В тази втора част, ще продължа да разсъждавам върху Светото Писание и думите излязли от Божията уста, защото считам, че е много важно за да не се заблуждаваме, отклоняваме или изопачаваме заповедите и думите Му. Всяка заблуда или изопачено слово Божие ни отклонява от живота, който Той ни дава с думите Си – запомнете живот от думите Му, но смесени с вяра. Ще изследваме Писанието, Библията, като спазим правилото да няма никакво противоречие с Негова дума. Сега да цитирам от Писанието, Негови думи:
Матей 22:29 /Цариградски превод/ – Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете Писанията, нито силата Божия.
Сега да разсъдим за думите Божии: понеже не знаете писанията
– От тези думи Господни, разбираме, че трябва да познаваме Писанието, Библията и да знаем Божията сила, тогава няма да се заблудим. И още нещо, да молим Господ Иисус Христос да ни отвори умът да разбираме Писанието и думите Му /Лука 24:45/.
– Какво иска Господ да знаем от Писанието? На първо място, да познаваме добре закона Господен, за да не го извъртаме /Второзаконие 16:19/, да не прибавяме или да отнемаме нещо от заповедите Му /Второзаконие 4:2/. Защо Господ иска да познаваме закона Му? За да не чуем думите Му: махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие /Матей 7:23/- не може без закон. Като не познаваме закона Господен, ще се заблудим, ще вършим беззаконие и ще си мислим, че служим на Бога. И още нещо много важно, като познаваме закона, няма да се заблудим, отклоним а и по-лесно ще разпознаваме лъжеучителите, лъжепророците, лъже свещениците и лъже пастирите независимо от това каква служба заемат в църковната йерархия и какви личби и чудеса показват. Да запомним, че думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено /Псалтир 11:7/, Господните повеления са праведни- веселят сърцето, Господнята заповед е светла – просветлява очите /Псалтир 18:9/. И да признаем всички Негови заповеди за справедливи /Псалтир 118:128/.
– Сега, трябва да отговоря и на въпроса, можем ли ние човеците да изпълним целия закон Божий? Можем ли? В Писанието има отговор на този въпрос и той е, че не можем, ако можехме, нямаше да има нужда Синът Божий да идва и да плати цената за греховете ни. И затова Той, Сина Човечески единствен изпълни закона Господен. А на нас грешниците, които вярваме в Спасителя, показа пътя как да изпълним закона Му, като изпълняваме двете новозаветни заповеди: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си /Лука 10:27, Превод1940/.
– Да обобщим казаното до тук, задължително е да изучим закона Господен, за да различаваме: истината от лъжата, истинските Божии служители от лъжливите, за да познаваме гласът Му и да Го следваме, за да виждаме отдалеч греха и да го отсичаме и за да не се отклоним в погибел. Като знаем закона Господен, ще го изпълним като възлюбим Бога и ближния си като себе си. Как да Го възлюбим с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум? Как? Като изучаваме, изследваме, Светото Писание, Библията стар и нов завет денем и нощем, разсъждаваме и мислим върху прочетеното, тогава Светата Троица, ще се всели в нас и ще не учи на всяка истина, пази от злото, изобличава за неща които не са Му угодни, помага в изпълнението на заповедите Му, известява за идните събития и ще ходим от сила в сила. Ако това вършим, ще бъдем като Мария, която избра добрата част, която няма да ни се отнеме /Лука 10:42/.
Четейки и изучавайки Библията, стар и нов завет, трябва да обърнем внимание и на следните думи апостолски:
1Коринтяни 4:6 /Превод 1940/ – И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
1 Коринтяни 4:6 – Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си.
– Божия Дух чрез св. ап. Павел ни предизвестява да не престъпваме границата на писаното и да не мъдруваме повече от онова що е писано. Трябва да си отговорим на този въпрос: защо Божия Дух иска да се придържаме към Писанието, Библията? Защо?
Преди да отговорим на въпроса ще цитирам още думи Господни / някои, споменати по-горе/:
Второзаконие 16:19 – не извъртай закона…
Второзаконие 4:2 – не прибавяйте към това, което ви заповядвам, и не отбавяйте от него; пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които аз (днес) ви заповядвам.
Второзаконие 12:32 – Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.
Притчи 30:6 – Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
Откровение 22:18,19 – И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.
– Тук Господ ясно говори: не извъртай закона, не прибавяй към заповедите Му нито отнемай, не прибавяй нито отнемай от пророческите думи на тази книга. Пак задавам въпроса, защо? Защото, ако прибавим или извадим нещо, ще се промени прекия, буквален смисъл на думите Господни и ще се даде друго значение, различно от Божията заповед и думите Му. И Господ ще ни отнеме дела от книгата на живота и от светия град. Не се заблуждавайте, законът е свят и заповедта е свята, праведна и добра /Римляни 7:12/. Може ли да отхвърляме святото, праведното и доброто? Да не бъде!
Ето няколко примера от Библията:
1. 1 Царете 15:3 – /Господ говори на цар Саул/ Иди сега и порази Амалика и Иерима и изтреби всичко негово не взимай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово; не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел .
– Какво стори и каза Саул: аз изпълних думата Господня. Изпълни част от повелята Господня, и извъртя заповедта като каза: Саул отговори Самуилу: аз послушах гласа Господен и отидох в пътя, където ме прати Господ, и доведох амаликския цар Агага, а амаликци изтребих; а от плячката, овци и волове, народът взе най-доброто от заклетото, за да принесе жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал. Разбирате ли как извъртя промени думите Му, цар Саул – това което не изтребил довел пак за изтребление но в жертва Господу /1 Царе 15 глава/. Това ли му каза Господ? Жертва ли поиска Той? Защо доведе Агага? Човеци не можем да променяме думите на Твореца, Господа! Трябва да сме много внимателни със словото на Господа и думите Му, за да не се изгорим! Словото Му не ли е като огън! Господи покажи милост към нас грешните!
2. Марк 7:8-13 – Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, – такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
– Ето как чрез преданието, фарисеите са извъртали закона Господен, чрез много подобни неща. А, днешен лъжеучител престъпва словото Божие, като казва: щом като Бог не прощава, и ние можем да не прощаваме – наглий рабе, кой те научи с лукавсто да извърташ думите Му? С Твореца ли се сравняваш? Горко ти, ако не се покаеш!
Ето какво казва Господ: Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви /Матей 6:14,15/.
3. Иеремия 23:36 – А тая дума: „бреме от Господа“, занапред не употребявайте: защото на такъв човек бреме ще бъде думата му, понеже вие изопачавате думите на живия Бог, Господа Саваота, нашия Бог.
– Божията воля е да казваме: какво отговори Господ, или какво каза Господ а не какво е бремето от Господа. Има ли разлика! Изопачаваме ли думите Му? Да не бъде!
4. Да цитирам и следните два стиха:
Битие 2:2,3 – И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
Исая 40:28 – Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим.
– Ако си мислим, че двата стиха си противоречат, вече сме в заблуда? Защо? Защото, кой човек може да каже, че познава Божията почивка, за да я опише и определи? Тогава как да разбираме „почина от всички Свои дела“ и „вечният Господ Бог, Който е сътворил краищата на земята, не се уморява и не изнемогва“, без да изопачаваме словото Му? Как? Ето така: Тази Негова почивка от всички Свои дела, що бе сътворил и създал, не е следствие от умора и изнемога. Божията почивка не е като човешката, защото Той не се уморява и не изнемогва. Божия разум е неизследим, а почивката Му? Да прибавяме ли нещо към двата стиха от Писанието? Да се напрягаме ли с плътския си ум? Да не бъде!
– Дай Боже всички, които вярват в Бога и ще повярват да влезнат в Неговата почивка!
Сега да преминем към втората част от стиха Матей 22:29, дали познаваме силата Божия и да цитирам Писанието:
Иеремия 32:17,27 – О Господи Иеова! ето, ти си направил небето и земята с голямата си сила и с простряната си мишца: няма нищо мъчно за тебе. ето, Аз съм Господ, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мене?
Иеремия 27:5 /Превод 1940/ – Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я на когото благоволя.
Йов 26:5-14 – Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях. Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона. Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо. Той заключва водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря. Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак. Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата. Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци. Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му. Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия. Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?
Сега да видим, можем ли ние човеците да отговорим на следните Божии въпроси, зададени на праведния Йов? Но, като ги четете разсъждавайте с внимание. Да ги цитирам:
Йов 38:3-41;39,40,41 гл.;42:1-6 – Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай: де беше ти, когато полагах основите на земята? – кажи, ако знаеш. Кой ѝ определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? На какво са закрепени основите ѝ, или кой положи крайъгълния ѝ камък, при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, когато облаците направих негово облекло и мъглата – негови пелени, и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, и казах: до тука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото ѝ, за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло, да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка? Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната? Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това. Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата? Ти трябва да си стигал до границите ѝ и знаеш пътеките към дома ѝ. Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям. Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката, които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война? По кой път се разлива светлината и се разнася източният вятър по земята? Кой отваря потоците за изливане на водата и път за гръмоносни светкавици, за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, дето няма човек, за да насища пустинята и степта и да възбужда злачните зародиши да изникват? Дъждът има ли баща? Или кой ражда капките на росата? Из чия утроба излиза ледът, и небесния скреж, – кой го ражда? Водите като камък се затвърдяват, и повърхността на бездната замръзва. Можеш ли върза възела на Хима и да развържеш връзките на Кесил? Можеш ли да извеждаш съзвездията на времето им и да водиш Ас с децата ѝ? Знаеш ли наредбите на небето, можеш ли натъкми то да владее над земята? Можеш ли дигна гласа си до облаците, за да те покрие обилно вода? Можеш ли да пращаш светкавици, и те ще тръгнат ли и ще ти кажат ли: ето ни? Кой вложи мъдрост в сърцето, или кой даде смисъл на разума? Кой може да преброи облаците със своята мъдрост и да удържи съдовете на небето, когато прахът се обръща в кал, и буците се слепват? Ти ли ловиш плячка за лъвицата и насищаш лъвчетата, когато те лежат в леговищата или почиват под сянка в засада? Кой приготвя на враната храната ѝ, кога пиленцата ѝ, скитайки се без храна, викат към Бога?
Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите? Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат? Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си; децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях. Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно, на което съм отредил степта за къща и солниците – за жилище? Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача, дири си храна по планините и се впуща на всеки злак. Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата? Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа? Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти? Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух? Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка, и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче; жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно, защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум; а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му. Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива? Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас, рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие; смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч; кънти тул над него, блещи копие и сулица; в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук; щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика. Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне? По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо? Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места; оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч; пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
Продължи Господ и рече на Иова:
Който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
Отговори Йов Господу и рече:
Ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си. Веднъж говорих, – сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.
Отговори Господ на Иова из бурята и рече:
препаши като мъж кръста си: Аз ще те питам, а ти Ми обяснявай. Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш? Такава ли е твоята мишца, както на Бога? И можеш ли като Него да загърмиш с глас? Украси се тогази с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие; излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири; погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им; зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма. Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява. Ето бегемотът, който съм създал, както и тебе; той яде трева като вол; ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му; размахва опашката си като кедър; а жилите на бедрата му са преплетени; краката му са като медни тръби; костите му са като железни пръти; това е върхът на Божиите пътища: само Оня, Който го е сътворил, може да приближи меча Си до него; планините му принасят храна, и там всички полски зверове играят; той си ляга под сенчестите дървета, под покрива на тръстиката и в блатата; сенчестите дървета го покриват със сянката си; върбите край потоците го окръжават; ето, той пие от реката и не бърза; остава си спокоен, ако ще би Иордан да хлуйне към устата му. Ще го хване ли някой открито и ще продупчи ли носа му с кука? Можеш ли извлече с въдица левиатана и с връв да го вържеш за езика? Ще вденеш ли халка в ноздрите му? Ще прободеш ли с шило челюстта му? Ще ли ти се много моли и ще ли ти говори кротко? Ще направи ли договор с тебе, ще го вземеш ли завинаги като свой роб? Ще се забавляваш ли с него като с птичка, и ще го вържеш ли зарад момиченцата си? Ще го продават ли другарите по лов, ще го делят ли между хананейските търговци? Можеш ли промуши кожата му с копие и главата му с рибарска вила? Тури на него ръката си и помни за борбата: занапред не ще посмееш. Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед? Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност. Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти? Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас, яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат; един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им; един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят. Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората; от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри; от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел. Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза. На врата му сила обитава, и пред него ужас тича. Месестите части на тялото му са сплетени яко помежду си, не мърдат. Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък. Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас. Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня. Желязото смята за слама, медта за гнило дърво. Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него. Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее. Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта. Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас; отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява. На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен; на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.
– Вярваме ли кога Господ ни говори за земните неща? А как ще повярваме ако ни говори за небесните? Смесваме ли думите Му с вяра? С плътския си ум ли искаме всичко да разберем?
Отговори Иов на Господа и рече:
Зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно. Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.
– От въпросите Господни разбирам, че както има закон и наредби Божии за нас човеците, така има и наредби за цялото творение и за небето. Запомнете, наредбите на небето са така натъкмени, че да владеят над земята. Всичко премъдро си устроил Господи, велика е силата Ти! Всичко Ти Боже ръководиш с правда-истина и без твоето знание, и едно врабче не пада на земята, космите на главите ни са преброени, ако звяр пролее човешка кръв Ти и от него я изискваш. Всичко под цялото небе е Твое. Ти Господи смиряваш горделивите, Ти отделяш козите от овцете а и правиш разлика от овце до овца, защото си истинския пастир, който се грижи за слабата, сляпата, куцата, издирваш заблудената, чакаш с търпение завръщането на блудния син. Господи велико е Името Ти! Господи ако ти е угодно, удължи благодатното време на милостта Ти, за да не погинат някои. Господи Иисусе Христе, моли се за нас, както се моли за Твоят апостол Петър, да не оскъднее вярата ни; и като се обърнем, да утвърдим братята си.
И още:
Исаия 40:6:26 – Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? – Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете. Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева. Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно. Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог! Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му – с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му. Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците. Кой е изчерпал водите с шепата си и с педя е измерил небесата, и е вместил в мяра праха земен и претеглил на теглилка планините и на къпони – хълмовете? Кой е разумял Духа на Господа, и е бил Нему съветник и Го е учил? С кого се Той съветва, и кой Го вразумява и Го поучава в пътя на правдата, и Го учи на знание и Му посочва пътя на мъдростта? Ето, народите са като капка из ведро и се смятат като прашинка на къпони.
Ето, островите Той подига като прашец. И Ливан не стига за жертвен огън, и животните по него – за всесъжение. Всички народи пред Него са като нищо, – за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той. И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите? Художник излива идола, и златар го покрива със злато и принажда сребърни верижки. А който е беден за такъв принос, избира дърво, що не гние, намира се изкусен художник да направи идол, който да стои твърдо. Нима не знаете? нима не сте слушали? нима не ви е говорено отначало? нима не сте разумели това по основите на земята? Той е Оня, Който седи над кръга на земята, и живеещите по нея са като скакалци пред Него; Той е разпрострял небесата като тънко платно и ги е разпънал като шатра за живеене. Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. Кому прочее ще Ме уподобите и с кого ще Ме сравните? казва Светият. Подигнете очите си към висините небесни и погледайте, кой ги е сътворил! Кой изчисля броя на воинството им? Той всички тях ги нарича по име: поради голямото могъщество и велика сила у Него нищо не липсва.
– Господи, човеците сме прашинки пред Тебе, страшно нещо е да се изопачават думите Ти! Давай ни от Твоята премъдрост, за да не прибавяме нито да отнемаме от словото Ти излязло от устата Ти! И ние като праведния Йов ще кажем, нищожни сме и не желаем да се отклоним от думите Ти, ни на дясно ни наляво, никак! Опази ни Господи в името на Единородния Си Син! Бъди милостив към нас грешните човеци!
– Четейки горните стихове, разбирате ли Божията сила? Това което не разбирате примесете го с вяра. Погледнете какъв ред има във вселената, каква закономерност, Творецът всичко е изчислил с мярка. Може ли да не го забелязваме това? Ами човека, сътворен по подобие и образ Божий? Ами природата, животинския свят сътворени по Божия воля? Може ли да проумеем силата Му? Можем, ако го искаме и с помощ от Бога.
Да цитирам и няколко стиха от Светото Писание, за да видим как действа Божията сила върху човека:
Изход 9:16 – но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.
– Господ показа силата Си над фараона, над страната му, над народа му и накрая изтреби първородните им чеда. Със силата Си, Господ изведе от Египет Израил.
– А когато небесните сили се разклатят, когато земята ще се клати като пияна и се люлее като люлка?
Съдии 14:5,6 – И отиде Самсон с баща си и майка си в Тимната, и когато се приближаваха до Тимнатските лозя, ето един млад лъв, рикайки иде насреща му. И Дух Господен слезе върху му, и той разкъса лъва като яре; а в ръката му нямаше нищо. И не каза на баща си и на майка си, какво бе направил.
Съдии 16:26-30 – И Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи домът, и да се облегна на тях. Момчето тъй и направи. А домът беше пълен с мъже и жени: там бяха всички филистимски владелци, и на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха на веселящия ги Самсона. Викна Самсон към Господа и рече: Господи Боже! спомни си за мене и ме подкрепи само сега, о Боже! за да си отмъстя изведнъж на филистимци за двете си очи. И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, на другия с лявата. И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които Самсон умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си.
– Господ Бог, даде с мярка сила на Самсон, за да изпълни волята Му. А безмерната Негова сила?
– Който желае може да прочете в Библията цялата историята за Божия назорей Самсон.
Лука 1:35 – Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
– Силата на Всевишния осени утробата на светата девица Мариам. Бог Отец отреди мястото Ѝ отдясно на Светата Троица, оставяйки своя народ и дома на баща си, защото Царя силно пожела нейната красота /Пс 44:10-12/. Облажаваме те, Царице Небесна, родила Царят на царете и Господ на Господарите!
И още за силата Му:
1 Коринтяни 6:14 – Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
2 Коринтяни 12:9 – Но Той ми рече: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.
Премъдрост Соломонова 1:3 – Защото неправи умувания отдалечават от Бога, и изпитването на силата Му ще изобличи безумните.
Премъдрост Соломонова 12:17 – Ти показваш силата Си на ония, които не вярват на Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на ония, които Те не признават;
– Вие, които се съмнявате в силата Божия, погледнете творението и дано да разберете и повярвате на всемогъществото Му, за да не изпитате силата Господня, върху си.
Пак да обобщя написаното до тук, като цитирам Писанието:
Йоан 1:1-5 – В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
Заключение: Братя, да решим в сърцата си да изследваме Светото Писание, Библията – да разсъждаваме и да молим Божия Дух да ни изобличава, ако се отклоняваме от думите Господни. По Негов образ и подобие сме сътворени, затова да ходим по Неговите наредби и повели.
Да въздадем слава на Светата Троица, Отец и Син и Духа Светий!
Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание с малки изключения. Ето ви връзката към първата част.