Ако сме християни, нашия учител наставник и възпитател трябва да е Господ Иисус Христос. Защо? Ако сме вярващи в Бога и Го признаваме за творец на вселената, на природата, на човешкия и животински род, нашия учител наставник и възпитател трябва да се казва Господ Иисус Христос. Защо?

Отговора на този въпрос не е еднозначен но ще продължа с разсъжденията и въпросите.

Всички ние човеците в днешния ден виждаме злото на деня, всеки ден се сблъскваме с него, медиите всеки ден ни го показват и аз питам – има ли изход? Да, от време на време виждаме и добри човеци, виждаме и добри дела, които ни впечатляват. Да, човеците познаваме злото и доброто, но кое от двете е по-добро, злото или доброто? Ако сме честни със себе си, ще се съгласим, че доброто е по-добро от злото, защото никой не желае зло за себе си. И сега задавам въпроса: Кой Човек е извършил най-много добро за всички времена, и историята е запечатала живота Му, делата Му, учението Му? Кой?

Болестите, войните, смъртта добро нещо ли са? Всички ние знаем, че не са добро. Тогава? Трябва да се поучим от Този, който е дал най-много добро на човечеството за всички времена, както с делата Си, така и с учението Си – Господ Иисус Христос, защото и днес Той върши същото добро което е вършил вчера: излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува, и невъзможното за човеците е възможно за Бога, защото за Него всичко е възможно. Благодарим Ти Господи за делата Ти, за учението Ти и за това, че със смъртта Си плати цената за нашите грехове! Няма по-голяма любов от тази да умреш за греховете на човешкия род и след това да възкръснеш в третия ден – поклон пред Спасителя, Господ Иисус Христос, Владиката на небето и земята, Отеца на вечността.

Ако се обграждаме със зло или вършим зло, злото няма да се отдалечи от нас, но ще дойде върху главите ни – и тогава? Ако обаче търсим доброто и отбягваме злото, вършим правда и отбягваме неправдата, говорим истина и отбягваме лъжата, търсим мира и отбягваме споровете, тогава ще бъдем ученици на Учителя Господ Иисус Христос и Той ще бъде нашия наставник и възпитател. Кое е по-добро, злото или доброто? Вие решете, кое да изберете и кое да наследите.

За да бъдем Негови ученици, трябва да познаваме Неговото учение, записано в четирите Евангелия, посланията на Неговите Апостоли, както и пророческото слово и закона Божий.

По света има много учения за доброто, но нито в едно от тях няма записано; Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят: Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб и ако е жаден, напой го с вода: Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го: Ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него: Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне: Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро: Възлюби ближния си като себе си. О, премъдрост Божия – учение Господне!

Ако всички постъпваме по Божието учение, къде ще се дене злото, няма ли да бъде победено? Да, онези които постъпват така, те са победили злото, защото техния учител се казва Господ Иисус Христос.

– Ученик на Господа забелязал, че през нощта някой крадец отивал на ливадата му и косял тревата. Отпърво се ядосал, но отпосле решил да постъпи по Божието учение и започнал да се моли за пакостника. Когато тревата станала за косене отишъл по-тъмно и чакал да види кой ще дойде да я окоси. Около полунощ дошъл крадеца с каруцата си и започнал да коси. Когато започнал да прибира сеното в каруцата, ученика Господен минал от другата страна на каруцата и започнал и той да помага. Крадеца се стреснал, но виждайки го, че му помага попитал: кой си ти? Аз съм собственика на ливадата и дойдох да ти помогна. Познали се и двамата, и докато крадеца стоял като вцепенен, ученика Божий напълнил каруцата със сеното и му казал: закарай у дома сеното и ако пак имаш нужда ще ти помогна. С тази си постъпка по Божието учение и молитвата, крадеца се разкаял и станал ревностен ученик Господен. А Господ Бог благословил ливадата за да дава повече тучен злак.

Но да цитирам Светото Писание за учителството Божие:

Второзаконие 8:5 – И знай в сърцето си, че Господ, Бог твой, те учи, както човек учи сина си.

Псалтир 24:8,9 – Благ и праведен е Господ, затова учи грешните в пътя, насочва кротките към правда и учи кротките на Своите пътища.

Псалтир 118:102,99 – От Твоите съдби няма да се отклоня, защото Ти ме учиш. Станах по-разумен от всички мои учители, защото размислям за Твоите откровения.

Матей 23:8 – А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя.

Иоан 13:13 – Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.

– В днешно време се приемат много закони и подзаконови нормативни актове, но тези които ги приемат първи ги нарушават, защо? Защото считат, че те не важат за тях, но при Бога не е така, защото Той възмездява на всеки човек за всяка нарушена Негова заповед, но в повечето случаи не веднага, тъй като е създал човека със свободна воля и му дава време за да се опомни и покае. Наказанията, земетресенията, градушките, наводненията, болестите, моровете, природните бедствия и т.н., всичко това се допуска от Него за да се обърнем от злите си дела и да потърсим правдата, която извира от Неговия закон. Разбираме ли това? Който разбира нека да разбира, а който не разбира нека да се замисли върху Божията повеля: с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери – замислете се, върнете „лентата“ назад, прегледайте живота си и ако сте искрени ще кажете, наистина злото което върших дойде върху главата ми. Тази императивна правна норма Господня се изпълнява през всички времена човешки, злото се връща върху злосторника /освен ако не се покае и принесе дела достойни за покаяние/, а доброто върху добротвореца и Господ насочва пътя му.

– Да се оставим Той да ни учи нас грешните, както баща учи сина си. Да приемем кротостта в сърцата си, тогава Господ ще ни научи на правда и ще познаем пътищата Му. За да се вразумим, трябва да разсъждаваме върху Неговите откровения записани в Светото Писание, Библията.

– Има два вида ученици Божии, разумни и неразумни. Разумните с внимание слушат думите на Учителя: допитват се до Него: стараят се да не отсъстват от часовете Му: искат да чуват гласа и поученията Му колкото е възможно повече: обичат да разсъждават върху думите Му и да ги запаметяват: отбягват греха, неправдата и лъжата: от цялото си сърце заобичват Учителя си и се стараят да Му угаждат: оставят се Той да ги ръководи, както Му е угодно, внимателни са към откровенията Му. А неразумните ученици правят точно обратното.

– Брат разказва как Господ го е поучил още в началото на вярата си: седял заедно с негови близки, семейство, които разговаряли за някакъв човек. В този момент брата усетил някаква сила застанала над него и чул глас: сега гледай и внимавай. Когато погледнал мъжа, той произнесъл хули /против човека за който говорили/, след това погледнал жената и тя произнесла хули, и тогава пак чул глас над себе си: ако отвориш устата си и през тебе ще мине.

– След време, карайки служебната кола заедно с колегата си, някакъв друг шофьор ги засякъл остро, в този миг брата едвам се въздържал на напъна да изрече нещо против засеклия го, но колегата му го изпреварил и изрекъл хули, тогава напъна на брата изчезнал. Каква е поуката? Има случаи, когато трябва да затваряме устата си, за да не допуснем да премине нечистия дух и през нашата уста, но има и случаи, когато Господ ни избавя и пази. Господи сложи стража на устата ни!

Господ ни учи на разсъдителност, добро и полезно:

Второзаконие 32:28,29 – Защото те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. О, да бяха разсъдили, помислили за това, и да бяха разбрали, какво ще стане с тях!

Исая 1:3 /пр. 1940/ – Волът познава стопанина си, и оселът яслите на господаря си; но Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

Еремия 8:7 /пр. 1940/ – Даже щъркелът по небето знае определените си времена, и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

Исаия 48:17 – Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.

– Трябва ли да знаем закона Му? Трябва ли да се поучаваме от откровенията на пророците Му? Трябва ли, да познаваме Евангелието и посланията апостолски, да бъдем внимателни и разсъдителни към думите Му? Трябва ли да четем и да сме внимателни, към думите пророчески записани в Откровението на св. ап. Йоан? Трябва ли? Трябва и пак казвам трябва, за да не изгубим разсъдъка и разума си, за да познаваме Него извора на живата вода, защото Той е пътят, истината по която трябва да ходим и Неговата светлина ще ни води. Блажен е оня човек, който се упражнява в мъдрост и в своя разум се учи на свети неща /Сирах 14:21/. Познава ме ли светите неща? Различава ме ли свещено от несвещено и нечисто от чисто?

Как да придобиваме мъдрост? Ето го отговора:

Псалтир 110:10 – Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно.

Еклисиаст 12:13 – Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.

– Има ли нещо неясно? Изучаваме ли заповедите Му? Изпълняваме ли ги? Искаме ли да придобием здрав разум? Началото на мъдростта е страхът Господен, а това ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя /Притчи 8:13/. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне /Притчи 19:23/. Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение /Притчи 15:33/. С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява /Притчи 16:6/. Страхът Господен отпъжда греховете; а който няма страх, не може да се оправдае /Сирах 1:21/. Твърдо да се отклоняваме от злото и неправдата за да придобием страх Господен и да тръгнем по пътя на мъдростта. Да запомним: Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен /Матей 7:21/. Можем ли своеволно да нарушаваме заповедите Му и да изпълняваме волята Му? Не може и не бива, защото св. ап. Йоан казва: който съгрешава от дявола е /1Йоан 3:8/, но ако вече е съгрешил, да се покае.

Този Който ни учи, почитаме ли Го?

Малахия 1:6 – Син почита баща, и роб – господаря си; ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене?…

– Помислете добре какво е отношението ви към родителите си? Сигурно има доста неща да оправим. А какво да кажем за почитта и благоговението пред Бога?

Господ Бог, само на духовните ли неща ни учи? Да видим още, на какво ни учи Той:

Исаия – 28:24-29 – Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди и брани земята си? Не; като уравни лицето ѝ, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец. И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява. Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга – кимиона. Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват. И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!

Изход 35:30-35 – И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно, и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство, да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед, и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия; па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други; Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.

– Божията воля е с труд да изкарваме прехраната си, а Той ще ни наставлява, помага и учи как по-добре да си вършим работата. Не говоря за работа която е свързана с греха – в такава няма благословение.

Един е нашия Учител, но има и дарба учителство:

Ефесяни 4:11 – И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители.

Римляни 12:7 – имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението.

Матей 28:20 – и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Второзаконие 5:32 и 12:32 – Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво. Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.

– Братя, Учителя Господ Иисус Христос си избра апостолите, Той си избира пророците, пастирите и учителите. Тези, които Той си избира преминават през различни изпитания и тогава, когато бъдат обучени и утвърдени в служението стават слуги Божии и продължават да се учат от Него. Тук не говоря за лъжепророците, лъжепастирите , лъжеучителите и еретиците – Той тях не ги е избрал, а вие по делата им ще ги познаете. Тези, които Господ употребява с дарбите Си, трябва да са способни и други да научат.

Сега да видим другата страна на учителството:

Сирах 37:22 – Някой човек е изкусен и мнозина учи, а за своята душа е безполезен.

Римляни 2:21 – Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?

Матей 23:3 – затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат.

– Този, който не учи себе си, не е годен за служение – и такъв, какъв пример ще даде ако той самия не върши това, което говори и проповядва? Дела на правда и на истина иска Господ от служителите Си. Може много още да се каже, но Еклисиаст проповедника казва, че едно е потребно за човека, да изпълнява Божиите заповеди – в това се състои времето отредено ни, да прекараме тук на земята. А за да ги изпълняваме, трябва да ги изучаваме.

И затова св. ап. Яков предупреждава:

Иаков 3:1 – Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,

Да видим какви забележки има Учителя, Господ Бог към учениците Си:

Марк 7:18 – Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи?…

– С този въпрос, Учителя Господ Иисус Христос, ясно заявява, колко е важна разсъдителността и ни призовава към разсъдливост. И към кого беше насочен въпроса Му? Към учениците Си /Марк 7:17/. Ако искаме да сме Негови ученици, трябва да разсъждаваме и да се поучаваме от Свещеното Писание, Библията, като на първо място слагаме думите излязли от Божията уста.

Матей 16:11,12 – Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски? Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.

– И днес, някои братя разбират, че душата след смъртта спи, като си вадят извод от думите Му: Лазар, нашият приятел е заспал, но отивам да го събудя: Тогава Иисус им рече открито, Лазар умря /Йоан11:11,14/. Как разбрахте това, братя? Как? Защо сте неразсъдливи? Защо не изследвате Евангелието и пророческото слово? Ако душата след смъртта спи, как се яви Мойсей на Господа, на планина Тавор /Марк 9:4/ и разговаряха? Ако душата след смъртта спи: как душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята /Откр.6:10/?

– Ако душата след смъртта спи: как така богаташът след като умря, се намери в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му /Лука 16:23/ и разговаряха? Не се заблуждавайте, това не е притча /Лука 16:20/, защото Господ говори в минало свършено време, и не каза: казвам ви притча – не бъдете наивни а разсъдливи.

Лука 24:25 – Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!

Йоан 3:10 – Иисус му отговори и рече: ти си учител Израилев, та това ли не знаеш?

– Тези упреци изречени от Бога преди около две хиляди години, не важат ли и за днешно време? Как някои казват, това е старозаветно и го отхвърлят? Защо? А какво означават думите Му: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие /Матей 7:23/? Не може да се краде, лъже, мами, блудства, прелюбодейства, убива, изнасилва, служене на идоли, или служене на двама господари и т.н. /прочети статията за смъртните грехове/, не може, защото не сме Му познати, никак. Който учи и пастирува, трябва да знае това, ако Господ е неговия учител! Да не бъдем несмислени и мудни по сърце, иска от нас Господ, но да вярваме на всичко що са казали пророците, без изключение.

Иисус Навин 9:14,15 – Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха. Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.

Исаия 30:1,2 – Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене, и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях: без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет.

– Да разсъдим сега, защо братята ни израилтяни не се допитаха до Бога? Защо? Защото гаваонците, със хитрост, свидетелстваха за славата на Господа Бога, за това което Той е направил в Египет и с двамата аморейски царе – и това притъпи бдителността им, а след това лесно повярваха на скъсаните дрехи, обуща и мухлясал хляб, че идват от много далечна земя /Иисус Навин 9 гл./. Ако някой свидетелства за славата на Бога, преди да му се доверите трябва, да се допитате до Бога за него или да го изпитате, ако имате време за това.

Яков 1:5 – Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде.

– Ние от мъдрите ли сме или от тези, на които не достига мъдрост? Или кой може да каже, че е мъдър? Имаме ли страх Господен? Отбягваме ли злото? Мъдър е онзи, който пази заповедите Му, строи къщата си на канара, работи справедливо, обича милосърдни дела и смирено ходи пред Господа Бога.

– Братя, копнейте за духовните неща, и знайте, че ако нещо сте разбрали, то не трябва да има противоречие със Светото Писание и думите Му. Трябва да запомним, че Господ дава мъдрост без да укорява, на тези които искат.

Учителя казва, че и Светия Божи Дух също ще ни учи

Лука 12:11,12 –  А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

Заключение: Вие братя и сестри, които имате деца – как ще се почувствате ако сина ви или дъщеря ви, дойде и ви каже: тате, мамо, от днес реших вие да ме учите за всичко, което е потребно за мое добро и да ме наставлявате в пътя Господен: желая също така да споделям с вас, за духовни неща които не разбирам и желая да взема правилното решение за душата си. Помислете сега, ако и ние така постъпваме и се обръщаме по същия начин към Бога, Твореца, Учителя ни, няма ли да сме в сигурни ръце?

Братя, с благоговеене и почит да пристъпваме пред Бога, Учителят ни, амин.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.