искат помощ и търпение, тогава сигурно нямаше да си направят златния телец. Сигурно и аз, ако бях там, щях да пропадна и затова Господ иска от нас бдителност, молитва денем и нощем, поучаване от Светото Писание денем и нощем, да помним тези лични опитности в които Господ ни е избавял, помагал, насърчавал и да бъдем търпеливи и ако се наложи и дълго търпеливи.

– Каква друга поука да извлечем – да не бъдем нетърпеливи защото има вероятност без да се усетим да тръгнем след друг бог, който ще ги заведе в погибел. Братя, да бъдем търпеливи и да вярваме на всичкото записано Божие слово излязло от устата на Бога, апостолите Му, пророците Му.

– Да разсъдим какво означават думите Му: а вам и космите на главата са всички преброени? Той Господ всичко знае за своите си, знае от какво имат нужда, знае как да снабди нуждите ни, знае как да ни избави, знае как да ни подкрепи в страданието, защото и Сам Той пострада, но иска от нас търпение. Ние не знаем колко са космите на главите ни, но Той знае – да се уповаваме на Него братя и сестри. Всевишният с теглилка е претеглил тоя век, с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете – и няма да подтикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра. Запомнете, всичко е под Божия контрол – да Му бъдем верни с търпение, защото няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра.

1 Царства 13:7-13 – а някои от евреите преминаха отвъд Иордан, в страната Гадова и Галаадска; Саул пък беше още в Галгал, и целият народ, който беше с него, се беше изплашил. И той чака седем дена, до срока, назначен от Самуила, но Самуил не дохождаше в Галгал. И народът почна да се разбягва от него. И Саул рече: доведете при мене отреденото за всесъженна жертва и за мирни жертви. И принесе всесъжение. И щом свърши с принасяне на всесъжението, ето че иде Самуил. Саул излезе насреща му да го поздрави. А Самуил попита: какво си направил? Саул отговори: видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде на уреченото време, филистимци пък се бяха събрали в Михмас, тогава си помислих: „сега ще се спуснат върху ми филистимци в Галгал, аз пък още не съм попитал Господа“, и затова се реших да принеса всесъжение. И Самуил рече на Саула: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена, защото днес Господ щеше да затвърди царуването ти над Израиля завинаги.

– Каква поука можем да извлечем и от книгата 1 царе 13 глава? Цар Саул видя, че народа се разбягва от него и си помисли, че филистимците ще се спуснат върху му и така не изпълни заповедта Господня, затова е потребно да не се смущаваме в трудностите, но да бъдем внимателни към думите Му и с търпение да очакваме помощта Му. Защото Той казва: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя /Евреи 13:5 пр.1940/. И още: Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? /Лука 18:7/. Запомнете: които викат денем и нощем, ще ги защити но се иска търпение от наша страна, защото Той може да забави. Мисля си, че ако цар Саул, се беше помолил на Бога от цялото си сърце да го защити, когато си е помислил, че филистимците ще го нападнат, тогава щеше да получи от Бога вяра, упование и с търпение щеше да дочака пророка Господен. Да помним думите Господни: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна /Марк 14:38/.

Матей 14:28-31 – Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

– Тук можем да се поучим от св. ап. Петър, който преди да тръгне по водата поиска разрешение от Христа и след като получи тръгна по водата. И ние да се научим да не вършим своеволие, но да питаме Бога и каквото ни каже това да вършим. Господ ни казва, че ще преминем през много скърби и ако се уплашим от скърбите ще потънем както Апостола, но Той е готов и тогава да ни избави ако извикаме към Него. За да не се уплашим се иска вяра, че Господ никак няма да ни забрави и никак няма да ни остави, но ще ни защити и помогне, дори и да забави малко.

– Спомням си за един брат, който лежеше в болница и наближаваше Възкресение Христово. Родителите му, бяха при него два три дни преди празника и не очакваха да го изпишат, нито пък имаха вяра, че това ще стане. Брата изплака и каза с вяра: Господ няма да ме остави за Великден в болницата. Така и стана брата беше изписан и прекара празника с близките си, като се радваха в Господа и Му благодаряха.

Плодът се принася с търпение и в свое време:

Лука 8:15 – а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

Псалтир 1:1-3 – Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.

Яков 5:7,8 – И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.

– Да си отворим ушите и да слушаме, какво казва Господ. Добра земя ли са сърцата ни? Как да очистим сърцата си, та да бъдат добра почва за словото Му? Как? Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал, казва Господ /Йоан 15:3/ на апостолите Си /с изключение на един/. Да, но и книжниците и фарисеите чуха това слово, защо това слово не ги очисти? Защото, не го примесиха с вяра и не принесоха дела достойни за покаяние /Матей 3:8/. И тъй братя да вярваме на думите Му, да принесем дела достойни за покаяние и така да очистим сърцата си, тогава ще бъдем добра почва за словото Му и с търпение ще принасяме плод Господу.

– Кои са тези дела достойни за покаяние? Част от тези дела са записани във втория горен цитиран стих от Псалтира. Ето още някои от тях: Ако сме откраднали, да върнем откраднатото доколкото е възможно или да го премахнем от домовете си /Михей 6:10/, защото носи проклятие /Захария 5:3/. Ако живеем на семейни начала, да побързане да си узаконим съжителството си, защото сме блудници, а блудниците няма да наследят царството Божие /1Коринтяни 6:9/. Да огледаме кои са ни приятелите, защото приятелството със света е вражда против Бога, който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога /Яков 4:4/. И да страним от еретици, след като ги посъветваме веднъж и дваж /Тит 3:10/.

– Призвани сме за дълготърпение до пришествието Христово или до кончината ни.

Ето ви още от Писанието за търпението:

Яков 1:3 – Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;

– Запомнете изпитите ще ни направят по-търпеливи.

Яков 1:4 – Търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

– Ако сме съвършени в търпението, ще бъдем без никакъв недостатък. Много важно е търпението.

Яков 5:11 – Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.

– Да се учим от търпеливите братя, да се поучим от Йовото търпение и най-вече от Христовото търпение.

2Петрово 1:6 – Към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,

– Не само търпение е необходимо но и въздържание и благочестие.

Римляни 5:3,4 – Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда.

– Скърбите не изглеждат да са за добро, но който преминава през тях /а и всички ще минат/ ще се научи на търпение и от тази опитност ще се укрепи надеждата ни.

Римляни 15:4,5 – А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда. А Бог на търпението и утехата дано ви даде да бъдете в единомислие помежду си според учението на Христа Иисуса,

– Търсете утехата и търпението в Писанието, но знайте също така, че имаме Утешител, Духа Светий Бога, и Той може да ни утеши ако поискаме.

2Солуняни 3:5 – А Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово.

– Господи давай ни от Твоето търпение!

Галатяни 5:22 – А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,

– Молим те, Душе Святий изпълвай ни с дълготърпение!

1Тимотей 6:11 – Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.

– Вие човеци Божии стремете се към търпение.

Тит 2:2 – Старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението.

– Вие братя в напреднала възраст бъдете здрави в търпението.

Евреи 10:36 – Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното.

– Да Господи, с търпение да изпълняваме волята Ти и да наследим вечния живот.

Евреи 12:1 – Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще.

– Изповядайте греховете си, вършете правда с търпение и всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.

Заключение: Да обобщим написаното: Братя необходимо е търпение, дълготърпение, потребно ни е за да изминем предстоящото нам поприще. Не забравяйте, че Той е верен и истинен да снабди всяка наша нужда и знае как да ни помогне и избави от все що има да дойде. Укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество! Амин!

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Светата Троица, един Бог в три Личности – Отец и Син и Духа Светий

Няма трима Богове, както някои го разбират, заблуждавате се. Един е Бог и няма други богове. Има три Духовни Личности, които са Eдно – неразделни, единосъщни с една мисъл, едно действие, едно слово, вечно съществуващи – каквото каже Бог Отец, това казва Сина и Духа Светий. Отец не е Сина, не е Духа Светий. Сина не е Отец, не е Духа Светий. Духа Светий не е Отец, не е Сина. Сина винаги върши онова което е угодно на Отца. Отец винаги слуша Сина. Светия Дух донася думите Господни на предишните пророци а сега ни напомня всичко що Сина е говорил. Сина Божий е роден от Отца предвечно а Духа Светий изхожда от Отца. И всичко това го има записано в Светото Писание, Библията – Господ не го е скрил а го е казал и е записано.

Имаме заповед от Бога да изследваме Писанията – забележете не да ги тълкуваме а да ги изследваме, защото ако ги тълкуваме може да им придадем друг смисъл – и тогава? Страшно нещо е да се изопачават думите на Живия Бог! Ако тълкуването ни няма никакво противоречие с думите Божии, добре, но трябва да сме много внимателни. Трябва също така, да правим разлика от притча и заповеди Господни и да не ги смесваме. Не може разбирането ни на притчата, да влиза в противовес с записано слово Божие. Защото, законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри. Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.

Да се боим от Бога, да изследваме Свещеното Писание, както Той иска и да Го молим да ни отваря умът да разбираме думите Му. В това, което излиза от устата на Бога, няма никакво противоречие, вчера днес и вовеки! Той Господ може да отмени, да промени думите Си, но не може да ги наруши, защото Той е истинен и верен законодател, в Него няма никаква неправда и кой може да Го обвини, че нарушава закона Си, думите Си? Кой? Ние човеците в много неща се заблуждаваме, защото не изследваме Писанието, Библията а слушаме тълкуватели слепци, които изопачават словото на Бога Живий.

Бог Отец казва да слушаме Сина Му /Матей 17:5, Второзаконие 18:15/. А ап. Йоан е записал, кой ни обяснява Божеството: Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни /Йоан 1:18/ – запомнете, в недрата на Отца. А Сина Божий казва: и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря /Йоан 8:28/. Разбирате ли?

И още: Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават /Псалми 2:12/. По-надолу има още обяснения.

Да видим, какво казва Господ за Себе Си в Светото Писание, Библията:

Исаия 48:16 – Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно… .

– От този стих разбираме, че още от самото начало /Битието/, Господ ни е казал, това което иска да знаем ние човеците, творението Му за Него, записано е в Свещеното Писание и не е тайна за нас. По-надолу ще цитирам целия стих, за да видим какво още ни казва Господ.

Да разсъдим сега върху следните стихове казани от Бога в началото на сътворението:

Битие 1:26 – И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие;

Битие 3:22 – И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло;

– Тези два стиха са много важни и казани от Бога отначало за да разберем Божеството Му. Забележете, когато Бог Отец говори в тези стихове от Свое име, говори в множествено число за Себе Си, като казва: да създадем човека по Нашия образ – по Наше подобие – стана като един от Нас. Пак да повторя, че от тези стихове ясно се разбира, че Бог е един, защото казва: И Бог каза, и още, и рече Господ Бог; но след това думите Господни преминават в множествено число: по Нашия образ, по Наше подобие, като един от Нас, т.е. няколко са Личностите съставляващи Единството на Божеството. И още разбираме, че тези Личности участват в създаването на човека и познават добро и зло.

– Да сравним думите в старозаветния стих записан в Битие 1:26, „Нашия образ“, с новозаветния записан в евангелието от Йоана 14:9 – Каза му Иисус: толкоз време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? – Сега разбирате ли, кого посочва и включва Господ в думите Си „Нашия образ“? Спасителят на човешкия род дава този отговор, като казва, че който е видял Него, видял е Отца. Но тук ни се отриват само двете личности, Отец и Сина.

Сега да се върна към по-предния стих и да го цитирам целият, като добавя и още един стих от Стария завет и един от Новия завет:

Исаия 48:16 – Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.

Исаия 61:1 – Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница.

Матей 28:19 – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

– В тези стихове от Писанието са отбелязани трите Личности на Божеството, които стоят зад думите Господни – Нашия образ, Наше подобие, един от Нас и са Едно.

– В първия: сега Ме проводи – Господ Бог – и Неговия Дух. И те са Eдно, защото казва: пристъпете към Мене а не към Нас. Трябва да уточня, че „Ме проводи“ в еврейския текст и синодалния превод, „Ме“ е записано с главна буква и това е правилния превод, защото тук не става дума за пророка.

– Във втория: Духът – на Господа Бога – е върху Мене. И забележете отново, че думите посочващи личностите са с главни букви – Духът: Господа Бога: Мене; и Ме помаза, и, прати Ме. И ще добавя, че Господ Иисус Христос, ясно заявява, че Той стои зад пророческите думи „Мене“, „Ме помаза“, „прати Ме“ /виж Лука 4:17-21/, и след това на дело го показва, чрез делата които Отец Му даде да извърши. Тези дела, които Сина извърши, никой друг не е извършил, свидетелствуват за Него, че Отец Го е проводил /Йоан 5:36/.

– В третия, Господ Иисус Христос посочва личността на Отец, личността на Сина /Своята личност/ и личността на Светия Дух, и иска всички народи да бъдат научени и да бъдат кръстени в името на Отца и Сина и Духа Светий.

Сега ще посоча, един стих от книгата на пророк Захария и два от Новия завет:

Захария 7:12 – И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.

Йоан 12:49,50 – Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Йоан 14:26 – А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

– В първия стих се говори за две от Личности на Божеството: Господ Саваот и Неговия Дух. Разбираме, че чрез Своя Дух, Господ Саваот е пращал думите Си на пророците. Сравнете думите, Неговия Дух и думите Господни в евангелието за Духа Светий – Който изхожда от Отца /Йоан 15:26/. Този, Който изхожда от Отца е Неговия Дух.

– Сега да видим какво ни казват първите двата стиха – Чрез Божия Дух са донасяни думите Господни до предишните пророци. Това, което Сина Божий говори, говори така както Му е казал Отец. А третия стих казва, че Дух Светий ще ни научи на всичко и ще ни напомня всичко, що Сина е говорил.

– Разбирате ли единството? Преди идването на Христа в плът, Светия Дух е донасял думите до пророците, а Христа Бога говори това което Отец Му е казал, а след възнесението Му, Духа Светий, ще ни напомни всичко що Сина е казал. И затова е записано: Бог /Отец/, говори в последните дни чрез Сина Си /Евреи 1:1,2/. Разбирате ли как си взаимодействат Личността на Отец и на Сина и на Духа Светий?

Сега, ще ви цитирам три стиха от Стария и четири от Новия завет:

Изход 3:14 – Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.

Исаия 9:6 – Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.

Исаия 7:14 – Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил /т.е. Бог с нас/.

Лука 2:10,11 – И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.

Йоан 10:30 – Аз и Отец едно сме.

Йоан 14:11 – Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

1Йоан 5:7 – Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.

– В първия цитиран стих от книгата Изход, Господ казва за Себе Си, че е без начало и без край: Аз съм вечно Съществуващият. Във втория стих от книгата на пророк Исаия, Господ казва за Сина, че едно от имената Му е Отец на вечността. В третия стих, от името Емануил, разбираме, че Синът е Господ. В четвъртия стих Ангелът Господен свидетелства, че Иисус Христос е Спасител, Помазаник и Господ. А в петия и, шестия и седмия последен цитиран стих, Господ Иисус Христос казва, че Той и Отец Му са едно и са неразделни или вечно Съществуващият (Иехова, Отец) и Отец на вечността (Слово) и Светий Дух – са Едно. Има ли разлика между вечно Съществуващият (Иехова) и Отец на вечността? Има, и разликата е в това, че вечно Съществуващият (Иехова) е родил Отеца на вечността, и затова раждането на Сина от Отца е предвечно /по-надолу има още обяснения/. Нашия човешки ум не може да узнае повече от това, което е открил Твореца ни, от нас се иска да го приемем с вяра.

– Разговаряйки с един млад човек, в един форум, му казах: че Синът е Отец на вечността, като му цитирах Исаия 9:6. Той не се съгласи с мен, като ми направи забележка, че не Синът е Отец на вечността а името Му. Разбрах заблудата му и затова му цитирах един стих от Писанието: И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова Името на Иеова, Вечния Бог /Битие 21:33/ – и го попитах, да ми отговори: Авраам кого призова Името или Бога? Още чакам отговор от него.

– Мойсей попита Бога как Му е името, за да каже на синовете Израилеви, и Той му отговори: Аз съм вечно Съществуващият. Ако името Му е вечно Съществуващият, това означава ли, че Той не е вечно Същесвуващия? Що за безумие? Името вечно Съществуващия говори, че Той вечно съществува, както и името на Сина, Отец на вечността, означава че Сина е Баща на вечността, без никакво съмнение! И така безначалния Отец е родил Бащата на вечността, Сина Си т.е. раждането на Сина от Отца се е изпълнило предвечно и за това е записано Единороден от Отца /Йоан 1:18/. Думата предвечно означава, че не може да има начало, раждането на Сина от Отца, както и изхождането на Светия Дух от Отца. Светата Троица е безначална и безкрайна, вечно Съществуваща. По-долу има още обяснения.

Да разгледаме по отделно имената дадени на Сина в книгата на пророк Исаия 9 глава 6 стих:

И ще Му дадат име Чуден;

Марк 1:22 – И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.

Марк 7:37 – И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.

Матей 22:22 – И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

Йоан 7:46 – Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.

– Чуден си Господи! Чудиха се на учението Ти, на делата Ти и на мъдростта Ти. Само името ли Му е Чуден?

И ще Му дадат име Съветник;

Йоан 8:7 – А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

Матей 22:21 – Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

– Премъдри съвети им /ни/ даде Господи! Твоите съвети проникват дълбоко в човешкото сърце и извършват онова, което е Тебе угодно. Само името Му ли е Съветник?

И ще Му дадат име Бог крепък /могъщ/;

Марк 4:39 – И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

Йоан 11:43,44 – Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

– Бог крепък /могъщ/ си Господи! Нищо не може да противостои на думите Ти Господи, защото е Твоя силата и славата. Само името Му ли е Бог крепък?

И ще Му дадат име Отец на вечността;

Битие 1:26, Йоана 14:9 – И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие. Който е видял Мене, видял е Отца

Михей 5:2 – И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни.

– Какво означават вечни дни? Това са дни без начало е без край, вечни. Ето Го пак Отеца на вечността. Предвечното раждане на Сина Му.

Йоан 8:58 – Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

Йоан 17:5 – И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.

Исаия 48:12, Откровение 1:1,8 – Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз – последният. Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог… Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.

Исаия 44:6 -Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;

– Откъде е произхода на Сина който ни се роди? От край време, от вечни дни. Какво означава – преди Авраам да е бил, Аз съм? Какво означава – славата, що имах у Тебе преди свят да бъде? Пророк Исаия е записал: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз – последният. В Откровението на Иисуса Христа е записано: Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.

– Отговора на въпросите е: Сина е Отец на вечността, без никакво съмнение и Те са Едно с Отца!

И ще Му дадат име Княз на мира;

Лука 23:12 – И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.

– Княз на мира си Господи! Единия Те предаде на смърт, другия Те унизи и подигра, но Ти ги помири. Само името Му ли е Княз на мира?

Ето още имена на Господа Иисуса Христа записани в Новия завет:

Матей 1:23 и Исаия 7:14 – Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил“ (което значи, Бог с нас).

Матей 23:8 – Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

Матей 23:10 – Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

1Йоан 5:7 – Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.

Откр. 19:7 – Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

Откр. 19:11 – След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

Откр. 19:12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

Откр. 19:13 – и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

Откр. 19:16 – И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

Свещеното Писание казва, още някои неща за Личностите от Божеството, Отец и Сина и Светия Дух:

Йоан 14:28 – Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по голям от Мене.

Матей 12:28 – Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

Йоан 1:14,18 – И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

Йоан 15:26 – А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

– От по-горните стихове Господ Иисус Хритос казва: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене, и още, Той и Отец Му са Едно, но Сина казва, че Отец Му е по-голям от Него. Така е, защото не може Родения да е по-голям от Родилия Го, но Родения е от същността на Родилия Го. Когато се ражда човек, той носи гените както на бащата така и на майката, а и на прародителите си. Затова Родения предвечно от Отца е от Неговата същност /природа/, естество и няма никаква разлика – каквато е същността /природата/ на Отца, такава е и на Сина или каквото е естеството на Отца, това е естеството на Сина Му т.е равни по същност /природа/ и естество. Същото ще кажа и за Духа Светий, защото изхожда от Отца. Родения от Бога Вечносъществуващия е Господ и Отец на вечността, както и изхождащия от Отца, Духа Светий е Господ. Или по-друг начин казано: от Бога се ражда Бог и от Бога изхожда Бог – пречудна е премъдростта на Божеството, Отец и Сина и Светия Дух!

– От втория стих разбираме, че Господ Иисус Христос и Божия Дух са неразделни /виж и Исаия 61:1/.

– Да обобщим казаното до тук: Отец и Сина и Светия Дух са Едно т.е. неделяеми, но са отделни Личности. Синът е роден от Отца преди всички векове а Светия Дух изхожда от Отца.

– Трябва сега да разграничим предвечното Му раждане от Отца с идването Му в плът на земята. Разликата е, че идването Му в плът на земята става чрез семето на жената а общото е, че при двете Бащата е един и същ. По Баща е Господ и Син Божий а по майка е Син Човечески, изкупител на човешкия род. Велика е Божията премъдрост!

– Сина Човечески е съвършен човек, защото идва в плът на земята непорочно в чиста, свята девическа утроба осветена от Духа Светаго, и, чрез силата на Всевишния се осенява семето на жената. И това е така, защото жертвата, Агнеца трябва да е без никакъв недостатък и без грях, за да се отвори достъпът до светилището, чрез Неговата кръв. О, безмерна е Твоята премъдрост Боже! О, безмерна е Твоята любов към човешкия род! Пречудно изкупление от греха ни даде Господи! Но, плати за това кръстна смърт – благодарни сме Ти!

И още:

– Ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих /Псалтир 2:7 /. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“/Евреи 1:5,6/.

– Както цитирах по-горе, че Синът е бил в слава, преди светът да са се създаде /Йоан 17:5/, и още: Бог проводи в света Своя Единороден Син в света /1Йоан 4:9/. Да си припомним Исаия 48:16 – и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух. Предвечно Родения, Единороден от Отца, Бог Отец и Неговия Дух проводи в света, за да бъде светът спасен чрез Него. И затова, не трябва да бъркаме раждането Му от Отца, с идването Му в плът на земята от семето на жената. Едното е предвечно а другото си има битие, и това битие е наречено блага вест, Евангелие и носи живот на човешкия род. Приемете благата вест – има Един, който е платил цената за греховете ни и името Му е Господ Иисус Христос, Спасител, Помазаник Божий, Емануил, Отец на вечността!

– Идването Му в плът на земята става чрез две действия на Всевишния върху Девицата: Идването на Светия Дух върху нея и осеняването от силата на Всевишния. Чрез силата на Всевишния се извършва оплождането на яйцеклетката, и затова Онова Което се ражда се нарича Син Божий. Но за да се извърши това действие на Всевишния е необходимо съгласието на девицата Мариам, което тя даде.

От следващите стихове на Писанието разбираме, че Отца, Сина и Светия Дух имат една мисъл, една воля, едно действие и едно слово:

Матей 8:16 – А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни.

Матей 12:28 – Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

Йоан 11:41,42 – Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

– В първия стих е записано, че Той с една дума изгони бесовете, във втория казва с Божия Дух , а в третия казва, че Отец винаги Го слуша. Като прибавим и думите: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене/Йоан 14:11/, без никакво съмнение заявяваме, че Отец, Сина и Светия Дух имат една мисъл, една воля, едно действие и едно слово. Могат да се намерят още стихове от Библията и да се прибавят към написаното, който иска може да ги потърси. Запомнете, само Този който е в недрата на Отца, може да обясни Божеството и Той го стори. Не може да няма една мисъл, една воля, едно действие и едно слово при Светата Троица – никак, никога и вовеки, защото Той казва: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява /Матей 12:25/ – а Той, Триединния Бог е вечен без начало и без край и царството Му не ще се разруши /Даниил 7:14/.

Колосяни 1:19 – понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота.

– Може ли да обитава всичката пълнота в Него, ако не са Едно с Отца и Духа Светий? Може ли?

– Ето го отговора: Понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството /Колосяни 2:9/. Запомнете, всичката пълнота на Божеството.

Още за единството на Светата Троица:

1 Йоан 2:23 – Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

– Приемаш Сина, имаш и Отца – отхвърляш Сина, нямаш Отца – те са Едно. Вие които си мислите, че имате Отца, не отричайте Сина, но Го изповядвайте, като Господ и Спасител в противен случай нямате Отца. Може ли да отделим Отца от Неговия Дух? Никак не можем. Тогава? Отец и Сина и Духа Светий, Едно са. Не може да се отрича, коя да е от Личностите на Божеството.

Йоан 5:21 – Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.

Йоан 6:63 – Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

– Отец оживотворява, Сина оживотворява, Духът оживотворява – Както Отец дава живот, така и Сина и Духа Светий дават живот, и те са Едно.

– Във връзка с горните стихове, искам да добавя, нещо много важно, цитирайки 4 царе 13-21 /добавено на 03.06.2023г./: И ето, когато погребваха един човек, погребвачите, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си. Въпроса сега е: костите на пророк Елисей ли възкресиха човека? Мощите ли му извършиха възкресението? Да, той се допря до костите му, но костите ли го възкресиха? Ако мислите, че костите /мощите/ на пророка извършиха възкресението – това вече е заблуда, защо? Защото Господ казва, че Духът е който животвори, плътта нищо не ползува. Не може плът и мощи да животворят, Духът е който животвори. Трябва да сме наясно, че Триединния Бог – Отец и Сина и Духа Светий възкресяват мъртви – не се заблуждавайте, плът и мощи не могат да възкресяват. Тези мощи /кости/ на пророк Елисей са били жилище на Светия Дух, който е говорил чрез него, и са осветени от Него. Да си припомним, че пророка получи двоен дял от духа на пророк Илия /4Царе 2:9/. И още: Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим /Йоан 14:23/. В Житията на Светиите има описани много случаи в които, Божия дух е извършвал изцерения, освобождение от бесове и други чудеса, чрез мощите на тези светии в които Светата Троица е направила обиталище, от тях е излизало благоухание и е изтичало и благоуханно миро. Нима мислите, че дрехата на Господа изцери болната от кръвотечението /Марко 5:28/? Не се заблуждавайте – силата която излезе от Него извърши изцерението, чрез вярата на жената в Него /Марко 5:30/, и пак, Господ казва, че изгонва бесовете с Божия Дух /Матей 12:28/: и тук можем да говорим за неразделението и единосъщието на Светата Троица.

Йоан 16:15 – Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.

– Каквото има Отец, това има и Сина – каквото има Сина, това има и Отец. Няма разлика, притежанието е едно.

Сега да цитирам и тези стихове:

Матей 24:36 – А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;

1Коринтяни 15:28 –  Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.

– Върховенството принадлежи на Отца, от Него се ражда Сина предвечно и от Него изхожда Светия Дух. Само Той, Отец знае денят и часът на второто пришествие на Сина Му. А Синът казва: И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят /Матей 24:14/.

Искам да отговоря и на няколко важни въпроса, на които, някои вярващи в Бога човеци не могат да приемат, защото не могат да си го обяснят или защото така са научени:

1. Как така, Господ, Който е Творец на всичко, може да се вмести в утробата на една Девица и да се роди? Възможно ли е? Да, възможно е.

– Както, Господ се вмести в гъст облак /Изход19:9/, в огъня /Изход19:18/, седна на лек облак /Исаия 19:1/, и както обитава в човек със смирен и съкрушен дух /Исаия 57:15/, така се и вмести в утробата на дева Мария и ни се роди Син – Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира и управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това /Исаия 9:6,7/.

– Обяснете вие сега: Как Господ, Твореца се вмести в гъст облак? Как се вмести в огъня и говореше от там? Как седна Господ на лек облак? Кажете как? Ето моето разбиране: аз го приемам с вяра, защото не мога да си го обясня със своя ум. И още: донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне /1 Коринтяни 13:9,10/.

2. Можем ли да наречем светата дева Мария, майката на Господа, Царица и Богородица? Да, можем.

– Господ силно пожела духовната красота на една девица на име Мариам /Пс 44:12/. Тази Девица намери благодат у Бога /Лука 1:30/. Господ изпрати Ангел Гавриил, да и каже, че ще зачене в утробата си и ще роди Син и ще Го нарече с името Иисус /Лука 1:31,32/. Тя недоумявайки отвърна, как ще бъде това, когато аз мъж не познавам /Лука 1:34/? Как? След като разбра, че силата на Всевишния ще я осени и роденото ще се нарече Син Божий /Лука 1:35/, тя даде съгласието Си /Лука 1:38/. Запомнете зачатието е непорочно, тази девица Мариам не познава думата похот, никак, никога и вовеки!

Какво означават думите изречени от Духа Светий /Лука1:41,42/: И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?/Лука 1:43/. Как я нарича Духа Светий, светата Дева? Как? Нарича я майката на Господа – и какво означава това? Че е майка на Господа, това означава. И аз ви питам: какво означава Богородица? Че е родила Господа, и тази която Го е родила, не е ли майка Му? /Добавено на 05.03.2023г./

В утробата само плът и кръв ли има на ембриона и след това на фетуса /плода/? Няма ли и дух? Няма ли душа? Е, как да я наречем, тази Девица? Богородица си, майко Божия.

След успението на света Дева Мария, Богородица – царицата застава от дясно на Светата Троица в небесата /Псалтир 44:10/, по волята на Бога Отца /Матей 20:23/, и затова е пророкувано, че ще забрави своя народ и дома на баща си /Пс 44:11/. И още: всичката слава на царската дъщеря е вътре /Пс.44:14/ – къде вътре? В утробата Ѝ, там където влезе Господ и след това славата Ѝ премина в небесата, като застана отдясно на Светата Троица. Запомнете, не може да има безславие в тази Утроба, не може да има порочно зачатие и да застанеш отдясно на Светата Троица, никак! Дано да разбирате.

Щом като Свещеното Писание я нарича царица, която застана отдясно на Него, кои сме ние да казваме, че това не е така? И пак: не ли е Богородица? И пак: кого роди? И пак: думата богородица не означава ли, че е родила Бога /Емануил – Исаия 7:14 и 9:6/, за да дойде Той в плът на земята? Дано да разбирате, че противното е пълно безумие! Освободете се от безумието!

3. Грях ли е когато вярващи човеци се молят на света Богородица? Може ли Тя да бъде застъпница пред Светата Троица за нас? Може: както се застъпи за свадбарите в Кана Галилейска, че нямат вино /Йоан 2:3/, така може и сега да се застъпи за нас грешните пред своя Син. И, както Господ я послуша и даде им вино, така и сега може да я послуша, когато се застъпва за нас. Ако все още считате, че тя не може да бъде застъпница, тогава не ходете при Божии служители да се застъпват, молят за вас. Кой седи по-близо до Светата Троица? Херувими ли? Серафими ли? Ангели, Архангели ли? Божии служители ли? Кажете кой? Писанието ясно казва, Царицата родила Царят на царете, застана отдясно на светата Троица /Псалтир 44:10/. Да бъдем разсъдливи.

– Не е грях да се молите на света Богородица, но можете директно да се молите на Господ Иисус Христос, да ви прости греховете, да ви умие в кръвта Си пролята на Голгота и да запише имената ни в книгата на живота.

– Имаме един Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус /1 Тимотей 2:5/. Но, има много ходатаи пред Христа Бога и това са всички от повярвалите, които се молят за други човеци, независимо дали имат сан или не в Христовата Църква. Но, най-близката застъпница до Светата Троица е Царицата родила Спасителя на човешкия род.

Заключение: Много ереси за излезли и излизат, защото не се изследва Светото Писание, Библията за това, което Господ Бог е казал. Затова е добре да си намерите Никео-Цариградския символ на вярата и да се придържате към него, за да се опазите от ересите, лъжливите учения, защото Божия Дух казва, че между нас ще има много лъжеучители и лъжепророци /2Петрово 2:1/. Запомнете между нас. И още: от нас излязоха но не бяха наши /1Йоан 2:19/. И пак: па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си /Деяния 20:30/. Запомнете добре, за да увличат учениците след себе си, а не да ги водят при Христа Бога, Спасителя на човешкия род /добавено на 05.03.2023г./.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Как да чуваме Божия глас? Кои сънища, видения са от Бога? Как да разпознаваме мислите, които идват?

Много важни въпроси на които, ще се опитам да дам отговор от Светото Писание, Библията, но преди това трябва да знаем следното: При Бога няма никаква неправда, лукавство, лъжа и това трябва да е изходната ни позиция от която да различаваме Божието от човешкото и дяволското. И още: Бог се противи на горделивите, а на смирени дава благодат. Ако чуем глас, мисли, сънуваме сън или имаме видение и те са свързани с неправда, лукавство, лъжа – със сигурност не са от Бога, освен ако не ни изобличават нас самите в неправда лукавство, лъжа. Ако чуем глас, мисли, сънуваме сън или имаме видение, които противоречат на думи Господни пак не са от Бога. Ето ви три примера:

1. Брат, разказва: като повярвал му направило впечатление, че имало разминаване между това което четял в Евангелието и думите и делата на християните по църквите. Тогава се помолил на Бога и Го попитал: Господи, това ли са християните? Веднага чул следните думи: не гледай другите, оправяй себе си, и започнал да разсъждава – има ли го това в Библията? Сега питам читателите – има ли го това в Библията? Ако го търсим дословно, няма да го намерим. А какво ще кажете за тези думи Господни; А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш /Матей 7:3/? И, кого гледаше фарисеинът, когато се молеше? Не гледаше ли другите човеци /Лука 18:11/? А митаря гледаше само себе си. И сега какво да кажем – думите не гледай другите, оправяй себе си, от Бога ли са? Да, от Бога са, и този брат се стараел да ги прилага в живота си.

2. Брат свидетелства; когато бил безработен и плащал сметката си в хранителен магазин, касиерката му върнала повече пари и той чул глас – виждаш ли, че и аз мога да те храня. Първоначално се зарадвал и си помислил че думите са Божии, но отпосле, като разсъждавал, разбрал лукавството, върнал се в магазина и поправил грешката на продавачката. Надявам се, че и вие разбирате кой е изговорил думите, които брата е чул. Да бъдем разсъдливи!

3. Брат сънува; В съня си, брата бил посетен от Божия дух и в Неговото присъствие извикал два пъти много силно: лъжец съм Господи, лъжец съм Господи. Събудил се и се замислил, какво е излъгал – спомнил си, че преди около месец дал оброк пред Бога и още не го бил изпълнил. Още на следващия ден изпълнил обещанието си.

– Ако дадеш оброк на Господа, твоя Бог, незабавно го изпълни, защото Господ, Бог твой, ще го изиска от тебе, и върху тебе ще легне грях; ако пък не си дал оброк, не ще имаш грях. Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай тъй, както си обрекъл на Господа, твоя Бог, и доброволно си казал с устата си /Второзаконие 23:21-23/. Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни. По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти? /Еклисиаст 5:3-5/.

Преди да цитирам Писанието, искам да споделя нещо много важно. Молете се, Господ да ви помага да различавате истината от лъжата, Божието от човешкото и дяволското. Молете се, за мъдрост! Искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори /Лука 11:9/.

Сега да изследваме Писанието, Библията и думите Господни, да ги цитирам за да видим какво казват по поставените въпроси:

Йоан 10:27 – Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

Йоан 10:14 – Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

1Коринтяни 8:3 – Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.

Иоан 14:15 – Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.

– Слушаме ли гласа Му? Вървим ли подире Му? Както всеки ден приемаме храна за тялото си, така, ако всеки ден се храним с думите Господни, като ги четем, разсъждаваме и изследваме, ще започнем да познаваме гласа Му и гласовете на чужденците, наемниците, ще станат чужди за нас. Колкото повече се храним с думи Господни, толкова повече ще растем в богопознанието и ще стигнем до един предел, който се преминава само и единствено, когато започнем да изпълняваме Христовите заповеди и тогава ще се изпълнят думите Му; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. Когато четем Писанието, то ни чисти а когато изпълняваме думите Му; започваме да познаваме Бога и Той нас познава. Да не бъдем от тези за които Господ говори; Чуйте словото Господне, синове Израилеви, защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята. /Осия 4:1/. Волята Му е да Го познаваме, и това е вечния живот.

Ето какво е благоугодно на Бога:

Иеремия 9:24 – Но който се хвали, нека се хвали с туй, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който върша милост, съд и правда на земята; защото само това Ми е благоугодно, казва Господ.

– Знаем ли, че Господ върши милост, съд и правда на земята? Ако знаем това, ще вършим ли неправда? Ще бъдем ли немилостиви? Ще отсъждаме ли несправедливо? Да благоугаждаме ли на Бога? Разбираме ли Бога?

Наум 1:7 – Благ е Господ; Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват.

– Ако се надяваме, на човеци, на парите си, на имотите си, на силата си, на мъдростта си, на оръжията си – познати ли сме на Бога? Който има благата на този свят и не се надява на тях а на Бога, той е познат от Него. Който няма благата на този свят и се надява на Бога и той е познат Богу.

– Брат срещнал един сиромах и разговаряйки, сиромаха му казал: Моля се на Бога така: Господи внушавай на хората да ми помагат, и благодаря на Бога, те ми помагат.

– В скръбен ден Господ ще се погрижи за тези, които се надяват на Него.

Да видим какво казва Бог Отец:

Матей 17:5 – Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

– Нашия Отец Небесен ни казва ясно кого да слушаме, Неговия възлюблен Син Господ Иисус Христос. Той е нашия Учител, Пастир и Господ, Него трябва да слушаме. Пазете се от тези, които изопачават думите Му, вълците облечени в овчи кожи, слепците, които ще ви заведат в ямата и от тези лъжехристи, лъжепророци които показват големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните, такива не ги слушайте. Запомнете; наемниците, ще ви изоставят, когато дойде вълкът и няма да имате защита, затова търсете кошарата на добрия Пастир, там ще бъдете защитени и никой няма да ви грабне от ръката Му, никой.

Да видим какво казва Господ:

Йоан 8:43 – Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.

– Разбираме ли речта Му? Можем ли да слушаме словото Му? Ако вярваме в Бога, трябва да разбираме и да слушаме думите Господни. Ако сме в греха, няма как да искаме да слушаме думите Му – тогава няма да търпим здравото учение а ще си търсим учители, които няма да ни изобличават и ще ни говорят приятно, ласкателно, водени от своите си похоти. Където няма изобличение, Господ там ли е? Вижте какво е записано – Оня, Който вразумява народите, Който учи човека на знание, нима няма да изобличи? /Псалтир 93:10/. Ако Господ не ни изобличава как ще се върнем от лошите си пътища? Как ще избегнем погибелта? Как ще познаем истината? Как ще придобием знание? Блажен оня човек, когото Господ изобличава и вразумява.

– На въпроса: Защо не разбирате речта Ми? Господ дава отговор в следващия стих. Трябва да скъсаме договора с преизподнята, трябва да оставим греха, трябва да потърсим Спасителя, Господ Иисус Христос и тогава ще разбираме речта Му.

Исаия 59:4 – Никой не издига глас за правдата, и никой не се застъпя за истината: надяват се на суетното и говорят лъжа, зачеват зло и раждат злодейство;

Исаия 58:1 – Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му.

– От горните два стиха, трябва да разберем, че Господ обича гласът на правдата, застъпничеството за истината, посочване на беззаконията и греховете. Като знаем това, то ще ни помогне в познаването на Божия глас, видение, сън.

2Тимотей 2:19 – Но Божията твърда основа стои непоколебимо, имайки тоя печат: „позна Господ Своите“; и: „да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне“.

– Господ позна своите Си, които вършат правда, които пазят заповедите Му, които се надяват на Него. Да отстъпи от неправдата всеки, които произнася името Господне.

Йоан 16:13 – А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

– Ще има видения, съновидения, глас, с които Божия Дух ще ни възвести бъдещето.

Деяния 2:17 – и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;

– Кои са тези последни дни? Това са дните от слизането на Божия Дух върху апостолите и църквата Му, до второто Му идване. Това са дните, при които човеците са самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли, противят се на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата /2Тим.3 гл./.

– Господ казва, че в тези последни дни ще излее Духа Си и ще има пророчества, видения, сънища. Благодарим ти Господи, за Твоя промисъл!

– В Новия завет, предателството започна от оня, който предаде Господа, Спасителя на човешкия род.

Трябва да се научим да познаваме гласа на Бога и да бъдем разсъдливи а не наивни:

Иеремия 32:6,7,8 – И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне: ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш. И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.

– Видно е, че пророк Иеремия, когато е чул тези думи се е замислил, и чак когато са се изпълнили узнава, че това беше слово Господне. Братя, да не бъдем лекомислени а да изпитваме нещата.

Първо Царства 3:7 – Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.

– Този свети пророк, като дете, в началото не познаваше гласа на Бога, но след това, като порасна не остана ни една негова дума неизпълнена, и цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен. Господ си определя и избира служителите Си, Той ги обучава и наставлява за ползата на Църквата и чадата Му.

Числа 12:6 – И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него.

– Ето как Господ се открива на пророците Си.

Иеремия 23:32 – Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ.

– Ако чуем глас, сънуваме сън или виждаме видение, трябва да са за наша полза, за изобличение, за полза на ближния или за полза на Църквата Му. Ако сме в скръб, Господ знае как да ни утеши. Ако сме в безизходица, Господ знае как да ни изведе. Ако се отклоняваме, Господ знае как да ни поправи. Ако сме се възгордели, Господ знае как да ни смири. И всичко това, става чрез сън, видение, глас, мисъл, четейки Писанието, чрез обстоятелствата около нас, може да употреби други човеци, може да изпрати Ангелите Си или може да постъпи според Неговия неизследим разум.

– Брат започнал да работи на частно, като изкарвал добри стредства. Но, започнал да сънува сънища от миналото, когато бил в греха и вършил далавери – замислял се, чудел се защо ги сънува, като вече е повярвал в Бога. Тогава му се обадила една сестра и му казала: тази нощ те сънувах, че се занимаваш с някакви далавери ама големи далавери. Брата признал греха си и легализирал бизнеса си. Ето ползата от сънищата, но за тези които се поправят и не се закоравяват.

Второзаконие 13:1-4 – Ако се дигне сред тебе някой пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: „да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим“, – ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа. Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте.

– Господ тук ни предупреждава да бъдем внимателни с пророчествата и съновиденията, особено ако са придружени с личби и чудеса, които се сбъдват. Да внимаваме, какво ни говорят и накъде ни водят. Запомнете, истинските пророци не са на почит в този свят, защото изобличават човеците за греховете им. На почит са тези пророци, които всичко замазват с кал, виждат суетното и предсказват им лъжливото, думайки: „тъй казва Господ Бог“, когато Господ не е говорил. За да се предпазим, трябва да се придържаме към заповедите Му. Който пророкува, прави чудеса, върши личби, но нарушава заповедите Му и така учи човеците – не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец, изобличи го, ако те послуша, добре, ако ли не, отстранявай се от него. Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине /Притчи 15:10/.

Йов 33:14-18 – Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж: на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото. Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление, за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта, за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.

– Да, Господи благодарни сме Ти, че се грижиш за душите ни и не желаеш смъртта на грешника, затова говориш на човеците и дано да забелязваме.

Иеремия 23:22 – Ако те биха стояли в Моя съвет, то щяха да обявят на Моя народ думите Ми и щяха да ги отклоняват от лошия им път и от лошите им дела.

– Кой е този Божий съвет? Кой е? Този съвет е истината, правдата и пазенето /изпълнението/ на заповедите Му, думите Му. Отклоним ли се от заповедите Му, излизаме от Неговия съвет, покаем ли се – влизаме в Неговия съвет. Волята на Бога е да сме в Неговия съвет и тогава да обявяваме думите Му, за да се поправят вярващите в Бога от лошите си пътища и дела.

Иеремия 23:28 – Пророк, който е видял сън, нека го и разказва като сън, а у когото е Моето слово, нека говори вярно словото Ми. Какво общо има мекина с чисто зърно? казва Господ.

– Господ не е против да се разказват сънищата, но да го разказва като сън, за да може останалите да разсъждават. Господ иска словото Му да се казва вярно, без изопачаване и отклоняване.

– Забелязвам, голям стремеж да се пастирува, поучава, наставлява, проповядва словото Му, да се разказват опитности, това всичко е добро, но ако го правим за да се прославяме, за лична облага или с друга цел, ще пропаднем. Да гледаме ползата за ближния. Трябва първо да сме добре обучени, като познаваме Писанията и още нещо много важно да сме призвани от Него, за това за което Той ни е определил. Да запомним, Господ иска словото Му да се говори вярно, без да се прибавя и изважда.

Сега да видим как Господ учи, възпитава и поправя:

Деяния 10:11-16 – и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Деяния 10:19,20 – И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души. Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.

– Тук можем да сe насладим на Божията премъдрост. Виждаме как Господ много добре познава състоянието на Неговия апостол /но, не само неговото/ и по чуден начин започва обръщането на апостола Си: стани Петре, заколи и яж… – не, Господи… – което Бог е очистил, ти не считай за нечисто и това биде три пъти. Търсят те трима, не се двоуми ни най-малко, Аз ги пратих.

– Каква беше ползата за св. ап. Петър от видението и гласът, който чу? Какво трябваше да разбере Апостола? Разбирал ли е, че Бог не гледа на лице? Разбирал ли е, че у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е? Не е разбирал, но забележете как Господ започва да го обръща, като му казва да яде мръсни и нечисти животни, които никога не е ял? Защо? За да разбере /после/, че и мръсните и нечисти човеци /езичниците/, Той може да ги очисти /като ги учи да вършат правда/, и ап. Петър не трябва да ги счита за мръсни, нечисти и да страни от тях, независимо от кой народ са, защото и на тях трябва да се занесе благата вест. Защо Господ му заповяда да отиде с тях? За да получат равен дар, като тези които повярваха в Господа Иисуса Христа отначало, и за да ги кръсти. За да стане по ясно, тук трябва да припомня и следните думи Божии: – И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си /Лука 22:31,32/. Господ обърна своя апостол, и той разбра, че Бог не гледа на лице, но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е. И след това ап. Петър утвърди братята си /Деяния 11:1-18/.

– Дано и вие братя православни, католици, протестанти, евангелисти, надденоминационни, да разберете, че във всяка християнска деноминация има братя и сестри, които се боят от Бога, вървят по правда и са получили от Бога равен дар с онези, които повярваха в Господа Иисуса Христа. Затова спрете да се хапете, заяждате и не слагайте всички под един знаменател, защото това не е угодно Богу и не казвайте: ние сме най-правите при нас е истината, защото всички сме грешници.

Господи обръщай и нас грешните /които вярваме в Тебе/, когато стъпване накриво или се заблуждаваме! Както Ти е угодно, така ни изобличавай, само не в гнева Си, но с милост и с благост!

Заключение: Надявам се, че с малкото написано, ще ви помогна да бъдете по-разсъдливи в познаването на Божия глас, видения, сънища, но не забравяйте, че всичко е от Него. И дарува Бог на четиримата тия момци знание и разбиране всяка книга и мъдрост, а на Даниила дарува още да разбира и всякакви видения и сънища /Даниил 1:17/.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.