Четейки Житията на Светиите, издание 2008г., от св. Димитрий Ростовски попаднах на „учението“ за митарствата, както и на човеци, които са приемали върху себе си чужди грехове. Да разгледаме сега това учение и можем ли да приемаме върху себе си чужди грехове, според Свещеното Писание.

1. Митарствата – идват от думата митар. Думата митар е употребена в Новия завет и това са били служители които събират данъците определени от управниците /Лука 3:12,13/. От тази дума митар идва и „учението“ за митарствата. Според това лъжливо учение, след смъртта, душата до четиридесетия ден преминава през тези „въздушни митарства“, водена от ангели и спирана от демони. Като митарите са демоните и бесовете, които спират душата на починалия, и изискват откуп, за всеки техен извършен грях на земята. Ангелите се застъпвали за тях, като припомняли добрите дела на душата извършени на земята и така душата се откупвала и продължавала нагоре. Според същото „учение“, това стимулирало християните да вършат добри дела, за да преминат успешно през тези „митарства“. „Поясняват“ също така, че демоните са при човека в смъртния му час, за да грабнат душата му в своя власт ?!. И обобщават, че при умиращия се явяват ангели и демони, чрез които, като оръдие на Божието правосъдие, Бог извършва частния съд. Учение пълно с бъркотия, вавилонско!

Тази ерес се разпространява сред Православната църква, като казва, че е дошло до тях по пътя на Свещеното Предание, и било един вид предварителен частен съд на душата. Казва се също, че дори в Библията то да не е изрично упоменато, учението за митарствата не само не противоречи на Свещеното Писание, а е в пълно съгласие с него и цитират стихове, с които „доказват“ твърденията си. Как така: не е упоменато в Библията а е в пълно съгласие? Пълно безумие! Целта е, посочените стихове да объркат човешката душа, като я отклонят от истината и погубят.

Да видим сега дали това е така. И какво казват думите излязли от Божията уста по този въпрос. Да цитираме:

Матей 20:28 – както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина.

– Разбирате ли какво казва Господ? Душата Му е: откупът даден за мнозина а не добрите дела. Вярвате ли го това? Вярвате ли, или сте още в греховете си? Признателен съм на Теб, Господи, че даде душата Си откуп за мнозина и за мене грешния.

Матей 26:28 – Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

– Това е пътят за опрощаването на греховете ни, като повярваме, че Неговата кръв е пролята за нас грешните. Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че плати цената за моите грехове.

Матей 13:41 – ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие.

Матей 24:31 – и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.

Откровение 1:18 – и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.

Деяния 10:42,43 – И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

– От първите два стиха разбираме, че ангелите Господни са тези които събират, онези които вършат беззаконие, и избраниците Му. Къде са тук, така наречените митари – бесове и демони? Кажете къде са? Защо ги няма?

– Какво ни казва третия стих? Казва ни, че Този който има ключовете на ада и смъртта, решава кой да иде в ада и кой да умре.

Могат ли при това положение демоните да грабнат душата на умиращия в своя власт? Не, не могат.

– Христос е определения от Бога Съдия над живи и мъртви. За какъв частен съд говорите? Демоните ли са оръдие на Божието правосъдие? Какво общо има Христос с дявола? Кажете? Какво общо имат Ангелите Господни с демоните и бесовете? Какво общо има истината с лъжата?

Добрите дела не са разменна монета срещу грехове, както се твърди, защото всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име. Да ви даде Господ да разбирате.

Лука 16:22,23 – Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му.

– Какво ни казва тук Господ? Казва ни, че след смъртта душата на сиромаха Лазар, бе отнесена от Ангелите Му в лоното на Авраама а богаташът се намери в ада. Пак питам, къде са „митарите“ и митарствата им? Кажете къде са?

Иезекиил 18:4 – Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.

Захария 12:1 – Пророческо слово на Господа за Израиля. – Господ, Който разпростря небето, основа земята и образува духа на човека вътре в него, казва:…

– Да, Господи, всички души са Твои и Ти си ги сътворил. И Ти казваш, че душа която съгреши и не се покае, ще умре. Не Си дал това право, на съгрешилите ангели, които не опазиха своето началство, защото и те чакат за съда на великия ден /Юда 1:6 и 2Петрово 2:4/. Може ли осъден, да раздава правосъдие? Безумие! /виж Матей 25:41/.

Евреи 9:27 – И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд.

– Какво казва апостолът? Казва ни, че има само един съд – това ни казва. Ако не беше така, щеше да каже: а след това – съдилища. Кой го измисли това: предварителен частен съд? Защо се криете зад думата частен?

1 Кор. 6:2,3 – Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи? Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?

– Сега въпросът ми е: Кой кого ще съди? Бесовете на така наречените „митарства“ ли? Или светиите, тях? Горния стих дава недвусмислен отговор.

Деяния 7:55,56 – А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

– И така, къде са „митарите“, къде са митарствата и защо не ги вижда? Какво видя архидякон Стефан, преди да бъде убит? Оставам вие да си отговорите.

Римляни 10:9,10 – защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

– Свети апостол Павел ясно казва пътя на спасението. Запомнете: Добрите дела са вследствие на вярата ни в Бога а не заради лъжливите митарства, и свидетелстват за нас, че сме от повярвалите. Част от делата произхождащи от вярата ни, са описани в Евангелието от Матей 25:34-40, друга част, са изпълнението на Христовите заповеди /Матей 7:24/. А пророк Захария добавя: „Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си. Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ“ /Зах. 8:16,17/.

Осия 13:14 – От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? Разкаяние за това не ще имам.

– Как Господ изкупи човешкия род от властта на ада и смъртта? Като отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Тази драгоценна кръв пролята на Голгота от Сина Божий Господ Иисус Христос, подпечата Новия завет и думите Господни /Иеремия 31:31 и Йоан 12:44-50/.

Не вярвам, че тези светии, които Православната църква, счита за стълбове а някои от тях нарича богослови, да са изрекли подобни лъжи и да са вярвали в учението за „митарствата“. Ето ви няколко примера:

– Св. Йоан Златоуст казва: Не очаквай друг учител, имаш словото Божие, никой няма да те научи както то.

– Св. Климент Александрийски казва: Светите Писания правят човека свят и божествен.

– Свещеномъченик архиепископ Иларион Троицки казва: Нужно е да тълкуваме Писанието по Преданието, а Преданието е необходимо да проверяваме чрез Писанието.

Учим ли се от словото Божие? Проверяваме ли Преданието чрез Писанието?

До поддръжниците на лъже-учението за митарствата /добавено на 14.07.2021г./: Отговорете си на следния въпрос – какъв откуп даде разпнатия на кръста злодеец за да влезе в рая /Лука 23:43/? Кажете какъв? Какво добро дело извърши за да мине през така наречените митарства?

Но, както казва Господ в Писанието: Оставих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваала /Римляни 11:4/, така и аз вярвам, че в Православната църква има верни братя, които не приемат, тази ерес за митарствата, както и приемането на чужди грехове.

2. Може ли човек да приема чужди грехове? Това редно ли е? Не, не е редно, защото се отклонявате от истината, а който се отклонява, отклонява се за погибел. Какви ще са последствията от такова действие? Да се обърнем отново към извора Свещеното Писание и думите Господни:

Йоан 1:29 – На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.

Исаия 53:5,6 – А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, – и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.

Откровение 5:9 – и пееха нова песен, думайки: достоен си да вземеш книгата и да снемеш печатите ѝ, защото Ти бе заклан и със Своята кръв ни изкупи за Бога от всяко коляно и език, народ и племе.

Тит 2:14 – Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и ни очисти, за да Му бъдем народ избран, ревностен към добри дела.

Деяния 10:42,43 – И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви. За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

– Тези стихове ясно казват, че Господ Иисус Христос, Синът Божий е определения от Бога Отца жертвен Агнец, като възложи на Него греховете на всинца ни и ако вярваме в Неговата жертва за нашите грехове, получаваме прошка на греховете си. И Вседържителя, приема Него за омилостивение на нашите грехове. Приемането на чужди грехове от човеци, означава, че не зачитате Божията воля отредена за Сина още преди свят да се създаде, и няма как да получим прошка, както за нашите грехове, така и за чуждите, които сте приели. Разбирате ли това? Щом приемете чужди грехове и вашите се връщат, защото не зачитате и не вярвате в Божията воля за Сина, че Той е, Който е приел върху Себе Си човешките грехове. Отново ставате роби на греха и ще си носите последствията, докато не се отречете и покаете от тази привидно „благородна“ ерес. Няма друг начин да се освободим от греха, освен изповед и вяра, че Господ Иисус Христос е платил цената за греховете ни – това е Божията воля.

1Тимотей 5:22 – Ръце на никого не възлагай прибързано, нито ставай съучастник на чужди грехове. Пази себе си чист.

Ефесяни 5:11 – Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги.

– Ето съветите, които Светия Дух дава чрез апостол Павел: да не ставаме съучастници на чужди грехове а камоли да ги приемаме. Казва ни още: да се пазим чисти, да не участваме в делата на тъмнината а да ги изобличаваме. Приемането на чужди грехове е безплодно дело на тъмнината с тежки последствия. Ако вече сте приели чужди грехове върху себе си, то тогава се покайте, и „занесете“ тези грехове на кръста на Голгота. И Господ да ви помилва.

Вие, които сте приели чужди грехове, Христа Спасителя ли искате да изместите? Вразумете се!

Ето какво казва любимия ученик на Господа, за тези, които не носят учението Му: Който дохожда при вас, и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела /2Йоан 1:10,11/. И ето какво чува: И чух друг глас от небето да казва: излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете ѝ, и да се не заразите от язвите ѝ /Откровение 18:4/.

– Господ иска да не участваме в човешките грехове а камоли да ги приемаме.

Господ да ни пази от хитростите на лукавия и от всякакъв заблудителен път! Амин.

Не съм против никоя християнска деноминация, но не приемам учения, свидетелства, видения, сънища, които противоречат на думите Господни излязли от Неговата уста. Независимо, от кое християнско вероизповедание идват. Знам, че има мъченици, искрени християни и служители Божии от всички християнски вероизповедания, които считам за мои братя и сестри в Господа. Знам също, че в Житията на Светиите има много примери, поучения, свидетелства, видения, сънища, които не противоречат на думите Господни, и тях ги приемам. Даже, душата ми се наслаждава и възхищава за тази висота, която са достигнали тези мои свети братя, защото в тях виждам изобразен сам Спасителя, Господ Иисус Христос! С мъжество са приемали страданията, смъртта, и са я считали за придобивка, изобличавали са нечестивите си съдии и не са се отричали от своя Спасител и Господ.

В заключение: Учението за митарствата е едно лъжливо учение, както и това да поемаме върху себе си чужди грехове. И двете учения с ехидно лукавство, отхвърлят изкупителната жертва на Господ Иисус Христос на кръста на Голгота. Обърнете внимание и на тези думи Господни: Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден /Йоан 12:48/. Словото Му е съдията а не бесовете!

Пазете себе си чисти! Всичко сравнявайте с думите излязли от устата на Бога.

И както казва апостола: но с благодатта на Бога съм това, което съм.

Слава на Тебе Господи, за Твоите светии и свидетели, защото от Тебе е всичко!

Поклон Пресвета Троице, Отец и Син и Дух Светий! Амин.

Забележка: Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Допълнение относно учението за „митарствата“ /добавено на 09.08.2024г./

Сега да отговоря на поставения от мен въпрос – как разбойника на кръста влезе в рая и какво добро дело извърши за да му каже Господ истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

Лука 23:40,41: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

– От тези думи, та и от Бога ли се не боиш ти, разбираме, че в този момент разбойника е имал страх от Бога. Осъзна, че за злите дела които е вършил е справедливо осъден и, че Тоя нищо лошо не е сторил. И поради това, Бог Отец го привлече, като му откри следното:

И още рече: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си /Лука 23:42/!

– Изповяда Тоя, който нищо лошо не е сторил за Господ и изрече, че ще има второ Христово пришествие, и установяване на царството Божие. Някой може да кажа, че до него са стигнали проповедите Христови, но едва ли това е причината да каже това /предвид това, че и учениците Му много неща не разбираха/, според мен, не плът и кръв му откриха това, а нашия Отец, Който е на небесата /Виж Лука 16:17/ – защото осъзна греховете си и разбра, че е справедливо осъден. Какво още казва Писанието: всякой, който призове името Господне, ще се спаси /Римляни 10:13/. И още: че през много скърби трябва да влезем в царството Божие /Деяния 14:22/ – това са за него скърбите, мъките, страданието, които претърпя на кръста след като повярва. И пак: ако изповядаш, че Иисус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог го възкреси от мъртвите, ще бъдеш спасен /Римляни 10:9/. Разбойника на кръста изповяда, че Иисус е Господ и повярва със сърцето си, че Христа Бога ще възкръсне с думите си: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си. Всички тези изброени стихове, бяха причината да излезнат от устата Му: днес ще бъдеш с Мене в рая. Разберете няма „митарства“, няма – има слово Божие. Всяко откровение, видение, което противоречи на думите Господни, не е от Бога. Който приема нека да приема, който не приема нека да не приема. Да ви даде Господ да разбирате.

А Христа Бога казва: Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец… /Йоан 6:44/.

– Разбойника на кръста, не можеше да иде при Христа, ако Отец Му не го привлечеше. А Той го привлече, защото осъзна със сърцето си, изповяда с устата си и призна, че е справедливо осъден за злите си дела.

Няколко думи във връзка с Ефесяни 6:12, за които се твърди, че са свързани с „митарствата“:

Ефесяни 6:12 – защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.

– Да видим каква е тази борба за която говори апостола. Поднебесните духове на злобата действуват в синовете на неверието /Ефесяни 2:2/ и пречат чрез властите и началстват на този свят да се проповядва Евангелието на благата вест, вмъкват пагубни ереси, отричат Спасителя Господ Иисус Христос, казват че няма възкресение на мъртвите, гонят, преследват и убиват тези, които ги изобличават за злите им дела и ги мразят, воюват против Църквата Христова и т.н.. Гласуват закони противни на Божиите заповеди, и такива нови закони ще продължанат да се гласуват по цял свят, но Господ казва че, портите адови няма да надделеят на Църквата Му /Матей 16:18/. Още от раждането на Иисуса Христа Бога, Ирод потърси да го убие а след това и книжниците и фарисеите. На апостолите забраняваха да се проповядва в това Име. И така до ден днешен Христовата Църква е преследвана а когато е имало мир за чадата Му, тогава княза на този свят, бащата на лъжата е вмъквал пагубни ереси сред чадата Му. Вярата в ереста, не е вяра в Бога, защото е лъжа и затова ереста е пагубна.

Трябва да сме наясно още, че всичко на небето и на земята е под Божия контрол и под Негова власт /Матей 28:18/. Затова да се пазим от греха и най-вече от смъртните грехове, а това са тези смъртни грехове, за които Господ е определил смъртно наказание, и са записани в Свещеното Писание.

В заключение на допълнението:
Попитали едно вярващо в Бога дете: ако дявола почука на вратата ти, какво ще направиш? То без да се замисли отговорило: ще повикам Господ Иисус Христос да му отвори вратата. Така и ние да постъпваме, но ако сме извършили смъртни грехове, няма как Господ да ни избави, докато не се покаем.

Разбирам, че за човеците е невъзможно да се убеди еретик, особено ако се е закоравил, затова знайте вие, които вярвате в „митарствата“ или в другите ереси описани в останалите статии, чист съм от кръвта ви. Покайте се.

Бащите в древната Христова църква са казвали за еретиците: съвършено отпаднали и наистина отчуждили се /Из записките на св. Василий Велики/.