Лука 18:8 – Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?

Въпрос, който Господ Иисус Христос зададе преди близо 2000 години и се отнася за времето на пришествието Му, а белезите вече са наяве. Защо Господ зададе този въпрос? За да си отговорим на въпроса Божий, трябва да поясним, че вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие /Римляни 10:17/. Запомнете: вярата идва от словото Божие т.е от думите излезли от Божията уста и записани в Свещеното Писание, Библията, и още Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум /прочети статията словото Божие/! Ако вярата ни идва от изопачено слово Божие изречено от човеци, лъжеучители, лъжепророци или от откровение, предание противно на Писанието – това вяра ли е? И затова Господ пита: ще намери ли Той вяра, кога дойде? Вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата, и води към погибел, ако не се опомним навреме. Някой си попита Бога, що е истина? Истината е във всяка дума излязла от Божията уста, а вярата произлиза от думите Му. Ето примери от Писанието, Библията за вяра и неверие:

Адам и Ева не повярваха на думите Божии да не ядат от дървото и умряха, защото повярваха на лъжата: Ной повярва на думите Господни, направи ковчега и се спаси: Авраам с вяра принесе в жертва сина си Исаак и го получи жив: Яков повярва на думите Божии и каза, наистина Господ е на това място и получи обещаното му: Яков и синовете му не повярваха на сънищата на Йосиф, но видяха изпълнението им. Светия пророк Мойсей се оправдаваше пред Бога, че говори тежко и заеква и Божия гняв се разпали: Мойсеевата жена Сепфора избави Мойсей, като го направи кръвен жених, чрез обрезанието: Израилтяните излизайки от Египет не повяраха на чудесата Господни и думите Му и си направиха златен телец: Израилтяните пак не повярваха на думите Божии, че ще завладеят земята, която Господ им дава и бяха върнати и изтребени в пустинята, с изключение на двама: Цар Иосия не повярва на думите Господни изречени от пророк Иеремия, и Египетския фараон Нехао го уби /2Ездра 1:28 и 4Царе 23:29/: Царе Израилеви и народ не повярваха на думите Господни да се отвърнат от лошите си пътища, и бяха отведени в плен, и светинята, храма Господен разрушен.

Сега ще ви цитирам думи изречени с дълбоко смирение, покорство, с преголяма вяра, с пълно упование, от пречисто сърце записани в Светото Писание: Тогава Мариам рече – ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея /Лука 1:38/. О, майко Божия, възхищавам се на думите ти, каква вътрешна красота има в тях! Ето още от пророчествата за светата дева Мариам: и силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони /Псалтир 44:12 синод.превод/.

Праведния свещеник Захария, не повярва на думите Господни и онемя, докато това не се сбъдна: св. ап. Тома не повярва, че Христа Господа е възкръснал, докато не Го видя, но по-блажени са онези, които без да се видели са повярвали. Натанаил в когото няма лукавство, не повярва, че от Назарет може да излезе нещо добро, но Господ разкри тайната на сърцето му с думите Си „видях те под смоковницата“, и той повярва, че Той е Син Божий, Царят Израилев. И така, списъкът не се изчерпва с написаното. Цялото Свещено Писание е пълно с примери за вяра и неверие, за да се поучаваме и да вярваме на всяка дума Божия, и тогава Господ ще намери вяра кога дойде. Вярваме ли, че има вечен живот, както казва Господ? Вярваме ли, че има втора смърт, смъртта на душата, както казва Господ? Вярваме ли, че който устои до край във вярата, ще бъде спасен?

Ние, които си мислим, че вярваме, ако дойдат до нас думи Божии, ще повярваме ли? И пак, вярваме ли на всички думи Господни, записани в Свещеното Писание, Библията? Господ иска да вярваме, за да намери вяра кога дойде, и ни казва: Небе и земя ще преминат, ала думите Ми няма да преминат, докле всичко това не се сбъдне /Марка 13:30,31/.

А какво да кажа за тези светии, мъченици за вярата? Ще кажа: палачите ви се измориха, уплашиха, нечестивите царе, управниците недоумявайки, виждайки раздробените ви тела и твърдата ви вяра в Бога, отстъпваха посрамени. А тези мъченици, които виждаха смъртта на мъчителите си, царе, управители? Да, тези свети мъченици за вярата бяха верни до смърт. Господи пречудна е силата Ти! Блажен оня, който има очи да вижда и уши да чува.

Вие, врагове на Бога, ще дойде време и идва, когато ще търсите смъртта, но няма да я намерите, докато не изпиете чашата на Божия гняв, затова сега се покайте за да не бъдете заведени в подножието на нозете Му и изтребени! Разсъдете, може ли смъртен човек да воюва срещу безсмъртния Бог, както ви лъже бащата на лъжата?

Искаме ли, като дойде Господ да намери вяра на земята? Който иска, нека да вярва на всяка дума излязла от Божията уста записана в Свещеното Писание и не само да вярва, но и да изпълнява. Да се поучим от жителите на Берия, които приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй /Деяния 17:11/. И ние всекидневно да изследваме Писанието, като сравняваме всичко с думите Господни, тогава вярата ни ще придобие твърдост и упование, но ще има и изпити, за да станем по търпеливи.

Да разберем сега защо Господ зададе въпроса дали ще намери вяра, кога дойде. Ето го отговора:

Матей 24:24 /Синодален превод/ – Защото ще се появят много лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

– Свети апостол Петър добавя: както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел – и имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел /2Петрово 2:1 и 2Петрово 3:16/.

– При лъжехристите и лъжепророците ще има големи личби и чудеса, но няма да има слово Господне или ще бъде примесено с лъжи – да им вярваме ли? Във всяка една християнска деноминация има лъжеучители и лъжепророци, за да прелъстят и избраните, ако е възможно. Ще кажете: как така? Всички християнски деноминации твърдят, че при тях е истината, че извън тяхната деноминация няма спасение, че те са носителите на съживлението, че те са истинските Божии служители, че те са наследници на Христовите апостоли! Това истина ли е? Ако е истина защо се делите? Не, не е истина – Вие които вярвате в Христа Бога признайте, че сте грешници /1Йоан 1:8/, и като такива имате един Спасител, Учител и Господ, който казва: по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си /Йоан 13:35/. Чии ученици сме, на деноминацията ли или на Бога? Вярата ни в Спасителя Господ Иисус Христос обединява християните а името на деноминацията разделя: и аз питам сега – кой е против Иисусовата молитва всички да сме едно /Йоан 17:20,21/? Ересите са си ереси и трябва да бъдат изобличавани, а верните във всяка деноминация, а мъчениците за вярата, да ги отхвърлим ли? Да не бъде. Свети ап. Петър отиде при човеци вярващи в Бога, които не бяха от израилтяните, и какво разбра там? Разбра и призна, че Бог не гледа на лице, но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е /Деяния 10:34,35/. Дано и вие да разберете, че във всяка една християнска деноминация има братя, които се боят от Бога, вършат правда и са Му приятни. Господи опази братята ми, от всяка една християнска деноминация и мен, от религиозен фанатизъм и от кваса фарисейски! Господи бъди милостив и обърни онези мои братя, които лъжепророци, лъжеучители, еретици са отклонили от пътя на истината: да блесне Твоята светлина и да познаят истината!

– Ако, там където се събират християните от различните деноминации действат дарбите на Духа Светий, лъжите, ересите, ще се разкриват и няма да пускат корен. Ако пастира ни се казва Господ Иисус Христос, ще слушаме гласа Му, Той ще ни познава и ние ще Го познаваме, и ще вървим след Него. Размислете и върху следните думи Господни: влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. Ако искате да влезете в живота вярвайте и изпълнявайте думите Му, това е вратата и пътя, и няма да се отклоните.

До избраните чеда Божии, пръснати по всички християнски деноминации:

– Дръжте се здраво за Писанието, Библията и бъдете будни, защото вашият противник, дяволът, като рикаещ лъв обикаля и търси кого да глътне, затова живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва. Изобличавайте лъжите и се отстранявайте от слугите им. Който слуша Божиите думи, слуша Бога, който не слуша думите Му и се противи, не е от Бога.

– Пазете се от лицемерието:

Матей 16:6 /Синодален превод/ – Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски /Матей 16:6/. Който е лицемерие и казва: ние сме най-правоверните.

– Пазете се от сребролюбието:

1Тимотей 6:9 /Превод 1940/ – А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

Лука 8:14 /Синодален/ – а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод.

Матей 6:24 /Превод 1940/ – Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

Лука 12:15 /Синодален/ – При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.

– Пазете се от грехът, който ни отделя от Бога, докато не се покаем:

Йоан 8:34 /Превод 1940/ – Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

Римляни 6:16 /Синодален/ – Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?

– Пазете се от предание, учение, заповеди човешки, противни на Божиите заповеди:

Матей 15:3 /Синодален превод/ – А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание?

Колосяни 2:8 /Превод 1940/ – Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.

Марко 7:6-8,13 /Синодален/ – Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески“. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човешко, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща, като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.

– Братя, всяко предание, устав, канон трябва да е съгласно във всичко със думите и заповедите Господни, и най-малкото противоречие, може да отклони мнозина от истината, като се превърне в ерес. Чета в житията на светиите, издание манастир“Свети Вмчк Георги Зограв“ Света Гора Атон, 2008 от Д. Ростовски, житие на преподобни Макарий Египетски месец януари стр. 707 и 709, че е разговарял с мъртви, като аз лично се съмнявам това да го е вършел този светия, по скоро си го обяснявам, че враг човешки е добавил това в житието му. Въпроса ми е, към днешните богослови, рецензирали книгата: не виждате ли това? Ако сте го видяли, защо сте го допуснали? Може ли да се престъпва Божията заповед и да се питат мъртви /Второзаконие 18:10,11/? Може ли? Това не се допуска от Господа и казва, че всеки, който върши това, е гнусен пред Него.

– Пазете се от съмнението в думите Божии и от този, който мами целия свят:

Яков 1:6 /Синодален превод/ – Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра.

Матей 21:21 /Синодален/ – А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;

2Коринтяни 11:3 /Превод 1940/ – Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.

Ефесяни 4:14 /Синодален превод/ – та да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата.

1Тимотей 4:1 /Превод 1940/ – А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения.

Ефесяни 5:6 /Синодален превод/ – Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието.

1Йоан 4:1 /Превод 1940/ – Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.

– Когато нещо не разбираме от Писанието е редно да кажем: Господи това не го разбирам, а Той, Господ ще прецени дали да ви отвори умът да го разберете. Спомнете си какво Господ каза на апостолите Си; имам още много да ви говоря: ала сега не можете го понесе /Йоан 16:12/. Ако обаче се усъмните в думите Му или съблазните, знайте, че съпътстващите съмнения са от лукавия, затова по-добре кажете, че това не го разбирате, отколкото да го отхвърлите, изопачите или да се съблазните.

– Някои разбират и твърдят, че Йоан Кръстител, се е бил усъмнил в Христа и затова изпратил ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме /Лука 7:19/? Възможно ли е този, който е повече от пророк и няма по-голям от него между родените от жени, да се усъмни? Не е възможно, неправилно е това разбиране, защото Бог Отец му откри: И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух /Йоан 1:33/, и още чу думите Божии – Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение /Матей 3:11-17/, и още изповяда и каза – Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!/Йоан 1:29/. Отговорете си и на този въпрос: защо Йоан Кръстител се остави да Му отсекат главата ако се е съмнявал в Христа, нали е пратен пред Него? Що за глупост – светия Предтеча, никак не се е усъмнил, никак. Вие които твърдите това, замисляли ли сте се, какво означава: повече от пророк? Сега да разсъдим какво каза Христа Бога за него; А когато си отидоха изпратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана /Лука 7:24/? Може ли Йоан Кръстител да бъде тръстика люлеена от вятър т.е. да вярва, и да се съмнява? Никак не е възможно и затова Господ каза за него, че е по-голям от пророк и не е тръстика люлеена от вятъра. Не може служителя Божий, който и да е той, да се съмнява в Бога и да Му служи а камоли този, който е повече от пророк. Ето моето разбиране: Преди Йоан Кръстител да изпрати учениците си да Го питат, славата на Господа се беше разнесла по всички предели, книжниците и фарисеите искаха още в началото да Го погубят /Лука 4:28,29/, говореха, че Той е грешник /Йоан 9:24/, имаше и заплаха да изключат от синагогата всеки, който би Го изповядал, че е Христос /Йоан 9:22 и 12:42/, никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите /Йоан 7:13/, всичко това е стигнало и до учениците на Йоана Кръстителя, и те са тези, които са се съмнявали в Христа Господа и затова са били изпратени да Го попитат, а Господ пред тях изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение /Лука 7:21/, за да премахне съмненията им, защото чудесата, които извърши, никой друг не ги е вършил. След това ги накара да изповядат пред Йоана, какво са видели /разбирате ли, че изповедта е важна за вярата ни!/, но за съжаление много от учениците Му Го оставиха /Йоан 6:66/, защото слугите на дявола /Йоан 8:44/ постоянно лъжеха за Него и това повлия на мнозина от учениците Му. И днес се сипят много лъжи по адрес на Господа, но вие братя помнете, че думите Господни са без изключение истина, защото Той е истината. Братя, внимавайте, кого слушате и как слушате, какво четете и как четете и никак не се съмнявайте в думите Господни.

– Как да изпитваме духовете? Как? Като сравняваме всичко с думите Господни. Като се молим Бог да ни открива лъжливите учители, пророци, проповедници, човеци. Но, няма как да ни ги открие Господ, ако идолите, ересите, беззаконието са в сърцата ни /Иезекеил 14:4-7/. Първо трябва покаяние, а как да се покаем, като не познаваме Писанието, а как да го познаваме, като не го изучаваме и изследваме.

Ето още от Писанието за вярата:

1Солунци 2:13 /Синодален/ – Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, задето, като възприехте слушаното от нас слово Божие, усвоихте го не като слово човешко, а като слово Божие (каквото е и наистина), което и действува във вас, вярващите.

Матей 13:23 /Превод 1940/ – А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

– Разбираме ли словото Му? Добра почва ли е сърцето ни? С покаяние да очистим сърцата си.

Йоан 10:25,26,27 /Превод 1940/ – Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце. Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

Йоан 17:7,8 /Превод 1940/ – Сега знаят, че всичко, което си Ми дал е от Тебе; защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях, и те ги приеха; и наистина знаят че, от Тебе излязох, и вярват, че Ти си Ме пратил.

Евреи 4:2 /Синодален/ – Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.

Ето ви човеци за които Господ каза, че е голяма вярата им:

Матей 8:8,9,10 – /Синодален/ А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

Матей 15:22-28 /Превод 1940/ – И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни. А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом. А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми. Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата. А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

– И двамата бяха езичници, но Го признаха и изповядаха за Господ пред тълпи народ, без да се съобразяват с мнението на книжниците и фарисеите. Съвестта на стотника не допускаше Господ да влезне в дома му, защото съзнаваше, че неговата власт е нищо пред Божието величие, това е смирение /сравнете думите на стотника с думите на Нееман – 4Царе 5:11/. Стотника вярваше, че само дума Негова е достатъчна за да оздравее слугата му.

– И днес има християни, които вярват и изповядват вяра в Господа, но не получават изцеление, защото не изповядват греховете си и не се каят, мислят се за светии /прочетете статията за смъртните грехове и вижте къде грешите/. Всички сме грешници, но има два вида грешници: такива, които осъзнават греховете си и ги оставят и такива, които се считат за праведни и живеят в греха. Помислете, кои Господ ще помилва и изцели? /Добавено на14.11.2023г./

– Да не считаме братя и ние себе си за нещо като сме нищо, за да не се измамим /Галатяни 6:3/, но да ходим смирено пред Бога /Михей 6:8/.

– Жената ханаанка не се отказа, когато Той не и отговаряше: тя чу, когато учениците Му искаха да я отпрати и пак не се отказа: Господ и каза, че е пратен до загубените овце от Израилевия дом, но тя отново Го призна за Господ и Го молеше: Господ отново я изпита, но тя се оказа твърда във вярата. С това бавене, небързане, Господ разкри голямата вяра на езичничката, пред чадата, за да ги поучи да вярват и да възбуди ревност в тях, но не само в тях, но и за пример на поколенията и за нас.

Да цитирам и този стих:

Матей 17:20 /Синодален/ – А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.

– Неверието пречи да се служи на Бога, пречи да се вършат делата Божии, а малката вяра колкото синапово зърно, е достатъчна за невъзможното да стане възможно.

Заключение: И така вярата идва от слушане, а слушането от Христовото слово. Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят. Недейте мнозина става учители, по-добре за вас е да си останете в заблудата отколкото да я проповядвате, а още по-добре е да познаете истината. Затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа. /2Петрово 1:5-8/. Имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата /1Тимотей 1:19/.

Забележка: Цитатите за взети от Библията онлайн издание.