Понеже, много са писали за ходатайствената молитва основавайки се на Библията, то намерих за добре и аз, да проуча какво казва Свещеното Писание по този въпрос и дано да не съм пропуснал нещо важно.

И така, най-отгоре на ходатаите стои Господ Иисус Христос и Духа Светий, защото е писано:

Исаия 53:12 – … и за престъпниците стана ходатай:

1Йоан 2:1 – Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника.

Римляни 8:26,27 – Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Ето Христовите ходатайствени молитви:

Йоан 17:8,9 – Защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

– Всички човеци сме престъпвали Божиите заповеди, и затова е писано: няма нито един праведен /Римляни 3:10/; и тези от престъпниците, които приемат думите Му и повярват, че Той е спасителя на човешкия род изпратен от Бога Отца, умрял за греховете им: те са тези, за които Господ се моли а не за цял свят и за всички човеци.

Йоан 17:11,12,15,17,20,24 – Не съм вече на света, но те са в света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина. И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.

– Това е ходатайствената молитва на Господ Иисус Христос за Църквата Си: за тези, които слушат гласа Му и вървят подире Му. Как църквата Му да бъде опазена в днешно време? Как? Като се проповядва пълното Евангелие, като се учи закона Божий, като се изобличава греха и се разяснява последствията, като се изобличават ересите, като се водят души при Христа Бога и се полагат грижи за новоповярвалите. Така и ние трябва да се молим за чадата Му, нашите братя и сестри и за отпадналите души.

– Някои считат, че тяхната деноминация е Църквата Христова, но дали това е така? Църквата Му се състои от тези, които са приели и ще приемат словата Му, Евангелието, Свещеното Писание от Битие 1:1 до Откровение 22:21, и са повярвали или ще повярват, че Иисус Христос е Господ и Спасител на човешкия род, разпнат за греховете ни и възкръснал за оправданието ни.

– Може ли да твърдим, че тези които са от нашата деноминация, само те са от повярвалите? Може ли да знаем, че в другите християнски деноминации няма такива, които имат страх от Бога, вършат правда и говорят истината? Може ли? Всички ли, в нашата „най-права“ деноминация служат на Бога? Има ли такива, които служат на мамона и на тайни интереси? Има ли, и те Христови ли са? Дори и всички канони и обряди да спазваме, ако не повярваме в Този, който умря за греховете ни и възкръсна за оправданието ни, и не вървим по пътя на правдата, каква полза? Нали е писано, че и бесовете вярват, че има Бог и треперят.

– И още въпроси: делата на всички ли от нашата християнска деноминация, са по Бога? Нима във всички има страх Господен? Нима всички вършат правда и говорят истина? Е как тогава да твърдим, че нашата християнска деноминация е Църквата Му? Как?

– Какво означава да приемеш словата Му? Това означава, да ги изпълняваш, ако само ги слушаш а не ги изпълняваш, ти не си ги приел. Ето коя е Църквата Христова: Защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои /Йоан 17:8,9/, всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън /Йоан 6:37/.

От всяка християнска деноминация има изпълнители на словото Му, и те са части от Христовата Църква, но има и такива които слушат а не изпълняват.

Лука 23:34 – А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.

– Господ ни даде заповед да се молим за враговете си, и сам Той изпълни това, което ни заповяда, когато търпеше кръстните страдания. И тази Негова молитва към Своя Отец се изпълни, за тези които в незнание одобряваха разпъването на Божия Син /Деяния 2 и 3 глава и 4:4/.

Марк 11:24 – Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

– Ще ни бъдат ли дадени еретиците, враговете Господни или онези, които отхвърлят Евангелието? Ако осъзнаят заблудите си и потърсят Бога от цялото си сърце, тогава ще бъдат помилвани. Да се молим ли за тях? Всеки сам да прецени. Господ ходатайства за тези които Го приемат и слушат.

– Когато се проповядва тази отвратителна ерес за братята на Господа, че били родени от Девицата Мариам или че тя не Му била майка – може ли някой човек да ходатайства за тези гнусни и нечестиви еретици, независимо от това каква ръководна длъжност заемат? Може ли? Не може и да си помислим за такава молитва! И какво означават думите: страни от еретик след като го посъветваж веднъж и дваж /Тит 3:10/-? Ако се молим за еретиците, няма ли този еретически дух да ни удари и нас? Нека всеки сам да преценява как да постъпва и как да се моли.

– Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите. И Духа Светий ходатайства за светиите по волята на Бога Отца, за тези които приемат Евангелието, благата вест и я пазят в сърцата си.

– И още за светиите, които със страх, трепет, благоговеене и благодарност приемат тялото и кръвта Христови на благодарствената служба, и съзнават за Живота, който приемат в себе си /Йоан 6:53,54/. Да ходатайстваме ли за такива, които казват че хляба и чашата били символи? Никак, никак за такива лъжци! Ето какво казва Господ: И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове /Матей 26:26,27,28/.

Да обобщим казаното: Господ Иисус Христос и Духа Светий, ходатайстват пред Бога Отца за светиите, и онези които приемат благата вест и я пазят в чисти сърца. Когато духовния ни водач, пастира или някой друг от деноминацията ни, проповядва ерес, трябва да бъде изобличен, предупреден, ако не го сторим ще станем съучастници, защото мълчим. Ако ни послуша, добре, ако ли не трябва да се отстраним от него.

След Христа Бога и Духа Светаго, следват светите пророци Мойсей и Самуил, защото Господ казва за тях: дори да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми – нека си отидат /Еремия 15:1/.

– Ходатайствената молитва на светия пророк Мойсей, който се застъпи за народа си, се състоеше от 40 дневен пост, но и с основателни думи: и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат: Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята /Числа 14:15,16/.

– Какво ходатайствено основание да се намери за един народ, за да бъде той помилван от Бога? Според мен Мойсейевото основание, за помилването на народа му склони милостта Божия.

– Може ли, църковните водачи от всички християнски вероизповедания, заедно да обявят пост за страната ни за да бъде помилвана, както бе помилвана древна Ниневия по времето на пророк Йона, виждайки че Божия гняв идва? Може ли да се намери, човек Божий, който да застане в пролома с пост и молитва?

– Отговора на тези въпроси, според мен е: покаяние и пак покаяние, само правдата и истината може да докосне Божията милост. И онези, които вършат правда, ходят по заповедите Му и говорят истина, ще бъдат помилвани и избавени от Божия гняв.

Вижте сега какво казва Духа Светий, чрез устата на Христовите апостоли:

Ефесяни 6:18 – с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии.

1Йоан 3:21,22 – Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.

– Кои са тези светии за които да ходатайстваме? Това се тези които слушат и познават гласа Му, подир чужди човек не вървят а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават, пазят Неговите заповеди и се стараят да благоугаждат на Бога а не на човеци. Отстраняваме ли се от лъжепророците и лъжеучителите, лъжепастирите и от тези които вмъкват пагубни ереси? Ако се отстраняваме ще ходим в светлина, ако ли не ще ходим в мрак.

Ето ви и това слово Божие:

1Тимотей 2:4 – Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.

– Да, Господ иска да се спасят всички човеци, но Той ходатайства за онези, които приемат и повярват, че има Спасител, който проля кръвта Си за греховете им. И затова е казал: И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят /Матей 24:14/, и който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден /Марк 16:16/.

И още:

1Тимотей 2:1,2 – И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота.

1Тимотей 5:8 – Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник.

– В молитвата за всички човеци, освен приелите Евангелието, може да включим нашите роднини, близки, познати като и разбира се управниците ни. Пастирите, свещениците, дякони, проповедниците, благовестителите също имат нужда от нашите молитви, защото те се подлагат на по-големи изпитания. Управниците ни също търпят големи изпитания и имат нужда от нашите молитви. Ако някой кълне управниците си или ги осъжда, да знае, че не им помага, а ги укрепва в беззаконието. Тези които кълнат без да разбират какво правят, да знаят, че стават съучастници на магьосниците и няма да наследят царството небесно, ако не се покаят.

– Някой беше казал: този е лош, като го махнем, ще дойде ли по-добър? Ще дойде, когато има покаяние, когато има знание за Бога.

– Може да се молим за всички човеци, но не за всички ще бъдем чути /Еремия 7:16/. Ако вършим нечестие, няма да прекараме тих и мирен живот, защото Господ казва: няма мир за нечестивите /Исаия 57:21/.

Заключение: Изучавайте и живейте според Свещеното Писание, закона Божий. Изпълнявайте двете новозаветни заповеди, които обобщават закона Господен, защото върху тях се крепи целия закон. Правете разлика между чисто и нечисто, свято и скверно. Отстранявайте се от лъжеучителите, лъжепророците, лъже братята и лъжесестри, от еретиците и от тези които ласкаят, за да не се заразите от лъжите им, и попаднете в обятията на бащата на лъжата, човекоубиеца. Бъдете внимателни към словото на пророците Господни, защото дава светлина, за да не се препънем, както ни съветва блажения апостол Петър: Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви /2Петрово 1:19/. Ако сме изпълнители на словото Му, тогава ще имаме ходатай пред Бога Отца – Господ Иисус Христос и Духа Светий, за да устоим до край във вярата. И не вярвайте на тези които казват това е старозаветно, или закона е прикован на кръста, а вярвайте на Господните думи: махнете се от Мен вие които вършите беззаконие. Не може без закон, дано да разбирате /виж и Марко 10:19/.

И ето с каква молитва ни съветва Господ да се обърнем към Него: Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа, речете Му: отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си /Осия 14:2/.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Да разгледаме първо значението на думите, горд човек: това е човек, който счита себе си за по-умен, по-силен, по-достоен от останалите, и използва всички средства за да наложи своята си воля и своята си правота. Постигне ли целите си, става арогантен, нагъл, дързък, високомерен, надменен, неискрен, груб, подъл, зъл, ненавижда друго мнение и изобличение. Горделивия човек е егоистичен и себелюбив.

Сега да видим и значението на думите, смирен човек: това е човек, който е кротък, отстъпчив, не се мисли за умен, не обича разправиите, не се раздразнява когато го обиждат и хулят несправедливо, не дружи с горделиви, не налага своето си мнение над останалите, приема изобличение и поука.

Да изследваме сега какво казва Свещеното Писание за гордостта и какви съвети ни дава Господ за да се предпазим от нея, и как да се смирим:

Сирах 10:14 – Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Исаия 14:13-15 – А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

Втора Макавейска 5:21 – И тъй, Антиох, като задигна от храма хиляда и осемстотин таланта, бързо се оттегли в Антиохия, мислейки, в своята гордост, че е възможно да се направи земята плавателна и морето сухопътно.

Втора Макавейска 9:7,8 – Но той никак се не остави от гордостта си, а още повече изпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост против иудеите, силеше да карат бързо, когато изведнъж падна от колесницата, която вървеше бързо, и с тежкото падане повреди всичките си телесни членове. И оня, който мислеше с над човешката си гордост да заповядва на морските вълни, който мислеше на къпони да претегли планинските височини, биде повален на земята и носен на носилка, показвайки явно на всички Божията сила.

– Как се отдалечаваме от Бога? Като вършим нечестие и нарушаваме Божиите заповеди, като се сдружаваме с еретиците и беззаконниците, като тръгваме след суетата на този свят. Кога сърцето ни отстъпва от Твореца ни? Когато спрем да пълним сърцето си с думите Господни и сърдечните ни помисли лека по-лека отстъпват от правдата и истината. Започваме да се мислим за много добри и много духовни.

– Може ли пак да се приближим до Бога? Да може, като се покаем и изповядаме греховете си, като развалим съюза с нечестието и преизподнята и започнем отново да пълним светилниците си със Слово Божие, молитва, посещение и участие в Богослужението.

– Виждате ли до къде доведоха властта и парите на този възгордял се цар Антиох? Доведе го до това, че си мислише, че всичко може, и че всичко му е позволено, и че и невъзможното за него е възможно, искаше да заличи един народ. И ето още, какво е записано за един цар асирийски: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин /Исая 10:13/. А какво да кажем за днешните възгордяли се царе, които искат да управляват света и да разместят границите? Покайте се, за да не изпитате върху себе си Божията сила. Припомнете си близкото минало – този който си мислеше да завладее целия свят, как завърши и успя ли? Управници и царе, запомнете: този свят е под контрола на Бога и ще се изпълни това което Той е казал и предопределил, ни повече ни по-малко, и още цялата власт на небето и на земята е в Неговата десница.

Второзаконие 8:2,13,14 – И помни целия път, по който те води Господ, Бог твой, по пустинята ето вече четирийсет години, за да те смири, да те изпита и узнае, какво има в сърцето ти, ще пазиш ли заповедите Му, или не; кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Ето как Господ ни смирява и изпитва с цел да види дали ще пазим заповедите Му. Спомнете си какво е казал апостол Павел: Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам, знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие, научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в изобилие да бъда и в лишение /Филипяни 4:11,12/. А разбираме ли, че едно е потребно за човека, да сме при Христа Бога и неговото Евангелие, това е добрата част а всичко останало от което имаме нужда, ще ни се прибави. Ако придобием целия свят а душата си погубим, каква полза за човека?

Второзаконие 8:13,14 – кога имаш много едър и дребен добитък, много сребро и злато, и от всичко имаш много, гледай да се не възгордее сърцето ти, и да не забравиш Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;

Второзаконие 17:19,20 – и нека той /закона Господен/ да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби; за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.

– Трябва да сме наясно, че когато имаме световните блага, вероятността да се възгордее сърцето ни е голяма, ако забравим Неговите заповеди да преглеждаме вдовиците, сираците, сиромасите в техните неволи. И да забравим какво ни донесе кръстната смърт на Христа Бога.

– Брат сънувал сън, в който му се припомняло за неговия тъст, колко бил щедър, когато плащал на наемниците си. В последствие, поради тази негова щедрост Господ го привлякъл, покаял се и така си преминал от този свят.

Лука 12:13-21 – Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството. А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля? При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си. И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

– Разбирате ли какво става с този, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога? Разбирате ли размишленията му, и как го отклоняват от Бога? Как да богатеем в Бога? Ето го отговора: защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте, гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Ако не богатеем в Бога ставаме егоисти.

– Брат казваше, че когато нахранил един гладен, чувал как стомаха му издавал звуци. Кой знае откога не е бил ял?

Езекиил 16:49 – Ето, в какво се състоеше беззаконието на сестра ти Содома и на дъщерите й: в гордост, пресищане, празност, и тя не подкрепяше ръката на сиромах и нужделив. – Ето го пак егоизма и себелюбието, когато мислим само за себе си.

1Тимотей 6:16 – Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада.

Матей 19:23 – А Исус каза на учениците Си: Истина ви казвам: Трудно ще влезе богат в небесното царство.

– Как да обобщим горните стихове от Свещеното Писание? Ето така: Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него /Псалми 62:10/. За да не забравиш Господа своя Бог, и да започнеш да служиш на мамона и да гледаш само своя си интерес.

Сега да разберем какво казва Свещеното Писание за духовната гордост:

Галатяни 6:3 – Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.

– Считаме ли се нещо? И дали признаваме Бога във всичките си пътища? А не ли е всичкото добро от Него, а злото от нас?

Притчи 26:12 – Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

– За мъдри ли се мислим? Съзнаваме ли, и разбираме ли, че мъдростта идва от Бога?

Лука 18:11 – Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар, постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

– Ето я гордостта, да си мислим, че сме повече от другите, да изтъкваме правдата си. Смирен човек не би се молил по-този начин, смирения човек е милостив и би се застъпил за митаря пред Бога. Дали виждате себелюбието и самодоволството на фарисеина?

Римляни 12:3,16 – По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри.

1Коринтяни 8:2 – Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.

– Ако тези думи пребъдват в нас и ние в тях, всяка горделива мисъл ще бъде уловена от това слово Божие и няма да може да пусне корен в сърцата ни.

– Някой си брат взимал дейно участие в службите, разказвал видения сънища, поучавал и т.н.. Започнал да си мисли, че Господ го употребява и че му дава знание повече от другите и стигнал до там, че сънувал сън: как някаква сила го издига над земята и го носи над човеците, които го гледали с почуда и възхищение. Когато се помолил на Бога да му открие какво означава този сън – разбрал значението, че се е възгордял и веднага потърсил пътя на смирението, и разбрал, че на Бога се служи и с мълчание, с разсъждение и смиреномъдрие. Пазете се да не прославяте себе си, защото ще пропаднете и помнете, че горделивото сърце ни води към заблуда. Когато Светия Божи Дух ни употреби с някоя от дарбите Си, пазете се да не си помислите, че сте много духовни и да се възгордеете, отхвърляйте такива помисли за да не тръгнете по пътя на заблудата.

1Тимотей 6:3,4 – Който поучава инак и не върви по здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и по учението за благочестие, той е помрачен от гордост, нищо не знае и е болен за празни разисквания и словопрения, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения.

– Кои са тези които поучават инак? Това са тези, които не обръщат внимание на смъртните грехове записани в Божието Слово за да отклоняват Божия народ от лошите им пътища и дела, изопачават Писанието, проповядват лъжи за другите деца на света Богородица, за грабването на църквата преди идването на антихриста, за митарствата на душата, считат се за най-правоверните и духовни християни и т.н.. И всичко това води до гордост и то с помрачение, православните християни го наричат прелест.

Да видим сега кои са здравите думи на Господа нашего Иисуса Христа и учението за благочестието, които ще ни предпазят от духовната гордост:

Лука 17:10 – Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Яков 1:27 – Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

– Негодни слуги ли сме или обичаме да ни наричат велики Божии служители или да ни считат за много духовни? Наш дълг е да изпълняваме заповедите Господни и то не по принуда а драговолно, като се считаме и заявяваме, че сме негодни слуги Божии. Издирваме ли онези сираци и вдовици в техните скърби и неволи или егоизмът и себелюбието ни е завладяло? Как се оскверняваме в този свят и пазим ли се? Оскверняваме се чрез похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, която е от този свят.

Ето ви още:

Второзаконие 9:4,5 – Когато ще ги изгонва Господ, Бог твой, отпреде ти, не казвай в сърцето си: „за моята праведност ме доведе Господ да завладея тая добра земя“, защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва отпреде ти. Не за праведността си и не за правотата на сърцето си ти отиваш да наследиш земята им, а поради нечестието и беззаконията на тия народи Господ, Бог твой, ги изгони отпреде ти, и за да изпълни думата, с която се кле Господ на твоите отци Авраама, Исаака и Иакова.

– Ето ви и от Новия завет: Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас /1Йоан 1:8/. Сложим ли нашата праведност в пътищата си, ще пропаднем. Разбирате ли как горделивите помисли ако пуснат корен в сърцето ни, ще влезе измамата и заблудата? Дано да разбирате.

Второзаконие 6:10-12 – Когато пък те въведе Господ, Бог твой, в оная земя, за която Той се кле на отците ти Авраама, Исаака и Иакова, да ти даде с големи и хубави градове, които ти не си градил, и с къщи, пълни с всяко добро, които ти не си пълнил, и с кладенци изкопани, които ти не си копал, с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш, тогава пази се, да не се измами сърцето ти и да забравиш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството.

– Когато Господ ни благослови или изникне наследство, има вероятност да забравим за Господа и за това е предупреждението. И както е записано по-горе: Начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец.

Яков 4:13-16 – Чуйте сега вие, които казвате: „днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим“, вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? Пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: „ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“, сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.

– И както някой е казал: навсякъде с Господа вървете, за да не Го забравите. Не се осланяйте на своята си сила и мъдрост, защото и силата и мъдростта е Негова, но ходете смирено с вашия Бог.

Второзаконие 8:17 – и за да не кажеш в сърцето си: моята сила и якостта на моята ръка ми придобиха това богатство.

– Какво стана с цар Навуходоносор, когато се възгордя сърцето му и каза: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си! Къде го прати Господ? Какъв ум, му даде? Смири ли го Господ? Да, смири го, но не го отсече, защото изпълни волята Му.

– Искаме ли Господ да ни смири? Ако искаме, Той може да ни смири, но е по-добре ние да го сторим.

– И още, когато сърцето на цар Езекия се възгордя, Божия гняв падна върху него и народа, когато се смири Господ оттегли гневът Си /2летоп 32:25,26/.

В заключение:

…Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат /Яков 4:6, 1Петрово 5:5/.

Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени /1Царе 2:3/.

Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава /Псалтир 137:6/.

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава /Притчи 18:13/.

– Ако си правим сметка да се смиряваме с цел да се прославим, пак ще се възгордеем, защото мислим за себе си, за своя си полза и за своя си слава.

Гордостта е омразна и на Господа и на човеците, и е престъпна против Него и против тях /Сирах 10:7/.

Нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си /Филипяни 2:3/.

Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените /Притчи Соломонови 11:2/.

Постарах се да намеря онези части от Свещеното Писание, които ще донесат полза за читателите за да се научим да ходим по пътя на смирението, като отхвърляме горделивите помисли и ласкателните комплименти, за да не се възгордеем и паднем под същото осъждане като дявола. Да мислим за ползата на другия, а не само за нашата, за да не ни завладее егоизма.

И ето какво казва Господ: иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, и то ще бъде унизено, и ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден.

Не считам, че с написаното, темата за гордостта и смирението е изчерпана.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Може ли да обичаме всички човеци, както някои казват? Трябва ли да обичаме всички човеци? Всички човеци ли са наши ближни? Може ли да обичаме враговете Господни? Може ли да обичаме, тези които мразят Господа? Може ли да обичаме еретиците? Може ли?

Господ казва че не може, да ги обичаме:

Матей 6:24 – Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре…

Марк 12:30 – И възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила. Тази е първа заповед.

– Ако обичаме Господа от цялото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила – ще обичаме ли враговете Му и ония които Го мразят? Може ли да обичаме тези които разсичат Цървата Му, като изопачават думите Му и вмъкват пагубни ереси? Ако обичаме ония които Го мразят или еретиците, не може да обичаме Господа от цялото си сърце, не е възможно, защото или единия ще намразим, а другия ще обикнем; или към единия ще се привържем, а другия ще презрем.

Скоро един брат ми каза, и това стана повод да напиша тази статия, че трябва да обичаме всички човеци, и тази любов е от Бога. Не съм съгласен с него, нито че тази любов е от Бога, защото такава любов е фалшива а и Писанието казва:

2Летописи 19:2 – Излезе да го посрещне ясновидецът Ииуй, син Ананиев, и каза на цар Иоасафата: трябваше ли да помагаш на нечестивеца и да обичаш тия, които мразят Господа? Затова гневът Господен е върху тебе.

Второзаконие 7:10 – и на тия, които Го мразят, въздава в лицето им, като ги погубва; Той не забавя да въздаде лично на оногова, който Го мрази.

– Разбирате ли, че вие които обичате ония които мразят Бога или им помагате, трябва да сте наясно, че гневът Господен е върху вас. Не може и не трябва да обичаме всички човеци и да им помагаме. Един наш брат задаваше въпрос към християните: може ли да обичаме Юда Искариот, предателя на нашия Господ Иисус Христос? А моят въпрос е: трябва ли да помагаме на потомците на Юда Искариот?

Продължаваме със Свещеното Писание:

Матей 5:44 – Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.

– Разберете правилно горния стих. Господ казва да обичаме нашите врагове и да се молим за тези, които ни обиждат и гонят. Ако знаем за някой, който воюва против Църквата Му и мрази Църквата Му, той е враг Господен, да ги обичаме ли – не е възможно ако обичаме Бога. Но, не трябва да има омраза към тях в сърцата ни, защото са сътворени по образ Божий и подобие. Господ преценява, и решава съдбата на враговете Му и ония които Го мразят. Ето ви пример от Писанието:

Деяния 9:11-16 – А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

– Савел беше враг на Господа, защото воюваше против Църквата Му в незнание, като си мислеше, че е на страната на Бога и ревностно изпълняваше закона Господен /Деяния 22:3/. Щеше ли Анания да се моли за Савел, като знаеше, че е в Дамаск, ако Господ не му беше казал. От отговора му разбираме, че не би го сторил. Ако Господ ни каже да се молим за някой Негов враг е съвсем друго, защото Той знае кой би Му станал служител /Деяния 9:15/ или би тръгнал по пътя на правдата. Много врагове имаше Господ още от раждането Си на земята а и след възкресението Си, но само за Савел е записано че Му е избран съд за да понесе името Му пред народи, царе и синове Израилеви, и го направи великия ап. Павел.

– Може ли да се молим за враговете Господни? Може ли? Ако Той ни каже за някой, може.

А ето как се моли Господ и какво казва Духа Светий чрез апостолите:

Лука 23:34 – А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

– Тази Господня молитва се изпълни още на Педесятница и се прибавиха около три хиляди души към църквата Му. И продължи да се изпълнява /Деяния 2,3,4… глави/.

Йоан 17:9 – Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.

1 Йоан 5:16 – Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, – сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли.

1Тимотей 2:1 – И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци.

– Ако враговете Господни, не знаят какво правят, може да се помолим за тях, но ако знаят, да се молим ли? И ще ни чуе ли Той? Господ не се моли за цял свят а за неговите Си. Св. ап. Павел казва : молитви за всички човеци, но според мен тук се иска мъдрост и ръководство от Духа Светий, защото Господ казва: А ти не се моли за тоя народ и не възнасяй заради него молитви и просби, и не ходатайствувай пред Мене, защото няма да те чуя /Еремия 7:16/. Може да се молим за всички човеци, но не за всички Господ ще ни чуе. Св. ап. Йоан ни съветва, за човеци извършили смъртни грехове да не се молим, защото няма да получат прошка докато не ги осъзнаят и изповядат. Просете мъдрост от Бога за молитвите си и се пазете от осъдителен дух.

Продължаваме с Писанието:

Йоан 13:35 – По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

1Йоан 4:8,12 – който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.

1Йоан 4:18 – В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.

– Някъде да виждате в цитираните стихове някакви указания да обичаме враговете Му или за ония които Го мразят или за еретиците? Няма да видите, защото Иисус Христос е същия вчера, и днес и вовеки, защото Той е Господ и не се изменя. Сега да видим какво казва Свещеното Писание за еретиците и тези, които изопачават думите Господни:

Тит 3:10,11 – Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си.

– В древната Христова църква за еретиците са казвали: съвършено отпаднали и наистина отчуждили се.

2Йоан 1:9-11 – Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела.

2Петрово 3:16 – Както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел.

– Не може да се служи на двама господари, не може да обичаме Бога и еретиците, както и тези които изопачават думите Му. Такива ще погинат, ако не се покаят сърдечно и не се отрекат искрено от ересите си пред голямо събрание. Отстранявайте се от такива, не ги приемайте у дома си и не ги поздравявайте, за да не станете съучасници в злите им дела. Ереста няма нищо общо с истината, защото произхожда от бащата на лъжата, а той ще бъде хвърлен в огненото и жупелно езеро заедно с тези, които изопачават Свещеното Писание. Еретиците са нанасяли и нанасят най-голяма вреда на Христовата Църква, защото отклоняват чадата Му към погибел, а и те /еретиците/ са една от причините Господ да зададе въпроса: кога дойда, ще намеря ли вяра на земята?/Лука 18:8/. Да ги обичаме ли, като знаем, че се врагове Господни? Изборът е ваш, но знайте, че гневът Господен ще е върху вас ако ги обичате или им помагате. Да се молим ли за тях? Ще се молим докато разберем, че продължават да отхвърлят или изопачават части от Свещеното Писание, след като сме ги предупредили веднъж и дваж. Ако не искат да се поправят и покаят, трябва да им кажем /ако позволяват обстоятелствата/: кръвта ви върху главите ви, чисти сме от нея /Деяния 18:6 и Иезекиил 3:18,19,20/. В историята на Църквата Христова има много примери за еретици, които са се каели, но само за пред човеците а в сърцата си са си останали еретици – може ли да излъжете сърцеведеца Господ?

– Да разберем един път завинаги, че всякой който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога, независимо към коя християнска деноминация принадлежи, нито каква длъжност заема в църковната йерархия, дори да си мисли, че е от най-правата според него деноминация.

Още от Писанието:

2Летописи 20:35-37 – Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно; и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Гавер. Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.

– Да внимаваме с кого се сдружаваме и с кого имаме общ бизнес. Ако сме се сдружили с такъв, който постъпва беззаконно или имаме обща работа, трябва да знаем, че Господ ще разори делото ни. Не ходете да работите при тези човеци за които знаете, че са врагове на Господа и воюват против Църквата Му, освен ако не ви е заповядал Христа Бога.

Лука 19:27 – а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

– Врагове Господни, времето ви за покаяние изтича, приемете за цар Христа Бога за да не бъдете посечени пред Него кога дойде, а душите ви хвърлени в огненото и жупелно езеро, заедно с бесовете за вечни векове. Внимавайте, за пророческите думи записани в Откровението на св. ап. Йоан: и пак не се покаяха за злите си дела /Откровение 16:11/, да не би да се изпълнят за вас, които сте попаднали на тази статия. Господ ще приеме покаянието ви, когато е сърдечно, защото е много милостив.

Заключение: От Свещеното Писание разбираме, че трябва да обичаме враговете си и на злото да им да отговаряме с добро, но ако обичаме враговете Господни или им помагаме, гневът Му ще е върху нас. Не може да се служи на двама господари, защото или единия ще намразим, а другия ще обикнем; или към единия ще се привържем, а другия ще презрем. Изборът е ваш.

Забележка: Обяснение относно цитирания стих в 2Летописи 19:2.
По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, по-преди се наричал ясновидец /1Царе 9:9/. Цитирания стих е за да се види, че пророците Господни преди са се наричали ясновидци, а в цитирания стих 2Летописи 19:2 говори пророка думи Божии /прочети и 3Царе 16:1/.

Днешните човеци, които носят име на ясновидци не може да ги сравняваме с пророците Господни, те нямат нищо общо, защото са слуги на дявола. Пророк Господен е този, който чува и говори думи Божии а и Господ казва: Допитвайте се до закона и откровението, ако те не казват като това слово, няма в тях светлина /Исая 8:20/. В днешните ясновидци, няма светлина, защото думите им са различни, противоположни на закона и откровението Божие.

Добавено на 21.03.2026г.:

Понеже е написан коментар в статията и се твърди, че цитирания стих: „Матей 6:24 – Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре…“, е неприложим към статията „да обичаме враговете си“, защото двете били абсолютно различни неща. Не съм съгласен с този извод и по този повод давам следните обяснения, но първо ще цитирам думите Господни:

Йоан 4:23,24 – Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

– Нашия Отец Небесен иска да му се покланяме освен с дух, но и с истина. Знаем, че истината има едно име Господ Иисус Христос, знаем също кой е баща на лъжата.
Въпроса сега е: кому се покланяме, когато приемем изопачено или изкривени думи Божии изречени от лъжеучители, еретици? Пак питам чии поклонници сме, на Бога или на бащата на лъжата? Всеки сам да прецени на кого служи и кой е неговия господар.

Да се поклоним на Бога и с дух, като го молим да ни пази да не изопачим думите Му и ако има заблуда в нас, да ни изобличава.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Или обичаме истината или обичаме лъжата. Или се покланяме на истината или на лъжата. Или служим на истина или служим на лъжата. Пожелавам, нашия господар да е истината и да намразим лъжата.

Добавено на 23.04.2026г..

Преди няколко дни един брат, който прочете горната статията ми каза: ако син ти проповядва ерес, как ще постъпиш? Отговарям му с цитати от словото Божие:

Матей 10:37 – Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

Лука 14:26 – ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.

Отговарям на този брат, че ще постарая да постъпя така като съм писал по-горе и както казва Божието слово. И така, Господ не ни учи да мразим родителите и потомството си, а да намразим греха, ереста и тогава ставаме Негови ученици. Ако обичаме Бога, не е възможно да мразим творението Му.

Искам ясно да разгранича, заблудата от ереста. Ако някой от обичните ти домашни, се заблуждава в нещо от Свещеното Писание е едно, но ако тази негова заблуда започне да я проповядва и само една душа повярва, става ерес, защото отклонява души за погибел.

Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.

Голяма скръб има на небето за всяка отпаднала душа от вярата в Бога, голяма. Вие, които сте по-ценни от богатствата на този свят, защо толкова бързо забравихме мъките и страданията на Христа Бога за вас? Нима забравихте, че Христовата жертва на Голгота е за всички човеци? Нима забравихте драгоценната Кръв пролята за вас? Нима забравихте думите Му: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя? И още: Моят мир ви давам. Нима в нечестието на този свят, което е като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал, намирате покой за душите си? Върнете се чада при Бога.

Какво зло видяхте от Него, нагруби ли ви, обиди ли ви? Някой си, беше казал, че от Бога е видял само добро, но от човеците…

Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас. Само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.

Михей 6:3 – Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми.

Иеремия 2:5 – Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни.

Иеремия 29:11 – Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам бъднина и надежда.

– О, братко и сестро, спомни си, какво е Той сторил за теб. Помниш ли пътя по който Господ те е водил, когато повярва? Нима си забравил всичките Му благодеяния? Нима не знаеш, че е лошо нещо да се остави Него, Източника на живата вода и да си издълбаеш пукнати водоеми, които не могат да държат вода /Иеремия 2:13/? Не причини ли си ти сам това, като остави твоя Господ Бог в това време, когато Той те водеше по пътя /Иеремия 2:17/? Върнете се при Източника на живата вода.

Кой ви съблазни за да се върнете от добрия път? Човеци ли? Бащата на лъжата ли? Кой? Суетата ли? Писанието казва: заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му /Йов 15:31/. Вижте и какво казва проповедника: Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета! И завършва проповедта с; да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека; защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо /Еклисиаст 12:13,14/.

Спомнете си за блудния син, когато се опомни в неволите си и се върна при баща си /Лука 15/. Така и вие, върнете се при вашия Отец Небесен, за да получите пръстен от Него, най-хубавата премяна и да ви нахрани с неизмерните Си блага, като се повеселите и зарадвате на трапезата Му. Нима забравихте, че Оня, Който се разпна за вас каза: вечен живот ви давам! Може ли този временен живот, било то и дори 120 години да се сравни с вечния живот в Христа Иисуса? Може ли? Върнете се при Господа, за да се зарадвате заедно с Него и ангелите Му.

Спомнете си за отричането на блажения ап. Петър от Господа и горкото му плакане след това. Нима Господ не го възстанови? Нима Господ не е много милостив? Нима няма да види сълзите и скръбта ви по Него? Да, ще види Той, защото е благ и милосърден и много милостив към всички, които Го призовават, щедър и добросърдечен, дълготърпелив, много милостив и истинен е Господ /Пс.86:5,15/.

Спомнете си за Савел, гонителя на Църквата Божия, каква благодат му даде Господ, за да стане великия апостол Павел. Чада, Господ ви чака да се върнете при Него, за да хвърли греховете ви в морските дълбини.

В заключение: Вземете със себе си молитвени думи и се обърнете към Господа; речете Му: отнеми всяко беззаконие и приеми ни за добро, и ние ще принесем жертва от устата си – кой е мъдър, за да разбере това? Кой е разумен, за да познае това? /Осия 14:3,10/, и още сам Бог е рекъл: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. Чада, върнете се при Бога.

Забележка: Цитатите за взети от Библията, онлайн издание.

Коя е тази греда в нашето око? Защо не я усещаме, а пък виждаме сламката в окото на брата? Да разсъдим и изследваме Свещеното Писание по тези въпроси, но първо да цитираме думите на Спасителя, Бога:

Матей 7:3-5 – А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.

– Господ нарече човека с гредата в окото лицемер, от тук трябва да тръгнем за да разберем добре думите Господни и тогава ще можем да извадим гредата от окото си. Може би „гредата“ се състои от много сламки? Да ги изследваме и намерим.

Какво представлява лицемерието в Свещеното Писание и как ни го обяснява Господ:

Матей 6:2 – И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.

– Ето едно от действията на лицемерите, кога правят милостиня да тръбят пред себе си. Изниква въпроса защо го правят: за да ги хвалят човеците т.е. обичат похвалата. Ако обичаме да ни хвалят, Господ казва, че сме лицемери, защото не мислим как да угодим на Бога а как да се представим пред човеците. Когато, човеците ни хвалят и това ни харесва, вече сме получили наградата чрез тяхната похвала.

Да видим и другите действия на лицемерите:

Матей 6:5 – И кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.

– Обичаме ли да се молим и другите да ни забелязват? Обичаме ли, когато се молим да се представяме за много духовни пред другите, с думите които изговаряме в молитвата? Ако това са целите на молитвата ни, Господ казва, че сме лицемери, защото търсим одобрение от човеци а не от Бога.

И още, Господ иска молитвата ни да е сърдечна, по словото Му и ето какво казва:

Матей 15:7-9 – Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“.

Исаия 29:13 – И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучават човешки заповеди;

Исаия 29:13 /превод 1940/ – Затова Господ каза: Понеже тия люде се приближават при Мене с устата си, и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мене, и благоволението им към Мене е по човешки поучения изучени папагалски.

– Тези слова Господни ясно ни казват да внимаваме със заповедите човешки. Ако всичко приемаме без разсъждение и не го проверяваме в Писанието дали е така, ще бъдем причислени към лицемерите. Господ иска почитта към Него да бъде сърдечна и сърцето ни да казва: какво каза Господ? Какво е казал моят Спасител? Дали това, което чуха ушите ми е същото, което казва моят Спасител и Господ? Това, което чух, къде го има в Писанието и дали е правилно казано? Господи научи ме на Тебе да угаждам. Господи искам от цялото си сърце, Ти да бъдеш моят Учител и Наставник!

– Когато чуем нещо ново или нещо приятно за ушите, било в проповед или разсъждения върху Свещеното Писание, да не го повтаряме като папагалите а да го изследваме с разсъждение, но преди това трябва да се помолим Господ да ни отвори ума да разбираме написаното.

– Един брат чул в проповедта, че проповедника казал: дявола знаел само това което изговаряме с устата, но нямал достъп до мислите ни и чувствата ни. Този проповедник трябва да си отговори на въпроса: как така дявола е разбрал, че Господ е гладен за да Му предложи хлябове /Лука 4:2,3/? Как? Господ на дявола ли Му е казал, че е гладен? Пълно безумие! Този проповедник е изговорил една лъжа, която не съответства с Писанието, сигурно я е прочел някъде, но ако я приемем ще се отклоним от истината.

Матей 6:16 – Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерите; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

– Искаме ли да се покажем пред човеците, че сме постници? Искаме ли човеците да знаят, че постим? Ако искаме пак сме лицемери и не обиждаме ли така Бога? Как получават наградата си постниците, които показват себе си пред човеците, че постят? Те, получават наградата си пак от човеците, а трябва да постим в тайно и Този, който вижда в тайно ще ни въздаде наяве.

Матей 16:3 – а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемери, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?

– Умеем ли да разпознаваме важните неща записани в Светата Библия? Кои бяха личбите на времената, за които Господ питаше тогава? Ето част от тях: Исаия 9:6, Исаия 61:1. Разпознаха ли ги лицемерите? Не, не ги разпознаха, защото се считаха за мъдри, щом като са разпознавали времето. Ако разпознаваме какво ще е времето днес, а личбите на времената, за които Господ е говорил, не разпознаваме, каква полза?

Матей 22:18 – Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемери?

– Лицемерите изкушават Бога, препират се с Него, търсят да Го уловят в нещо нередно. Защо е така? Според мен, защото считат, че всичко знаят от Писанието и са се възгордели. Но от по-горния стих, разбираме, че не разпознаха личбите на времената записани в пророческото слово, защото Бог се противи на горделивите.

Матей 23:13 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

– Много важна черта на лицемерите. Ето какво казват днешните: „Само ние сме във истината“, „Извън нашата деноминация няма да се спасите“, „Ние сме апостолската църква“, „Ние сме приели истината“, „Не ходи при тези християни, защото са секта“, „Тези християни не са от нашите“ и т.н.. А защо не казвате, че истината има едно име: Господ Иисус Христос? Защо не казвате, че истината е във всяка дума излязла от Божията уста? Защо не казвате, че имаме само един Спасител и може ли деноминацията да спасява /дано ме разбирате правилно/? Защо отхвърляте думите на Спасителя: дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя – като казвате Църквата Христова е нашата деноминация. Не правите ли с това Бога лъжец, като изопачавате думите Му? Покайте се.

– Грешници сме и пак казвам грешници сме до един, и всички имаме нужда от Спасителя Христа Бога, всички.

Матей 23:14 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

– Днешните лицемери, не вършат ли същото, като изискват „десятъка“ от вдовиците, които едвам смогват да изкарат месеца с пенсията си, като мръзнат зимно време и се лишават от храна. А за лекарства? Покайте се, спрете да притеснявате вдовиците и започнете вие да им помагате. Голяма е гредата ви.

– Ако целта на дългата молитва е да се покажем пред човеците за големи молитвеници, сме лицемери.

Матей 23:15 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

– Господ казва, че лицемерите ги чака геената, ако не извадят гредата от окото си и не спрат да търсят последователи.

Матей 23:23 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

– Ето я рецептата за това как да извадим гредата от окото си:

Правосъдие т.е. прилагане, изпълнение на Господните заповеди.

Милост към сиромасите, милост към отрудените и обременените, милост към сираци и вдовици, да показваме милост към грешниците, като ги призоваваме към покаяние, да показваме милост, като добрия самарянин. И така да бъдем милостиви с разсъждение. Ето няколко примера за това как да бъдем милостиви с разсъждение, когато даваме милостиня:

1. Някой си заделил определена сума и се помолил в храма Господ да го насочи, на кого да ги даде. Излизайки от храма и вървейки по улицата, го спрели две млади момичета и му казали „може ли да ни помогнете, като ни дадете пари да си купим хляб и мляко“, брата си помислил сигурно са за наркотици и им казал „по-надолу има магазин, елате и ще ви купя хляб и мляко“, тогава едно от момичетата хванало за ръката другото и казало „да се махаме“ и продължили пътя си.

2. Вървейки по улицата, брат бил спрян от жена която му казала „може ли да ми дадете пари да си купя хляб“, той и отговорил „сега ще ида до магазина и ще ви купя хляб“, но жената казала: ама мен не ми трябват за хляб.

3. Един сиромах с побеляла коса и брада седейки на една пейка спрял един брат и го помолил да му даде пари за да си купи нещо за ядене, брата му казал „изчакай ме тук, отивам до магазина да ти купя нещо за ядене“, брата купил необходимото и през целия път се молил „Господи, ако наистина този човек иска пари за храна, задръж го там на пейката“, когато отишъл сиромаха го нямало. Да бъдем милостиви с разсъждение, когато даваме милостиня.

Вярата ни да произлиза и да се основава върху думите Господни и да не забравяме никога, че вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата. Ако вярваме, че дева Мария е родила други деца, вече сме повярвали в лъжата и не сме изследвали Писанието, дори и да си мислим, че всичко сме проверили, защото не сме познали думите святост, вярност и чистота, както са ги познавали девицата Мариам и праведния Йосиф пазителя на девството ѝ. Ако вярваме, че грабването на Църквата ще стане преди идването на антихриста, пак вярваме на една от многото лъжи на дявола. Ако считаме, че сме най-прави или нашата деноминация е най-истинската, пак ни е излъгал бащата на лъжата, защото Духа Светий казва, че всички сме грешници.

Разговарях с една сестра, която бе приела ереста за грабването преди идването на антихриста и за плътските братя на Господ Иисус Христос, цитирах ѝ Писанието за да разбере заблудата си. След като ме излуша каза: ако иска Господ ще ми открие дали се заблуждавам. И така Господ не ѝ откри, разболя се и приключи земния си живот. Тази сестра се считаше за много духовна, но нарушаваше заповедите да се покорява на мъжа си /Ефесяни 5:22/ и поучаваше съпруга си на библейските истини вместо него да пита /1Кор.14:35/. Когато нарушавате заповеди Му и си мислите, че сте много духовни, дали Господ ще ви открие заблудата? Много жалко за тази сестра, че не ме послуша. /Добавено на 21.04.2025г./

Сега да разгледаме, още няколко стиха за действията на лицемерите:

Матей 23:25 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

Матей 23:27 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота.

Матей 23:28 – тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

– Показваме ли се праведни пред човеците или се стараем да сме внимателни към заповедите Му? С външния си вид, на кого искаме да се покажем на Бога или на човеците? Само външното ли трябва да бъде чисто? От кого търсим одобрение, от Бога или от човеците и кому угаждаме? Надявам се въпросите да са ви от полза, защото Господ иска да чистим вътрешното, сърцето. А одобрението идва от Бога, когато изпълняваме заповедите Му и така показваме любовта си към Него.

Матей 23:29 – Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните.

– Отново действия на лицемерите за пред човеците, и като видят зиданите гробници и украсените паметници да казват, за тези които са извършили това „тези човеци почитат пророците и проповедниците“, а това ли иска Господ? Господ иска ние да вървим по стъпките на пророците и праведниците, като вършим техните дела.

Лука 13:15 – Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?

– Лицемерите, в събота си вършат своята работа а изискват от другите да не се докосват до никаква работа. И не само това, те не изпълняват Божиите заповеди а изискват другите да ги изпълняват или ако ги изпълняват, вършат това само за пред човеците.

Ще посоча и още един пример от Писанието за лицемерие:

Галатяни 2:11-13 – А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане. Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните. Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

– Горния пример е много важен и трябва да се поучим да се държим според Божието учение и да не се съобразяваме с човеците нито да им се боим, каквото и да си помислят за нас. Тогава ще видим как да извадим сламката от окото на брата.

Заключение: Ако не махнем гредата в нашето око, няма да можем да извадим сламката от окото на брата. Ако брата със сламката в окото, види гредата в нашето око, дали ще ни послуша и какво ще си помисли?

Ако четейки горното, дойде изобличение, постарайте се да се поправите, защото и аз грешния се улавям да лицемернича. Господи, изобличавай ни, помагай ни винаги да се виждаме, когато лицемерничим за да се поправим! Амин.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Няма трима Богове, както някои го разбират, заблуждавате се. Един е Бог и няма други богове. Има три Духовни Личности, които са Eдно – неразделни, единосъщни с една мисъл, едно действие, едно слово, вечно съществуващи – каквото каже Бог Отец, това казва Сина и Духа Светий. Отец не е Сина, не е Духа Светий. Сина не е Отец, не е Духа Светий. Духа Светий не е Отец, не е Сина. Сина винаги върши онова което е угодно на Отца. Отец винаги слуша Сина. Светия Дух донася думите Господни на предишните пророци а сега ни напомня всичко що Сина е говорил. Сина Божий е роден от Отца предвечно а Духа Светий изхожда от Отца. И всичко това го има записано в Светото Писание, Библията – Господ не го е скрил а го е казал и е записано.

Имаме заповед от Бога да изследваме Писанията – забележете не да ги тълкуваме а да ги изследваме, защото ако ги тълкуваме може да им придадем друг смисъл – и тогава? Страшно нещо е да се изопачават думите на Живия Бог! Ако тълкуването ни няма никакво противоречие с думите Божии, добре, но трябва да сме много внимателни. Трябва също така, да правим разлика от притча и заповеди Господни и да не ги смесваме. Не може разбирането ни на притчата, да влиза в противовес с записано слово Божие. Защото, законът на Господа е съвършен укрепява душата; откровението Господне е вярно – простите прави мъдри. Господните повеления са праведни веселят сърцето; Господнята заповед е светла – просветлява очите.

Да се боим от Бога, да изследваме Свещеното Писание, както Той иска и да Го молим да ни отваря умът да разбираме думите Му. В това, което излиза от устата на Бога, няма никакво противоречие, вчера днес и вовеки! Той Господ може да отмени, да промени думите Си, но не може да ги наруши, защото Той е истинен и верен законодател, в Него няма никаква неправда и кой може да Го обвини, че нарушава закона Си, думите Си? Кой? Ние човеците в много неща се заблуждаваме, защото не изследваме Писанието, Библията а слушаме тълкуватели слепци, които изопачават словото на Бога Живий.

Бог Отец казва да слушаме Сина Му /Матей 17:5, Второзаконие 18:15/. А ап. Йоан е записал, кой ни обяснява Божеството: Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни /Йоан 1:18/ – запомнете, в недрата на Отца. А Сина Божий казва: и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря /Йоан 8:28/. Разбирате ли?

И още: Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават /Псалми 2:12/. По-надолу има още обяснения.

Да видим, какво казва Господ за Себе Си в Светото Писание, Библията:

Исаия 48:16 – Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно… .

– От този стих разбираме, че още от самото начало /Битието/, Господ ни е казал, това което иска да знаем ние човеците, творението Му за Него, записано е в Свещеното Писание и не е тайна за нас. По-надолу ще цитирам целия стих, за да видим какво още ни казва Господ.

Да разсъдим сега върху следните стихове казани от Бога в началото на сътворението:

Битие 1:26 – И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие;

Битие 3:22 – И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло;

– Тези два стиха са много важни и казани от Бога отначало за да разберем Божеството Му. Забележете, когато Бог Отец говори в тези стихове от Свое име, говори в множествено число за Себе Си, като казва: да създадем човека по Нашия образ – по Наше подобие – стана като един от Нас. Пак да повторя, че от тези стихове ясно се разбира, че Бог е един, защото казва: И Бог каза, и още, и рече Господ Бог; но след това думите Господни преминават в множествено число: по Нашия образ, по Наше подобие, като един от Нас, т.е. няколко са Личностите съставляващи Единството на Божеството. И още разбираме, че тези Личности участват в създаването на човека и познават добро и зло.

– Да сравним думите в старозаветния стих записан в Битие 1:26, „Нашия образ“, с новозаветния записан в евангелието от Йоана 14:9 – Каза му Иисус: толкоз време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? – Сега разбирате ли, кого посочва и включва Господ в думите Си „Нашия образ“? Спасителят на човешкия род дава този отговор, като казва, че който е видял Него, видял е Отца. Но тук ни се отриват само двете личности, Отец и Сина.

Сега да се върна към по-предния стих и да го цитирам целият, като добавя и още един стих от Стария завет и един от Новия завет:

Исаия 48:16 – Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.

Исаия 61:1 – Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница.

Матей 28:19 – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

– В тези стихове от Писанието са отбелязани трите Личности на Божеството, които стоят зад думите Господни – Нашия образ, Наше подобие, един от Нас и са Едно.

– В първия: сега Ме проводи – Господ Бог – и Неговия Дух. И те са Eдно, защото казва: пристъпете към Мене а не към Нас. Трябва да уточня, че „Ме проводи“ в еврейския текст и синодалния превод, „Ме“ е записано с главна буква и това е правилния превод, защото тук не става дума за пророка.

– Във втория: Духът – на Господа Бога – е върху Мене. И забележете отново, че думите посочващи личностите са с главни букви – Духът: Господа Бога: Мене; и Ме помаза, и, прати Ме. И ще добавя, че Господ Иисус Христос, ясно заявява, че Той стои зад пророческите думи „Мене“, „Ме помаза“, „прати Ме“ /виж Лука 4:17-21/, и след това на дело го показва, чрез делата които Отец Му даде да извърши. Тези дела, които Сина извърши, никой друг не е извършил, свидетелствуват за Него, че Отец Го е проводил /Йоан 5:36/.

– В третия, Господ Иисус Христос посочва личността на Отец, личността на Сина /Своята личност/ и личността на Светия Дух, и иска всички народи да бъдат научени и да бъдат кръстени в името на Отца и Сина и Духа Светий.

Сега ще посоча, един стих от книгата на пророк Захария и два от Новия завет:

Захария 7:12 – И сърцето си вкамениха, за да не чуват закона и думите, които пращаше Господ Саваот чрез Своя Дух през предишните пророци; затова ги и постигна големият гняв на Господа Саваота.

Йоан 12:49,50 – Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Йоан 14:26 – А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.

– В първия стих се говори за две от Личности на Божеството: Господ Саваот и Неговия Дух. Разбираме, че чрез Своя Дух, Господ Саваот е пращал думите Си на пророците. Сравнете думите, Неговия Дух и думите Господни в евангелието за Духа Светий – Който изхожда от Отца /Йоан 15:26/. Този, Който изхожда от Отца е Неговия Дух.

– Сега да видим какво ни казват първите двата стиха – Чрез Божия Дух са донасяни думите Господни до предишните пророци. Това, което Сина Божий говори, говори така както Му е казал Отец. А третия стих казва, че Дух Светий ще ни научи на всичко и ще ни напомня всичко, що Сина е говорил.

– Разбирате ли единството? Преди идването на Христа в плът, Светия Дух е донасял думите до пророците, а Христа Бога говори това което Отец Му е казал, а след възнесението Му, Духа Светий, ще ни напомни всичко що Сина е казал. И затова е записано: Бог /Отец/, говори в последните дни чрез Сина Си /Евреи 1:1,2/. Разбирате ли как си взаимодействат Личността на Отец и на Сина и на Духа Светий?

Сега, ще ви цитирам три стиха от Стария и четири от Новия завет:

Изход 3:14 – Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.

Исаия 9:6 – Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.

Исаия 7:14 – Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил /т.е. Бог с нас/.

Лука 2:10,11 – И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.

Йоан 10:30 – Аз и Отец едно сме.

Йоан 14:11 – Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.

1Йоан 5:7 – Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.

– В първия цитиран стих от книгата Изход, Господ казва за Себе Си, че е без начало и без край: Аз съм вечно Съществуващият. Във втория стих от книгата на пророк Исаия, Господ казва за Сина, че едно от имената Му е Отец на вечността. В третия стих, от името Емануил, разбираме, че Синът е Господ. В четвъртия стих Ангелът Господен свидетелства, че Иисус Христос е Спасител, Помазаник и Господ. А в петия и, шестия и седмия последен цитиран стих, Господ Иисус Христос казва, че Той и Отец Му са едно и са неразделни или вечно Съществуващият (Иехова, Отец) и Отец на вечността (Слово) и Светий Дух – са Едно. Има ли разлика между вечно Съществуващият (Иехова) и Отец на вечността? Има, и разликата е в това, че вечно Съществуващият (Иехова) е родил Отеца на вечността, и затова раждането на Сина от Отца е предвечно /по-надолу има още обяснения/. Нашия човешки ум не може да узнае повече от това, което е открил Твореца ни, от нас се иска да го приемем с вяра.

– Разговаряйки с един млад човек, в един форум, му казах: че Синът е Отец на вечността, като му цитирах Исаия 9:6. Той не се съгласи с мен, като ми направи забележка, че не Синът е Отец на вечността а името Му. Разбрах заблудата му и затова му цитирах един стих от Писанието: И Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова Името на Иеова, Вечния Бог /Битие 21:33/ – и го попитах, да ми отговори: Авраам кого призова Името или Бога? Още чакам отговор от него.

– Мойсей попита Бога как Му е името, за да каже на синовете Израилеви, и Той му отговори: Аз съм вечно Съществуващият. Ако името Му е вечно Съществуващият, това означава ли, че Той не е вечно Същесвуващия? Що за безумие? Името вечно Съществуващия говори, че Той вечно съществува, както и името на Сина, Отец на вечността, означава че Сина е Баща на вечността, без никакво съмнение! И така безначалния Отец е родил Бащата на вечността, Сина Си т.е. раждането на Сина от Отца се е изпълнило предвечно и за това е записано Единороден от Отца /Йоан 1:18/. Думата предвечно означава, че не може да има начало, раждането на Сина от Отца, както и изхождането на Светия Дух от Отца. Светата Троица е безначална и безкрайна, вечно Съществуваща. По-долу има още обяснения.

Да разгледаме по отделно имената дадени на Сина в книгата на пророк Исаия 9 глава 6 стих:

И ще Му дадат име Чуден;

Марк 1:22 – И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.

Марк 7:37 – И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.

Матей 22:22 – И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

Йоан 7:46 – Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.

– Чуден си Господи! Чудиха се на учението Ти, на делата Ти и на мъдростта Ти. Само името ли Му е Чуден?

И ще Му дадат име Съветник;

Йоан 8:7 – А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.

Матей 22:21 – Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

– Премъдри съвети им /ни/ даде Господи! Твоите съвети проникват дълбоко в човешкото сърце и извършват онова, което е Тебе угодно. Само името Му ли е Съветник?

И ще Му дадат име Бог крепък /могъщ/;

Марк 4:39 – И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.

Йоан 11:43,44 – Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

– Бог крепък /могъщ/ си Господи! Нищо не може да противостои на думите Ти Господи, защото е Твоя силата и славата. Само името Му ли е Бог крепък?

И ще Му дадат име Отец на вечността;

Битие 1:26, Йоана 14:9 – И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие. Който е видял Мене, видял е Отца

Михей 5:2 – И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от край време, от вечни дни.

– Какво означават вечни дни? Това са дни без начало е без край, вечни. Ето Го пак Отеца на вечността. Предвечното раждане на Сина Му.

Йоан 8:58 – Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

Йоан 17:5 – И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.

Исаия 48:12, Откровение 1:1,8 – Чуй Ме, Иакове и Израилю, повикан от Мене: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз – последният. Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог… Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.

Исаия 44:6 -Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изкупител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог;

– Откъде е произхода на Сина който ни се роди? От край време, от вечни дни. Какво означава – преди Авраам да е бил, Аз съм? Какво означава – славата, що имах у Тебе преди свят да бъде? Пророк Исаия е записал: Аз съм същият, Аз съм първият и Аз – последният. В Откровението на Иисуса Христа е записано: Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.

– Отговора на въпросите е: Сина е Отец на вечността, без никакво съмнение и Те са Едно с Отца!

И ще Му дадат име Княз на мира;

Лука 23:12 – И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.

– Княз на мира си Господи! Единия Те предаде на смърт, другия Те унизи и подигра, но Ти ги помири. Само името Му ли е Княз на мира?

Ето още имена на Господа Иисуса Христа записани в Новия завет:

Матей 1:23 и Исаия 7:14 – Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил“ (което значи, Бог с нас).

Матей 23:8 – Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

Матей 23:10 – Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

1Йоан 5:7 – Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.

Откр. 19:7 – Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

Откр. 19:11 – След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

Откр. 19:12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

Откр. 19:13 – и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

Откр. 19:16 – И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

Свещеното Писание казва, още някои неща за Личностите от Божеството, Отец и Сина и Светия Дух:

Йоан 14:28 – Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по голям от Мене.

Матей 12:28 – Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

Йоан 1:14,18 – И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

Йоан 15:26 – А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;

– От по-горните стихове Господ Иисус Хритос казва: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене, и още, Той и Отец Му са Едно, но Сина казва, че Отец Му е по-голям от Него. Така е, защото не може Родения да е по-голям от Родилия Го, но Родения е от същността на Родилия Го. Когато се ражда човек, той носи гените както на бащата така и на майката, а и на прародителите си. Затова Родения предвечно от Отца е от Неговата същност /природа/, естество и няма никаква разлика – каквато е същността /природата/ на Отца, такава е и на Сина или каквото е естеството на Отца, това е естеството на Сина Му т.е равни по същност /природа/ и естество. Същото ще кажа и за Духа Светий, защото изхожда от Отца. Родения от Бога Вечносъществуващия е Господ и Отец на вечността, както и изхождащия от Отца, Духа Светий е Господ. Или по-друг начин казано: от Бога се ражда Бог и от Бога изхожда Бог – пречудна е премъдростта на Божеството, Отец и Сина и Светия Дух!

– От втория стих разбираме, че Господ Иисус Христос и Божия Дух са неразделни /виж и Исаия 61:1/.

– Да обобщим казаното до тук: Отец и Сина и Светия Дух са Едно т.е. неделяеми, но са отделни Личности. Синът е роден от Отца преди всички векове а Светия Дух изхожда от Отца.

– Трябва сега да разграничим предвечното Му раждане от Отца с идването Му в плът на земята. Разликата е, че идването Му в плът на земята става чрез семето на жената а общото е, че при двете Бащата е един и същ. По Баща е Господ и Син Божий а по майка е Син Човечески, изкупител на човешкия род. Велика е Божията премъдрост!

– Сина Човечески е съвършен човек, защото идва в плът на земята непорочно в чиста, свята девическа утроба осветена от Духа Светаго, и, чрез силата на Всевишния се осенява семето на жената. И това е така, защото жертвата, Агнеца трябва да е без никакъв недостатък и без грях, за да се отвори достъпът до светилището, чрез Неговата кръв. О, безмерна е Твоята премъдрост Боже! О, безмерна е Твоята любов към човешкия род! Пречудно изкупление от греха ни даде Господи! Но, плати за това кръстна смърт – благодарни сме Ти!

И още:

– Ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих /Псалтир 2:7 /. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“? Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“/Евреи 1:5,6/.

– Както цитирах по-горе, че Синът е бил в слава, преди светът да са се създаде /Йоан 17:5/, и още: Бог проводи в света Своя Единороден Син в света /1Йоан 4:9/. Да си припомним Исаия 48:16 – и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух. Предвечно Родения, Единороден от Отца, Бог Отец и Неговия Дух проводи в света, за да бъде светът спасен чрез Него. И затова, не трябва да бъркаме раждането Му от Отца, с идването Му в плът на земята от семето на жената. Едното е предвечно а другото си има битие, и това битие е наречено блага вест, Евангелие и носи живот на човешкия род. Приемете благата вест – има Един, който е платил цената за греховете ни и името Му е Господ Иисус Христос, Спасител, Помазаник Божий, Емануил, Отец на вечността!

– Идването Му в плът на земята става чрез две действия на Всевишния върху Девицата: Идването на Светия Дух върху нея и осеняването от силата на Всевишния. Чрез силата на Всевишния се извършва оплождането на яйцеклетката, и затова Онова Което се ражда се нарича Син Божий. Но за да се извърши това действие на Всевишния е необходимо съгласието на девицата Мариам, което тя даде.

От следващите стихове на Писанието разбираме, че Отца, Сина и Светия Дух имат една мисъл, една воля, едно действие и едно слово:

Матей 8:16 – А като се свечери, доведоха при Него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни.

Матей 12:28 – Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие.

Йоан 11:41,42 – Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

– В първия стих е записано, че Той с една дума изгони бесовете, във втория казва с Божия Дух , а в третия казва, че Отец винаги Го слуша. Като прибавим и думите: Аз съм в Отца, и Отец е в Мене/Йоан 14:11/, без никакво съмнение заявяваме, че Отец, Сина и Светия Дух имат една мисъл, една воля, едно действие и едно слово. Могат да се намерят още стихове от Библията и да се прибавят към написаното, който иска може да ги потърси. Запомнете, само Този който е в недрата на Отца, може да обясни Божеството и Той го стори. Не може да няма една мисъл, една воля, едно действие и едно слово при Светата Троица – никак, никога и вовеки, защото Той казва: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява /Матей 12:25/ – а Той, Триединния Бог е вечен без начало и без край и царството Му не ще се разруши /Даниил 7:14/.

Колосяни 1:19 – понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота.

– Може ли да обитава всичката пълнота в Него, ако не са Едно с Отца и Духа Светий? Може ли?

– Ето го отговора: Понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството /Колосяни 2:9/. Запомнете, всичката пълнота на Божеството.

Още за единството на Светата Троица:

1 Йоан 2:23 – Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

– Приемаш Сина, имаш и Отца – отхвърляш Сина, нямаш Отца – те са Едно. Вие които си мислите, че имате Отца, не отричайте Сина, но Го изповядвайте, като Господ и Спасител в противен случай нямате Отца. Може ли да отделим Отца от Неговия Дух? Никак не можем. Тогава? Отец и Сина и Духа Светий, Едно са. Не може да се отрича, коя да е от Личностите на Божеството.

Йоан 5:21 – Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска.

Йоан 6:63 – Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.

– Отец оживотворява, Сина оживотворява, Духът оживотворява – Както Отец дава живот, така и Сина и Духа Светий дават живот, и те са Едно.

– Във връзка с горните стихове, искам да добавя, нещо много важно, цитирайки 4 царе 13-21 /добавено на 03.06.2023г./: И ето, когато погребваха един човек, погребвачите, като видяха това пълчище, хвърлиха тоя човек в Елисеевия гроб, и той, като падна, допря се до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си. Въпроса сега е: костите на пророк Елисей ли възкресиха човека? Мощите ли му извършиха възкресението? Да, той се допря до костите му, но костите ли го възкресиха? Ако мислите, че костите /мощите/ на пророка извършиха възкресението – това вече е заблуда, защо? Защото Господ казва, че Духът е който животвори, плътта нищо не ползува. Не може плът и мощи да животворят, Духът е който животвори. Трябва да сме наясно, че Триединния Бог – Отец и Сина и Духа Светий възкресяват мъртви – не се заблуждавайте, плът и мощи не могат да възкресяват. Тези мощи /кости/ на пророк Елисей са били жилище на Светия Дух, който е говорил чрез него, и са осветени от Него. Да си припомним, че пророка получи двоен дял от духа на пророк Илия /4Царе 2:9/. И още: Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим /Йоан 14:23/. В Житията на Светиите има описани много случаи в които, Божия дух е извършвал изцерения, освобождение от бесове и други чудеса, чрез мощите на тези светии в които Светата Троица е направила обиталище, от тях е излизало благоухание и е изтичало и благоуханно миро. Нима мислите, че дрехата на Господа изцери болната от кръвотечението /Марко 5:28/? Не се заблуждавайте – силата която излезе от Него извърши изцерението, чрез вярата на жената в Него /Марко 5:30/, и пак, Господ казва, че изгонва бесовете с Божия Дух /Матей 12:28/: и тук можем да говорим за неразделението и единосъщието на Светата Троица.

Йоан 16:15 – Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.

– Каквото има Отец, това има и Сина – каквото има Сина, това има и Отец. Няма разлика, притежанието е едно.

Сега да цитирам и тези стихове:

Матей 24:36 – А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;

1Коринтяни 15:28 –  Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.

– Върховенството принадлежи на Отца, от Него се ражда Сина предвечно и от Него изхожда Светия Дух. Само Той, Отец знае денят и часът на второто пришествие на Сина Му. А Синът казва: И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят /Матей 24:14/.

Искам да отговоря и на няколко важни въпроса, на които, някои вярващи в Бога човеци не могат да приемат, защото не могат да си го обяснят или защото така са научени:

1. Как така, Господ, Който е Творец на всичко, може да се вмести в утробата на една Девица и да се роди? Възможно ли е? Да, възможно е.

– Както, Господ се вмести в гъст облак /Изход19:9/, в огъня /Изход19:18/, седна на лек облак /Исаия 19:1/, и както обитава в човек със смирен и съкрушен дух /Исаия 57:15/, така се и вмести в утробата на дева Мария и ни се роди Син – Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира и управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа, чрез правосъдие и чрез правда, от сега и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това /Исаия 9:6,7/.

– Обяснете вие сега: Как Господ, Твореца се вмести в гъст облак? Как се вмести в огъня и говореше от там? Как седна Господ на лек облак? Кажете как? Ето моето разбиране: аз го приемам с вяра, защото не мога да си го обясня със своя ум. И още: донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне /1 Коринтяни 13:9,10/.

2. Можем ли да наречем светата дева Мария, майката на Господа, Царица и Богородица? Да, можем.

– Господ силно пожела духовната красота на една девица на име Мариам /Пс 44:12/. Тази Девица намери благодат у Бога /Лука 1:30/. Господ изпрати Ангел Гавриил, да и каже, че ще зачене в утробата си и ще роди Син и ще Го нарече с името Иисус /Лука 1:31,32/. Тя недоумявайки отвърна, как ще бъде това, когато аз мъж не познавам /Лука 1:34/? Как? След като разбра, че силата на Всевишния ще я осени и роденото ще се нарече Син Божий /Лука 1:35/, тя даде съгласието Си /Лука 1:38/. Запомнете зачатието е непорочно, тази девица Мариам не познава думата похот, никак, никога и вовеки!

Какво означават думите изречени от Духа Светий /Лука1:41,42/: И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?/Лука 1:43/. Как я нарича Духа Светий, светата Дева? Как? Нарича я майката на Господа – и какво означава това? Че е майка на Господа, това означава. И аз ви питам: какво означава Богородица? Че е родила Господа, и тази която Го е родила, не е ли майка Му? /Добавено на 05.03.2023г./

В утробата само плът и кръв ли има на ембриона и след това на фетуса /плода/? Няма ли и дух? Няма ли душа? Е, как да я наречем, тази Девица? Богородица си, майко Божия.

След успението на света Дева Мария, Богородица – царицата застава от дясно на Светата Троица в небесата /Псалтир 44:10/, по волята на Бога Отца /Матей 20:23/, и затова е пророкувано, че ще забрави своя народ и дома на баща си /Пс 44:11/. И още: всичката слава на царската дъщеря е вътре /Пс.44:14/ – къде вътре? В утробата Ѝ, там където влезе Господ и след това славата Ѝ премина в небесата, като застана отдясно на Светата Троица. Запомнете, не може да има безславие в тази Утроба, не може да има порочно зачатие и да застанеш отдясно на Светата Троица, никак! Дано да разбирате.

Щом като Свещеното Писание я нарича царица, която застана отдясно на Него, кои сме ние да казваме, че това не е така? И пак: не ли е Богородица? И пак: кого роди? И пак: думата богородица не означава ли, че е родила Бога /Емануил – Исаия 7:14 и 9:6/, за да дойде Той в плът на земята? Дано да разбирате, че противното е пълно безумие! Освободете се от безумието!

3. Грях ли е когато вярващи човеци се молят на света Богородица? Може ли Тя да бъде застъпница пред Светата Троица за нас? Може: както се застъпи за свадбарите в Кана Галилейска, че нямат вино /Йоан 2:3/, така може и сега да се застъпи за нас грешните пред своя Син. И, както Господ я послуша и даде им вино, така и сега може да я послуша, когато се застъпва за нас. Ако все още считате, че тя не може да бъде застъпница, тогава не ходете при Божии служители да се застъпват, молят за вас. Кой седи по-близо до Светата Троица? Херувими ли? Серафими ли? Ангели, Архангели ли? Божии служители ли? Кажете кой? Писанието ясно казва, Царицата родила Царят на царете, застана отдясно на светата Троица /Псалтир 44:10/. Да бъдем разсъдливи.

– Не е грях да се молите на света Богородица, но можете директно да се молите на Господ Иисус Христос, да ви прости греховете, да ви умие в кръвта Си пролята на Голгота и да запише имената ни в книгата на живота.

– Имаме един Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус /1 Тимотей 2:5/. Но, има много ходатаи пред Христа Бога и това са всички от повярвалите, които се молят за други човеци, независимо дали имат сан или не в Христовата Църква. Но, най-близката застъпница до Светата Троица е Царицата родила Спасителя на човешкия род.

Заключение: Много ереси за излезли и излизат, защото не се изследва Светото Писание, Библията за това, което Господ Бог е казал. Затова е добре да си намерите Никео-Цариградския символ на вярата и да се придържате към него, за да се опазите от ересите, лъжливите учения, защото Божия Дух казва, че между нас ще има много лъжеучители и лъжепророци /2Петрово 2:1/. Запомнете между нас. И още: от нас излязоха но не бяха наши /1Йоан 2:19/. И пак: па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си /Деяния 20:30/. Запомнете добре, за да увличат учениците след себе си, а не да ги водят при Христа Бога, Спасителя на човешкия род /добавено на 05.03.2023г./.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

В тази втора част, ще продължа да разсъждавам върху Светото Писание и думите излязли от Божията уста, защото считам, че е много важно за да не се заблуждаваме, отклоняваме или изопачаваме заповедите и думите Му. Всяка заблуда или изопачено слово Божие ни отклонява от живота, който Той ни дава с думите Си – запомнете живот от думите Му, но смесени с вяра. Ще изследваме Писанието, Библията, като спазим правилото да няма никакво противоречие с Негова дума. Сега да цитирам от Писанието, Негови думи:

Матей 22:29 /Цариградски превод/ – Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете Писанията, нито силата Божия.

Сега да разсъдим за думите Божии: понеже не знаете писанията

– От тези думи Господни, разбираме, че трябва да познаваме Писанието, Библията и да знаем Божията сила, тогава няма да се заблудим. И още нещо, да молим Господ Иисус Христос да ни отвори умът да разбираме Писанието и думите Му /Лука 24:45/.

– Какво иска Господ да знаем от Писанието? На първо място, да познаваме добре закона Господен, за да не го извъртаме /Второзаконие 16:19/, да не прибавяме или да отнемаме нещо от заповедите Му /Второзаконие 4:2/. Защо Господ иска да познаваме закона Му? За да не чуем думите Му: махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие /Матей 7:23/- не може без закон. Като не познаваме закона Господен, ще се заблудим, ще вършим беззаконие и ще си мислим, че служим на Бога. И още нещо много важно, като познаваме закона, няма да се заблудим, отклоним а и по-лесно ще разпознаваме лъжеучителите, лъжепророците, лъже свещениците и лъже пастирите независимо от това каква служба заемат в църковната йерархия и какви личби и чудеса показват. Да запомним, че думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено /Псалтир 11:7/, Господните повеления са праведни- веселят сърцето, Господнята заповед е светла – просветлява очите /Псалтир 18:9/. И да признаем всички Негови заповеди за справедливи /Псалтир 118:128/.

– Сега, трябва да отговоря и на въпроса, можем ли ние човеците да изпълним целия закон Божий? Можем ли? В Писанието има отговор на този въпрос и той е, че не можем, ако можехме, нямаше да има нужда Синът Божий да идва и да плати цената за греховете ни. И затова Той, Сина Човечески единствен изпълни закона Господен. А на нас грешниците, които вярваме в Спасителя, показа пътя как да изпълним закона Му, като изпълняваме двете новозаветни заповеди: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си /Лука 10:27, Превод1940/.

– Да обобщим казаното до тук, задължително е да изучим закона Господен, за да различаваме: истината от лъжата, истинските Божии служители от лъжливите, за да познаваме гласът Му и да Го следваме, за да виждаме отдалеч греха и да го отсичаме и за да не се отклоним в погибел. Като знаем закона Господен, ще го изпълним като възлюбим Бога и ближния си като себе си. Как да Го възлюбим с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум? Как? Като изучаваме, изследваме, Светото Писание, Библията стар и нов завет денем и нощем, разсъждаваме и мислим върху прочетеното, тогава Светата Троица, ще се всели в нас и ще не учи на всяка истина, пази от злото, изобличава за неща които не са Му угодни, помага в изпълнението на заповедите Му, известява за идните събития и ще ходим от сила в сила. Ако това вършим, ще бъдем като Мария, която избра добрата част, която няма да ни се отнеме /Лука 10:42/.

Четейки и изучавайки Библията, стар и нов завет, трябва да обърнем внимание и на следните думи апостолски:

1Коринтяни 4:6 /Превод 1940/ – И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

1 Коринтяни 4:6 – Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си.

– Божия Дух чрез св. ап. Павел ни предизвестява да не престъпваме границата на писаното и да не мъдруваме повече от онова що е писано. Трябва да си отговорим на този въпрос: защо Божия Дух иска да се придържаме към Писанието, Библията? Защо?

Преди да отговорим на въпроса ще цитирам още думи Господни / някои, споменати по-горе/:

Второзаконие 16:19 – не извъртай закона…

Второзаконие 4:2 – не прибавяйте към това, което ви заповядвам, и не отбавяйте от него; пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.

Второзаконие 12:32 – Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.

Притчи 30:6 – Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.

Откровение 22:18,19 – И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.

– Тук Господ ясно говори: не извъртай закона, не прибавяй към заповедите Му нито отнемай, не прибавяй нито отнемай от пророческите думи на тази книга. Пак задавам въпроса, защо? Защото, ако прибавим или извадим нещо, ще се промени прекия, буквален смисъл на думите Господни и ще се даде друго значение, различно от Божията заповед и думите Му. И Господ ще ни отнеме дела от книгата на живота и от светия град. Не се заблуждавайте, законът е свят и заповедта е свята, праведна и добра /Римляни 7:12/. Може ли да отхвърляме святото, праведното и доброто? Да не бъде!

Ето няколко примера от Библията:

1. 1 Царете 15:3 – /Господ говори на цар Саул/ Иди сега и порази Амалика и Иерима и изтреби всичко негово не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово; не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел .

– Какво стори и каза Саул: аз изпълних думата Господня. Изпълни част от повелята Господня, и извъртя заповедта като каза: Саул отговори Самуилу: аз послушах гласа Господен и отидох в пътя, където ме прати Господ, и доведох амаликския цар Агага, а амаликци изтребих; а от плячката, овци и волове, народът взе най-доброто от заклетото, за да принесе жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал. Разбирате ли как извъртя промени думите Му, цар Саул – това което не изтребил довел пак за изтребление но в жертва Господу /1 Царе 15 глава/. Това ли му каза Господ? Жертва ли поиска Той? Защо доведе Агага? Човеци не можем да променяме думите на Твореца, Господа! Трябва да сме много внимателни със словото на Господа и думите Му, за да не се изгорим! Словото Му не ли е като огън! Господи покажи милост към нас грешните!

2. Марк 7:8-13 – Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, – такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

– Ето как чрез преданието, фарисеите са извъртали закона Господен, чрез много подобни неща. А, днешен лъжеучител престъпва словото Божие, като казва: щом като Бог не прощава, и ние можем да не прощаваме – наглий рабе, кой те научи с лукавсто да извърташ думите Му? С Твореца ли се сравняваш? Горко ти, ако не се покаеш!

Ето какво казва Господ: Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви /Матей 6:14,15/.

3. Иеремия 23:36 – А тая дума: „бреме от Господа“, занапред не употребявайте: защото на такъв човек бреме ще бъде думата му, понеже вие изопачавате думите на живия Бог, Господа Саваота, нашия Бог.

– Божията воля е да казваме: какво отговори Господ, или какво каза Господ а не какво е бремето от Господа. Има ли разлика! Изопачаваме ли думите Му? Да не бъде!

4. Да цитирам и следните два стиха:

Битие 2:2,3 – И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.

Исая 40:28 – Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.

– Ако си мислим, че двата стиха си противоречат, вече сме в заблуда? Защо? Защото, кой човек може да каже, че познава Божията почивка, за да я опише и определи? Тогава как да разбираме „почина от всички Свои дела“ и „вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва“, без да изопачаваме словото Му? Как? Ето така: Тази Негова почивка от всички Свои дела, що бе сътворил и създал, не е следствие от умора и изнемога. Божията почивка не е като човешката, защото Той не се уморява и не изнемогва. Божия разум е неизследим, а почивката Му? Да прибавяме ли нещо към двата стиха от Писанието? Да се напрягаме ли с плътския си ум? Да не бъде!

– Дай Боже всички, които вярват в Бога и ще повярват да влезнат в Неговата почивка!

Сега да преминем към втората част от стиха Матей 22:29, дали познаваме силата Божия и да цитирам Писанието:

Иеремия 32:17,27 – О Господи Иеова! ето, ти си направил небето и земята с голямата си сила и с простряната си мишца: няма нищо мъчно за тебе. ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?

Иеремия 27:5 /Превод 1940/ – Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я на когото благоволя.

Йов 26:5-14 – Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях. Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона. Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо. Той заключва водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря. Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак. Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата. Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци. Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му. Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия. Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?

Сега да видим, можем ли ние човеците да отговорим на следните Божии въпроси, зададени на праведния Йов? Но, като ги четете разсъждавайте с внимание. Да ги цитирам:

Йов 38:3-41;39,40,41 гл.;42:1-6 – Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш. Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах: до тука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ, за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло, да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка? Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната? Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата? Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката, които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война? По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята? Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици, за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек, за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват? Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата? Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда? Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва. Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил? Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ? Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята? Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода? Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни? Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума? Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето, когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват? Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата, когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада? Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?

Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите? Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат? Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си; децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях. Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно, на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище? Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача, дири си храна по планините и се впуща на всеки злак. Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата? Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа? Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти? Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух? Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка, и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче; жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно, защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум; а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му. Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива? Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас, рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие; смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч; кънти тул над него, блещи копие и сулица; в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук; щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика. Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне? По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо? Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места; оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч; пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.

Продължи Господ и рече на Иова:

Който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.

Отговори Йов Господу и рече:

Ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си. Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.

Отговори Господ на Иова из бурята и рече:

препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай. Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш? Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас? Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие; излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири; погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им; зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма. Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява. Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол; ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му; размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени; краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти; това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него; планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят; той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата; сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават; ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му. Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука? Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика? Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му? Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко? Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб? Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си? Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци? Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила? Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш. Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед? Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?

Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност. Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти? Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас, яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат; един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им; един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят. Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората; от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри; от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел. Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза. На врата му сила обитава, и пред него ужас тича. Месестите части на тялото му са сплетени яко помежду си, не мърдат. Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък. Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас. Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня. Желязото смята за слама, медта за гнило дърво. Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него. Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее. Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта. Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас; отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен; на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.

– Вярваме ли кога Господ ни говори за земните неща? А как ще повярваме ако ни говори за небесните? Смесваме ли думите Му с вяра? С плътския си ум ли искаме всичко да разберем?

Отговори Иов на Господа и рече:

Зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.

– От въпросите Господни разбирам, че както има закон и наредби Божии за нас човеците, така има и наредби за цялото творение и за небето. Запомнете, наредбите на небето са така натъкмени, че да владеят над земята. Всичко премъдро си устроил Господи, велика е силата Ти! Всичко Ти Боже ръководиш с правда-истина и без твоето знание, и едно врабче не пада на земята, космите на главите ни са преброени, ако звяр пролее човешка кръв Ти и от него я изискваш. Всичко под цялото небе е Твое. Ти Господи смиряваш горделивите, Ти отделяш козите от овцете а и правиш разлика от овце до овца, защото си истинския пастир, който се грижи за слабата, сляпата, куцата, издирваш заблудената, чакаш с търпение завръщането на блудния син. Господи велико е Името Ти! Господи ако ти е угодно, удължи благодатното време на милостта Ти, за да не погинат някои. Господи Иисусе Христе, моли се за нас, както се моли за Твоят апостол Петър, да не оскъднее вярата ни; и като се обърнем, да утвърдим братята си.

И още:

Исаия 40:6:26 – Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? – Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева. Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно. Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог! Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му – с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му. Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците. Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони – хълмовете? Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил? С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта? Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони.

Ето, островите Той подига като прашец. И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него – за всесъжение. Всички народи пред Него са като нищо, – за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той. И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите? Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята? Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият. Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.

– Господи, човеците сме прашинки пред Тебе, страшно нещо е да се изопачават думите Ти! Давай ни от Твоята премъдрост, за да не прибавяме нито да отнемаме от словото Ти излязло от устата Ти! И ние като праведния Йов ще кажем, нищожни сме и не желаем да се отклоним от думите Ти, ни на дясно ни наляво, никак! Опази ни Господи в името на Единородния Си Син! Бъди милостив към нас грешните човеци!

– Четейки горните стихове, разбирате ли Божията сила? Това което не разбирате примесете го с вяра. Погледнете какъв ред има във вселената, каква закономерност, Творецът всичко е изчислил с мярка. Може ли да не го забелязваме това? Ами човека, сътворен по подобие и образ Божий? Ами природата, животинския свят сътворени по Божия воля? Може ли да проумеем силата Му? Можем, ако го искаме и с помощ от Бога.

Да цитирам и няколко стиха от Светото Писание, за да видим как действа Божията сила върху човека:

Изход 9:16 – но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.

– Господ показа силата Си над фараона, над страната му, над народа му и накрая изтреби първородните им чеда. Със силата Си, Господ изведе от Египет Израил.

– А когато небесните сили се разклатят, когато земята ще се клати като пияна и се люлее като люлка?

Съдии 14:5,6 – И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му. И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.

Съдии 16:26-30 – И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. Момчето тъй и направи. А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона. Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи. И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата. И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които Самсон умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.

– Господ Бог, даде с мярка сила на Самсон, за да изпълни волята Му. А безмерната Негова сила?

– Който желае може да прочете в Библията цялата историята за Божия назорей Самсон.

Лука 1:35 – Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

– Силата на Всевишния осени утробата на светата девица Мариам. Бог Отец отреди мястото Ѝ отдясно на Светата Троица, оставяйки своя народ и дома на баща си, защото Царя силно пожела нейната красота /Пс 44:10-12/. Облажаваме те, Царице Небесна, родила Царят на царете и Господ на Господарите!

И още за силата Му:

1 Коринтяни 6:14 – Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.

2 Коринтяни 12:9 – Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

Премъдрост Соломонова 1:3 – Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.

Премъдрост Соломонова 12:17 – Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;

– Вие, които се съмнявате в силата Божия, погледнете творението и дано да разберете и повярвате на всемогъществото Му, за да не изпитате силата Господня, върху си.

Пак да обобщя написаното до тук, като цитирам Писанието:

Йоан 1:1-5 – В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Заключение: Братя, да решим в сърцата си да изследваме Светото Писание, Библията – да разсъждаваме и да молим Божия Дух да ни изобличава, ако се отклоняваме от думите Господни. По Негов образ и подобие сме сътворени, затова да ходим по Неговите наредби и повели.

Да въздадем слава на Светата Троица, Отец и Син и Духа Светий!

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание с малки изключения. Ето ви връзката към първата част.

Лука 18:8 – Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Въпрос, който Господ Иисус Христос зададе преди близо 2000 години и се отнася за времето на пришествието Му, а белезите вече са наяве. Защо Господ зададе този въпрос? За да си отговорим на въпроса Божий, трябва да поясним, че вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие /Римляни 10:17/. Запомнете: вярата идва от словото Божие т.е от думите излезли от Божията уста и записани в Свещеното Писание, Библията, и още Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум /прочети статията словото Божие/! Ако вярата ни идва от изопачено слово Божие изречено от човеци, лъжеучители, лъжепророци или от откровение, предание противно на Писанието – това вяра ли е? И затова Господ пита: ще намери ли Той вяра, кога дойде? Вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата, и води към погибел, ако не се опомним навреме. Някой си попита Бога, що е истина? Истината е във всяка дума излязла от Божията уста, а вярата произлиза от думите Му. Ето примери от Писанието, Библията за вяра и неверие:

Адам и Ева не повярваха на думите Божии да не ядат от дървото и умряха, защото повярваха на лъжата: Ной повярва на думите Господни, направи ковчега и се спаси: Авраам с вяра принесе в жертва сина си Исаак и го получи жив: Яков повярва на думите Божии и каза, наистина Господ е на това място и получи обещаното му: Яков и синовете му не повярваха на сънищата на Йосиф, но видяха изпълнението им. Светия пророк Мойсей се оправдаваше пред Бога, че говори тежко и заеква и Божия гняв се разпали: Мойсеевата жена Сепфора избави Мойсей, като го направи кръвен жених, чрез обрезанието: Израилтяните излизайки от Египет не повяраха на чудесата Господни и думите Му и си направиха златен телец: Израилтяните пак не повярваха на думите Божии, че ще завладеят земята, която Господ им дава и бяха върнати и изтребени в пустинята, с изключение на двама: Цар Иосия не повярва на думите Господни изречени от пророк Иеремия, и Египетския фараон Нехао го уби /2Ездра 1:28 и 4Царе 23:29/: Царе Израилеви и народ не повярваха на думите Господни да се отвърнат от лошите си пътища, и бяха отведени в плен, и светинята, храма Господен разрушен.

Сега ще ви цитирам думи изречени с дълбоко смирение, покорство, с преголяма вяра, с пълно упование, от пречисто сърце записани в Светото Писание: Тогава Мариам рече – ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея /Лука 1:38/. О, майко Божия, възхищавам се на думите ти, каква вътрешна красота има в тях! Ето още от пророчествата за светата дева Мариам: и силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони /Псалтир 44:12 синод.превод/.

Праведния свещеник Захария, не повярва на думите Господни и онемя, докато това не се сбъдна: св. ап. Тома не повярва, че Христа Господа е възкръснал, докато не Го видя, но по-блажени са онези, които без да се видели са повярвали. Натанаил в когото няма лукавство, не повярва, че от Назарет може да излезе нещо добро, но Господ разкри тайната на сърцето му с думите Си „видях те под смоковницата“, и той повярва, че Той е Син Божий, Царят Израилев. И така, списъкът не се изчерпва с написаното. Цялото Свещено Писание е пълно с примери за вяра и неверие, за да се поучаваме и да вярваме на всяка дума Божия, и тогава Господ ще намери вяра кога дойде. Вярваме ли, че има вечен живот, както казва Господ? Вярваме ли, че има втора смърт, смъртта на душата, както казва Господ? Вярваме ли, че който устои до край във вярата, ще бъде спасен?

Ние, които си мислим, че вярваме, ако дойдат до нас думи Божии, ще повярваме ли? И пак, вярваме ли на всички думи Господни, записани в Свещеното Писание, Библията? Господ иска да вярваме, за да намери вяра кога дойде, и ни казва: Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат, докле всичко това не се сбъдне /Марка 13:30,31/.

А какво да кажа за тези светии, мъченици за вярата? Ще кажа: палачите ви се измориха, уплашиха, нечестивите царе, управниците недоумявайки, виждайки раздробените ви тела и твърдата ви вяра в Бога, отстъпваха посрамени. А тези мъченици, които виждаха смъртта на мъчителите си, царе, управители? Да, тези свети мъченици за вярата бяха верни до смърт. Господи пречудна е силата Ти! Блажен оня, който има очи да вижда и уши да чува.

Вие, врагове на Бога, ще дойде време и идва, когато ще търсите смъртта, но няма да я намерите, докато не изпиете чашата на Божия гняв, затова сега се покайте за да не бъдете заведени в подножието на нозете Му и изтребени! Разсъдете, може ли смъртен човек да воюва срещу безсмъртния Бог, както ви лъже бащата на лъжата?

Искаме ли, като дойде Господ да намери вяра на земята? Който иска, нека да вярва на всяка дума излязла от Божията уста записана в Свещеното Писание и не само да вярва, но и да изпълнява. Да се поучим от жителите на Берия, които приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй /Деяния 17:11/. И ние всекидневно да изследваме Писанието, като сравняваме всичко с думите Господни, тогава вярата ни ще придобие твърдост и упование, но ще има и изпити, за да станем по търпеливи.

Да разберем сега защо Господ зададе въпроса дали ще намери вяра, кога дойде. Ето го отговора:

Матей 24:24 /Синодален превод/ – Защото ще се появят много лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

– Свети апостол Петър добавя: както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел – и имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел /2Петрово 2:1 и 2Петрово 3:16/.

– При лъжехристите и лъжепророците ще има големи личби и чудеса, но няма да има слово Господне или ще бъде примесено с лъжи – да им вярваме ли? Във всяка една християнска деноминация има лъжеучители и лъжепророци, за да прелъстят и избраните, ако е възможно. Ще кажете: как така? Всички християнски деноминации твърдят, че при тях е истината, че извън тяхната деноминация няма спасение, че те са носителите на съживлението, че те са истинските Божии служители, че те са наследници на Христовите апостоли! Това истина ли е? Ако е истина защо се делите? Не, не е истина – Вие които вярвате в Христа Бога признайте, че сте грешници /1Йоан 1:8/, и като такива имате един Спасител, Учител и Господ, който казва: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си /Йоан 13:35/. Чии ученици сме, на деноминацията ли или на Бога? Вярата ни в Спасителя Господ Иисус Христос обединява християните а името на деноминацията разделя: и аз питам сега – кой е против Иисусовата молитва всички да сме едно /Йоан 17:20,21/? Ересите са си ереси и трябва да бъдат изобличавани, а верните във всяка деноминация, а мъчениците за вярата, да ги отхвърлим ли? Да не бъде. Свети ап. Петър отиде при човеци вярващи в Бога, които не бяха от израилтяните, и какво разбра там? Разбра и призна, че Бог не гледа на лице, но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е /Деяния 10:34,35/. Дано и вие да разберете, че във всяка една християнска деноминация има братя, които се боят от Бога, вършат правда и са Му приятни. Господи опази братята ми, от всяка една християнска деноминация и мен, от религиозен фанатизъм и от кваса фарисейски! Господи бъди милостив и обърни онези мои братя, които лъжепророци, лъжеучители, еретици са отклонили от пътя на истината: да блесне Твоята светлина и да познаят истината!

– Ако, там където се събират християните от различните деноминации действат дарбите на Духа Светий, лъжите, ересите, ще се разкриват и няма да пускат корен. Ако пастира ни се казва Господ Иисус Христос, ще слушаме гласа Му, Той ще ни познава и ние ще Го познаваме, и ще вървим след Него. Размислете и върху следните думи Господни: влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Ако искате да влезете в живота вярвайте и изпълнявайте думите Му, това е вратата и пътя, и няма да се отклоните.

До избраните чеда Божии, пръснати по всички християнски деноминации:

– Дръжте се здраво за Писанието, Библията и бъдете будни, защото вашият противник, дяволът, като рикаещ лъв обикаля и търси кого да глътне, затова живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва. Изобличавайте лъжите и се отстранявайте от слугите им. Който слуша Божиите думи, слуша Бога, който не слуша думите Му и се противи, не е от Бога.

– Пазете се от лицемерието:

Матей 16:6 /Синодален превод/ – Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски /Матей 16:6/. Който е лицемерие и казва: ние сме най-правоверните.

– Пазете се от сребролюбието:

1Тимотей 6:9 /Превод 1940/ – А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

Лука 8:14 /Синодален/ – а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод.

Матей 6:24 /Превод 1940/ – Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

Лука 12:15 /Синодален/ – При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.

– Пазете се от грехът, който ни отделя от Бога, докато не се покаем:

Йоан 8:34 /Превод 1940/ – Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Римляни 6:16 /Синодален/ – Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?

– Пазете се от предание, учение, заповеди човешки, противни на Божиите заповеди:

Матей 15:3 /Синодален превод/ – А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?

Колосяни 2:8 /Превод 1940/ – Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Марко 7:6-8,13 /Синодален/ – Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески“. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човешко, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща, като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

– Братя, всяко предание, устав, канон трябва да е съгласно във всичко със думите и заповедите Господни, и най-малкото противоречие, може да отклони мнозина от истината, като се превърне в ерес. Чета в житията на светиите, издание манастир“Свети Вмчк Георги Зограв“ Света Гора Атон, 2008 от Д. Ростовски, житие на преподобни Макарий Египетски месец януари стр. 707 и 709, че е разговарял с мъртви, като аз лично се съмнявам това да го е вършел този светия, по скоро си го обяснявам, че враг човешки е добавил това в житието му. Въпроса ми е, към днешните богослови, рецензирали книгата: не виждате ли това? Ако сте го видяли, защо сте го допуснали? Може ли да се престъпва Божията заповед и да се питат мъртви /Второзаконие 18:10,11/? Може ли? Това не се допуска от Господа и казва, че всеки, който върши това, е гнусен пред Него.

– Пазете се от съмнението в думите Божии и от този, който мами целия свят:

Яков 1:6 /Синодален превод/ – Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра.

Матей 21:21 /Синодален/ – А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;

2Коринтяни 11:3 /Превод 1940/ – Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

Ефесяни 4:14 /Синодален превод/ – та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.

1Тимотей 4:1 /Превод 1940/ – А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения.

Ефесяни 5:6 /Синодален превод/ – Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието.

1Йоан 4:1 /Превод 1940/ – Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.

– Когато нещо не разбираме от Писанието е редно да кажем: Господи това не го разбирам, а Той, Господ ще прецени дали да ви отвори умът да го разберете. Спомнете си какво Господ каза на апостолите Си; имам още много да ви говоря: ала сега не можете го понесе /Йоан 16:12/. Ако обаче се усъмните в думите Му или съблазните, знайте, че съпътстващите съмнения са от лукавия, затова по-добре кажете, че това не го разбирате, отколкото да го отхвърлите, изопачите или да се съблазните.

– Някои разбират и твърдят, че Йоан Кръстител, се е бил усъмнил в Христа и затова изпратил ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме /Лука 7:19/? Възможно ли е този, който е повече от пророк и няма по-голям от него между родените от жени, да се усъмни? Не е възможно, неправилно е това разбиране, защото Бог Отец му откри: И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух /Йоан 1:33/, и още чу думите Божии – Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение /Матей 3:11-17/, и още изповяда и каза – Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!/Йоан 1:29/. Отговорете си и на този въпрос: защо Йоан Кръстител се остави да Му отсекат главата ако се е съмнявал в Христа, нали е пратен пред Него? Що за глупост – светия Предтеча, никак не се е усъмнил, никак. Вие които твърдите това, замисляли ли сте се, какво означава: повече от пророк? Сега да разсъдим какво каза Христа Бога за него; А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана /Лука 7:24/? Може ли Йоан Кръстител да бъде тръстика люлеена от вятър т.е. да вярва, и да се съмнява? Никак не е възможно и затова Господ каза за него, че е по-голям от пророк и не е тръстика люлеена от вятъра. Не може служителя Божий, който и да е той, да се съмнява в Бога и да Му служи а камоли този, който е повече от пророк. Ето моето разбиране: Преди Йоан Кръстител да изпрати учениците си да Го питат, славата на Господа се беше разнесла по всички предели, книжниците и фарисеите искаха още в началото да Го погубят /Лука 4:28,29/, говореха, че Той е грешник /Йоан 9:24/, имаше и заплаха да изключат от синагогата всеки, който би Го изповядал, че е Христос /Йоан 9:22 и 12:42/, никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите /Йоан 7:13/, всичко това е стигнало и до учениците на Йоана Кръстителя, и те са тези, които са се съмнявали в Христа Господа и затова са били изпратени да Го попитат, а Господ пред тях изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение /Лука 7:21/, за да премахне съмненията им, защото чудесата, които извърши, никой друг не ги е вършил. След това ги накара да изповядат пред Йоана, какво са видели /разбирате ли, че изповедта е важна за вярата ни!/, но за съжаление много от учениците Му Го оставиха /Йоан 6:66/, защото слугите на дявола /Йоан 8:44/ постоянно лъжеха за Него и това повлия на мнозина от учениците Му. И днес се сипят много лъжи по адрес на Господа, но вие братя помнете, че думите Господни са без изключение истина, защото Той е истината. Братя, внимавайте, кого слушате и как слушате, какво четете и как четете и никак не се съмнявайте в думите Господни.

– Как да изпитваме духовете? Как? Като сравняваме всичко с думите Господни. Като се молим Бог да ни открива лъжливите учители, пророци, проповедници, човеци. Но, няма как да ни ги открие Господ, ако идолите, ересите, беззаконието са в сърцата ни /Иезекеил 14:4-7/. Първо трябва покаяние, а как да се покаем, като не познаваме Писанието, а как да го познаваме, като не го изучаваме и изследваме.

Ето още от Писанието за вярата:

1Солунци 2:13 /Синодален/ – Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

Матей 13:23 /Превод 1940/ – А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

– Разбираме ли словото Му? Добра почва ли е сърцето ни? С покаяние да очистим сърцата си.

Йоан 10:25,26,27 /Превод 1940/ – Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

Йоан 17:7,8 /Превод 1940/ – Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе; защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

Евреи 4:2 /Синодален/ – Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.

Ето ви човеци за които Господ каза, че е голяма вярата им:

Матей 8:8,9,10 – /Синодален/ А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

Матей 15:22-28 /Превод 1940/ – И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

– И двамата бяха езичници, но Го признаха и изповядаха за Господ пред тълпи народ, без да се съобразяват с мнението на книжниците и фарисеите. Съвестта на стотника не допускаше Господ да влезне в дома му, защото съзнаваше, че неговата власт е нищо пред Божието величие, това е смирение /сравнете думите на стотника с думите на Нееман – 4Царе 5:11/. Стотника вярваше, че само дума Негова е достатъчна за да оздравее слугата му.

– И днес има християни, които вярват и изповядват вяра в Господа, но не получават изцеление, защото не изповядват греховете си и не се каят, мислят се за светии /прочетете статията за смъртните грехове и вижте къде грешите/. Всички сме грешници, но има два вида грешници: такива, които осъзнават греховете си и ги оставят и такива, които се считат за праведни и живеят в греха. Помислете, кои Господ ще помилва и изцели? /Добавено на14.11.2023г./

– Да не считаме братя и ние себе си за нещо като сме нищо, за да не се измамим /Галатяни 6:3/, но да ходим смирено пред Бога /Михей 6:8/.

– Жената ханаанка не се отказа, когато Той не и отговаряше: тя чу, когато учениците Му искаха да я отпрати и пак не се отказа: Господ и каза, че е пратен до загубените овце от Израилевия дом, но тя отново Го призна за Господ и Го молеше: Господ отново я изпита, но тя се оказа твърда във вярата. С това бавене, небързане, Господ разкри голямата вяра на езичничката, пред чадата, за да ги поучи да вярват и да възбуди ревност в тях, но не само в тях, но и за пример на поколенията и за нас.

Да цитирам и този стих:

Матей 17:20 /Синодален/ – А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

– Неверието пречи да се служи на Бога, пречи да се вършат делата Божии, а малката вяра колкото синапово зърно, е достатъчна за невъзможното да стане възможно.

Заключение: И така вярата идва от слушане, а слушането от Христовото слово. Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят. Недейте мнозина става учители, по-добре за вас е да си останете в заблудата отколкото да я проповядвате, а още по-добре е да познаете истината. Затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. /2Петрово 1:5-8/. Имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата /1Тимотей 1:19/.

Забележка: Цитатите за взети от Библията онлайн издание.

Защо трябва да се изучава Светото Писание, Библията в училища, университети, държавни предприятия и т.н.? За да се отдалечи Божия гняв и да дойдат времена утешителни от присъствието Господне. Какви са последствията от невъвеждане на задължително вероучение? Влезте в кое да е училище и ще видите какви са последствията – агресия, вулгарни думи, пороци, разврат, гуляи: какво да очакваме от днешното безбожно поколение? Кой е против това да се изучава закона Божий в училищата и университетите?

На първо място това са книжниците и фарисеите от всяка една християнска деноминация, понеже считат себе си за най-правоверни и воюват едни против други, като за тях добре е пророкувал пророк Исаия: те са дим за обонянието Ми, – огън, който гори всеки ден /65:5/. Мислите ли, че ако всички християнски вероизповедания, поискат заедно от властта да въведат задължително изучаване на закона Божий, те /власт имащите/ няма да го въведат? Със сигурност ще го въведат и няма да посмеят да го не въвеждат, защото срещу ръжен не се рита, когато сте едно. Е, искаме ли да се се изучава закона Божий? Или искаме да се лъже, краде, граби, блудства, прелюбодейство, убива и т.н.?

Сега е редно и задължително да цитирам думите Господни записани в Светото Писание, Библията и да видим какво казва Този, в Когото е човешкото дихание:

Еремия 8:7 /превод 1940/- Даже щъркелът по небето знае определените си времена, и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си; а Моите люде не знаят закона Господен.

Осия 4:1 /Синодален превод/ – Чуйте словото Господне, синове Израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята.

Осия 6:6 /Цариградски превод/ – Защото милост искам, а не жертва, и познание Божие повече нежели всесъжения.

Осия 4:6 /Превод 1940/ – Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; понеже ти забрави закона на твоя Бог, то и Аз ще забравя твоите чада.

Осия 4:6 /Синодален превод/ – Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене; и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти.

Исаия 5:13 /Синодален превод/ – Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда.

Исая 5:13 /Превод 1940/ – Затова Моите люде са закарани в плен, защото нямат знание; па и почтените им мъже умират от глад, и множеството им съхне от жажда.

– Божията воля за творението Му, човеците, е да Го познават. Поради тази причина е дал закон, пророческо слово, Евангелие за да го изучаваме и изпълняваме, и така да опознаем Бога за да не погинем. Липсва знание сред народа ни и затова пророка добавя:

Еремия 2:27 /Синодален превод/ – думайки на дървото: „ти си мой баща“, и на камъка: „ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице; а през време на своето нещастие ще говорят: „стани и ни избави!“

Еремия 4:22 /Превод 1940/ – Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

Еремия 22:16 /Синодален превод/ – Той разглеждаше делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.

– Кои са тези Негови люде? Това са онези човеци, които вярват в Бога, но не Го познават, нямат богопознание и се отклоняват лесно от истината, като живеят в греха – а не сме ли всички Негов род? Някои казват, че Го познават, но с делата си се отричат от Него. Други слушат Божиите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им.

– Волята Му за нас човеците е: събери народа, мъже, жени, деца и пришълците си, които се намерят в градовете ви, за да слушат и се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон /Второзаконие 31:12/.

Въпроси към противниците на закона Божий:

Вие които крадете, ако вас ограбят, ще ви заболи ли? Вие, които лъжете, ако вас излъжат и с това ви нанесат значителни щети, ще търсете ли справедливост? Вие, които казвате: сладко нещо е властта, ако попаднете в затвора, ще се чувствате ли добре там, предвид охолния живот, който сте водили? Вие, които сте неверни към съпругите си, ако разберете за тяхната също неверност, ще се радвате ли? Вие, които одобрявате пороците и сте толерантни, като разберете, че децата ви са завладени от тях, как ще се чувствате? Вие, които обирате сиромасите и убивате праведниците, ще векувате ли? Вие, които немарите за закона Господен, като се излее Божия гняв върху главите ви, къде ще се скриете? Затова, покайте се, въведете задължителното изучаване на закона Божий, и всеки да се върне от лошите си пътища и да живее.

До онези врагове Господни, които воюват срещу църквата Христова:

Може ли смъртен човек да воюва срещу безсмъртния Бог и Църквата Му? Много, царе, управници, властимащи, лъгани от бащата на лъжата са се опитвали да премахнат християнството, да го заличат, да не съществува – успяха ли? Ще успеят ли и днешните? Не бъдете наивни, но се покайте и скъсайте договора си с преизподнята, защото сте сътворени по образ Божий, и знайте, че всяка душа ще застане пред Божието съдилище, а съдът Божий е без изключение справедлив, няма оправдание за делата ни, освен жертвата на Сина Божий Господ Иисус Христос.

Ако, обаче не желаете, да се покаете, ще бъдете събрани на времето си, от всички краища земни и заведени от бащата на лъжата и неговия служител на Елеонския хълм, който се намира на изток от град Иерусалим: там ще се намерите в подножието на нозете Му, когато Той стъпи, при пришествието си, върху хълма разцепвайки се на две: там ще бъдете изтребени от Него и ще бъде пир за птиците небесни, кога се наситят от плътта ви – където бъде трупът /тялото/, там ще се съберат и орлите. Покайте се, докато е благоприятно време, докато още гневът Му не се е разпалил и търсете мъдростта скрита в закона Му. Милосърдния Бог, не желае смъртта на грешника, обърнете се от цялото си сърце и Той ще ви помилва.

До онези учени, които търсят ключа към живота, дългоденствието, безсмъртието:

Започнете да изучавате Библията и там ще намерите ключа към живота, дългоденствието и безсмъртието, вечния живот. Автора на Библията, Твореца и Господаря на вселените, галактиките, планетите, земята и всичко в нея, ни обяснява с прости думи вечния живот отреден за онези човеци, които искат да Го познават Него и Неговия възлюблен Син. А как да Го познаваме? Като изучаваме Библията, Стария и Новия завет. Всемогъщия Бог ясно заявява, че човешката мисъл идва от човешкото сърце, но има мисли, които идват от Бога и такива, които идват от дявола.

Как да различаваме и разпознаваме тези мисли? Как? Като изучаваме закона Божий, Евангелието – всяка мисъл противна на закона Му е от лукавия. Покайте се.

До всички човеци:

Библията е най-продаваната книга и преведена на почти всички езици и наречия, прочетете я. Някои казват чел съм я, но на въпрос, кажи нещо от това което си прочел, мълчат. Други казват, това е много трудна книга за четене, защо? Да, сигурно е така, но помолихте ли се на Бога да ви помогне да разбирате, като четете? Трети казват, много ми харесват Соломоновите притчи, добре четете ги, но знайте, че в Евангелието има повече мъдрост. Много жалко за такива човеци, които казват нямам време да чета Библията, и такива които не ги интересува: добре разбирам ви, но когато дойде времето да излезете от тялото и застанете пред Божието съдилище, как ще се оправдаете? Покайте се.

До управниците на народите:

Искате ли да има мир, по времето на вашето управление? Искате ли да направите нещо добро, което да ви е от полза след като излезете от телата си? Искате ли децата ви, да страдат и парите ви да не могат да им помогнат? Казвате властта е сладко нещо: може ли властта и парите ви, да ви избавят от неизлечимите болести?

Вие, които казвате всичко мога и всичко ми е позволено и се оподобявате на богове: можете ли избегнете края, смъртта? Ако не вярвате на написаното, обърнете се към историята и изследвайте неизопачените факти – народи, империи покланящи се на идолите, занимаващи се с окултизъм вече не съществуват, Господ ги изтреби. Покайте се, идва изтребление от Бога.

До всички християнски деноминации:

Искате ли да се въведе изучаването на Библията, Нов иСтар завет в училищата? Забравете всички нападки и обиди, които сте си нанесли, заровете ги в най-дълбоко място: не се считайте за най-прави, но по-големия от вас да ви бъде слуга. Съберете се в името на Княза на мира и разрешете всеки спорен за вас въпрос. Тогава кажете на тези: от които зависи въвеждането на вероучението в училищата: Господ поставя царе и Господ сваля царе – въведете вероучението в училищата! Защо да загиваме от липса на познание за Бога? Защо? Покайте се.

Заключение: Може ли да отдалечим времето на гневът Божий? Може ли Господ Бог да се смили над нас, като ни даде още благоприятно време за покаяние? Може и една от стъпките е да се въведе задължително изучаване на закона Божий в училища, институции, учреждения. Нека да изберем добрата част, като започнем да изучаваме Свещеното Писание, Библията а Господ Бог ще си промисли за учители.

Видял ли е някой Бога Отца и може ли човек да Го види? Може би малко са човеците, които се интересуват от този въпрос, но моето мнение е, че всичко е важно и трябва да се изследват Писанията, за да се дават точни отговори. Някои казват, че никой никога не е видял Бога и цитират определени стихове, други казват обратното и пак цитират Писанието, трети търсят дали не е допусната грешка при превода от гръцкия език. Мисля, че е редно, да се потърси отговор в Светото Писание, Библията:

1 Йоан 4:12 – Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.

1 Тимотей 6:16 – Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

– Св. ап. Йоан и св. ап. Павел са категорични, че никой не е видял Бога Отца, защото и двамата видяха Христа Господа. Първия от апостолите Йоан знаем, че видя Христа в плът и след възкресението Му, за втория ап. Павел знаем, че имаше среща с Него по пътя за Дамаск.

– Вярно е, че Спасителя казва: Който е видял Мене, видял е Отца /Йоан 14:9/. Какво означава това, което Христос казва? Отговора е в следния стих от Писанието:

Йоан 1:18 – Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.

– Как Единородния Син Го обясни? Като ни донесе словото Му /Йоан 14:24 и 17:14/ – учението, новия завет-Евангелието /Иеремия 31:3/. Отец Му даде дела да извърши, които никой друг не е извършвал /Йоан 5:36 и 15:24/. Синът Божий върши делата в името на Отца Си /Йоан 10:25/. Христос ни каза че Отец е благ /Марка 10:18/. Чистите по сърце ще видят Бога /Матей 5:8/. Отец оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни /Матей 5:45/. Отец е съвършен /Матей 5:48/. Отец вижда в скришно и въздава наяве /Матей 6:6 и 6:18/. Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискаме от Него /Матей 6:8/. Отец ни прощава, ако ние прощаваме, ако ли не прощаваме и Той не ни прощава /Матей 6:14,15/. Отец храни небесните птици /Матей 6:26/. Отец знае от какво имаме нужда /Матей 6:32/. Отец дава блага на ония които Му искат /Матей 7:11/. Този който изпълнява волята на нашия Небесен Отец, ще влезе в царството небесно /Матей 7:21/. Ни едно врабче не пада на земята без волята на нашия Отец /Матей 10:29/. Отец ще изкорени всяко садиво, което не е насадил /Матей 15:13/. Отец е на небесата и открива тайните Божии /Матей 16:17/. За деня и часа на свършека, знае само Отец /Матей 24:36/. Отец е милосърден /Лука 6:36/, Отец не иска да загине ни един от тия малките /Матей 18:14/. Синът е Този, който открива Отца на комуто иска /Лука 10:22/. Отец дава Дух Светии на ония, които Му искат /Лука 11:13/. Отец люби Сина, и всичко е дал в ръката Му /Йоан 3:35/. Отец иска да му се покланяме с дух и истина /Йоан 4:23/. Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска /Йоан 5:21/. Отец не съди никого, но целия съд предаде на Сина /Йоан 5:22/. Отец Бог е положил своя печат върху Сина Човечески /Йоан 6:27/. Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го привлече /Йоан 6:44/. Обясни ни вечния живот – познаване на Отца и Сина /Йоан 17:3/. Отец е по голям от Христа /Йоан 14:28/. Аз и Отец едно сме /Йоан 10:30/. Отец приготвя мястото за сядане в царството Небесно /Матей 20:23/. Този който служи на Сина Божий, него ще почете Отец /Йоан 10:26/. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша и говоря винаги онова, което е Нему угодно /Йоан 8:29 и 12:50/. Ако пазим учението на Отца дадено на нас чрез Сина Му, Отец ще ни възлюби и Те, Отец и Сина, ще дойдат при нас и жилище у нас ще направят /Йоан 14:23/. Ето така ни Го обясни и списъкът не е пълен.

От горните стихове от Писанието разбираме, че никой никога не е видял Бога Отца, но Господ Иисус Христос казва да изследваме Писанието /Йоан 5:39/, а светия пророк Исаия е записал думи Господни: допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина /8:20/.

Затова сега ще цитирам още от пророческото слово:

Даниил 7:9 – Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му – като чиста вълна; престолът Му – като огнен пламък, колелата Му – като пламтящ огън.

– Вижда ли пророка Бога Отца, Стария по дни? И какво вижда? Вижда облеклото Му, космите на главата Му, престолът Му, колелата Му. Има ли нещо да не вижда? Има, но за това ще спомена по-надолу.

Иезекиил 1:24-28 – И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си. И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си. А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му. И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.

Иезекиил 10:1 – И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.

– Тук пророка чува, като че глас на Всемогъщия и вижда подобие на престол наглед като от камък сапфир, подобие на човек, светнал метал, огнен изглед вътре в него наоколо от бедрата му и нагоре, от бедрата му и надолу нещо като огън и сияние.

Исаия 6:1 – В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.

– Светия пророк Исаия вижда Господ седнал на престол и полите на одеждите Му.

Откровение 5:1 – И видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.

– Св. ап. и евангелист Йоан, който заявява, че никой никога не е видял Бога /Йоан 1:18 и 1Йоан 4:12/, вижда Оногова седящ на престола Си, да държи в десницата си книга запечатана със седем печата. И тук има нещо, което апостола не вижда, но за него по-долу.

3 Царе 22:19 – И Михей отговори: не е тъй изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво.

– Светия пророк Михей, също говори че вижда Господа, престола Му и войнството около Него.

И така ако спрем дотук и не изследваме Писанията, няма как да разберем, как така апостолите Йоан и Павел казват че никой никога не е видял Бога, а пък ап. Йоан и старозаветните пророци виждат Господа? Как?

– За да отговорим на въпроса трябва да обобщим цитираните стихове, какво виждат: престола Му, Седящия на престола, космите на главата Му, облеклото Му, огън, престол подобен на камък сапфир, сияние и чуват гласа Му. Както споменах по-горе, едно нещо не виждат и това е лицето Му. Защо? И може ли да кажем, че виждаме някой ако не видим никога лицето му? Ако добре се вгледаме в лицата на близнаците и двойниците ще намерим разлика, но при Бога Отца не е така, защото човек не може да види лицето Му. Защо?

Ето какво казва Господ, когато св. пр. Мойсей поиска да види славата Му:

Изход 33:20-23 – И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив. И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала. И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо за тебе.

– Бог Отец казва, че не може човек да види лицето Му и няма да бъде видимо, защото не може човек да Ме види и да остане жив. Този който разговаряше лице в лице с Бога, не виждаше лицето Му.

Заключение: В думите Господни, няма никакво противоречие и за това Спасителя казва да изследваме Светото Писание, Библията и ако ще Господ да ни отвори умът да го разбираме. Амин!

Забележка: Цитатите за взети от Библията, синодално онлайн издание.