В светата книга Библия се употребяват изрази като, Божието слово, светите Писания, Писанията, и слово, което излиза от Божията уста. Има ли разлика между тези изрази? Ако си отговорим повърхностно на този въпрос, сигурно няма да намерим някаква разлика. А дали е така? И няма ли да се заблудим? В Писанието има ли думи, които са полезни за поука, но не са излезли от устата Господня, и не са слово Божие? Има, и кой е автор на тези думи?
В Библията има записани и исторически данни за събития от човешката история.
Да видим какво казва Писанието по поставените въпроси:
2 Тимотей 3:16 – Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.
– Този стих обхваща, Битие първа глава първи стих, до Откровение двадесет и втора глава двадесет и първи стих. Какво ни казва за Писанието? Че е боговдъхновено, полезно за поука, за поправление, за наставление в правдата. Означава ли, че всичкото Писание е слово Божие, както някои го наричат? Словото Божие е онова слово, което е излязло от Божиите уста и то е истината и пътя и живота. Не се заблуждавайте, че всичкото Писание е слово Божие, но е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.
Второзаконие 8:3 – … за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.
Матей 4:4 – А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.
– От тези два стиха се разбира, че хлябът поддържа живота на тялото, а словото Божие дава живот на душата. Но, не кое да е слово от Писанието, а това което е излязло от Божиите уста. Разбирате ли това? В Писанието има записани думи излязли от устата на човеци, думи на Ангели Господни, думи на бесове, думи на дявола, думи на слуги на дявола, има исторически данни за събития от историята, но има и записани думи излязли от устата на Бога, записани от Божиите слуги и пророци. Трябва да правим разлика, за да не се заблуждаваме, защото истината и живота са в думите Господни. Тези думи записани в Писанието, които не са излезли от Божията уста, са ни дадени за поучение и са за поправление. А думите Господни са Дух и Живот, те ни дават светлина, насочват пътя ни към истината и правдата, изобличават ни. Духът Господен ни напомня за всяка дума излязла от устата на Бога. Ангели Господни, са донасяли и известявали думите на Бога и волята Му, на човеци и пророци. В думите Господни няма противоречие, те са чисти думи, самата премъдрост Божия е в тях. Тези думи Господни са благи към онези, които любят Бога и строги към непокорните.
Да разгледаме и тези стихове от Свещеното Писание:
Eвреи 4:12 – Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.
Исаия 55:11 – Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.
Еремия 23:29 – Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?
Лука 8:11 – Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.
– Да разсъдим върху горните четири стиха. Спомнете си какво стана с цар Давид, когато съгреши и извърши прелюбодейство и убийство. Притчата Господня, го подготви за „операцията“, царят трябваше да произнесе присъдата и тогава да дойде словото на Живия Бог /2Царе 12 глава/. И сега забележете, какво сториха думите Господни казани на царя „Ти си тоя човек“/2 Царе 12:1-7/. Това слово Божие, този двуостър меч проникна дълбоко във вътрешността и отряза греха на царя, защото и в старините си той не посмя да посегне на младата девица, красавица, сунамката Ависага /3Царе 1:4/. Въпреки, че според мен нямаше да съгреши ако я вземеше за жена, но мечът който излиза от устата на Бога проникна и изряза дълбоко, като не остави място за похот. Е питам ви, това живо, остро от двете страни, деятелно Слово извърши ли, волята Му? Благоуспя ли? Дали цар Давид усети огъня и чука на думите Господни? Думите Господни очистиха царевия грях, съкрушиха сърцето му и остана само да каже „съгреших Господу“.
– Спомнете си и за прелюбодейката, която бе доведена от книжниците и фарисеите при Господ Иисус Христос /Йоан 8 глава/. Някои казват: защо не доведоха и мъжа, а доведоха само жената? Други казват, че Господ е пишел с пръст на земята имената на прелюбодейците, които дойдоха да го изпитват. Възможно и така да е било, не знам. Аз пък си мисля, че Господ се бавеше с отговора, защото чакаше книжниците и фарисеите да помислят в сърцата си: „не ни отговаря, сега Го хванахме натясно, сега вече ще докажем на народа, че Той не е Месията, който има да дойде и затова мълчи“. Но уви! О, премъдрост Божия! О, думи Господни! Не можете да уловите Господа, защото от Него е извора на премъдростта, но Той вас ще улови в лукавството ви, ще ви въздаде според помислите и намеренията сърдечни, и вие ще си отидете тихомълком и посрамени, а ако не се покаете, ще погинете. Не мислете, че книжниците и фарисеите лекомислено са задавали въпросите си, но добре са обмисляли предварително всякакъв възможен отговор /виж Лука 20:6/, но тяхната мъдрост е човешка. Да разсъдим сега, какво стори словото Божие, какво извършиха думите излязли от Божията уста: Който от вас е безгрешен /невинен/ нека пръв хвърли камък на нея /Йоан 8:7/. Защо тези, които Го изпитваха и искаха да Го впримчат в грях, се разотидоха, като почнаха от по-старите? Защо? Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. Помислите и намеренията сърдечни на книжниците и фарисеите, бяха разкрити и уловени от думите Господни, защото разбраха, че има грях в тях, и че, и те трябва да бъдат убити с камъни, според заповедта. Истинското семе е Божието слово, и то дава плод – всеки, който е опитал това, знае. Да Господи! Твоето Слово благоуспява и извършва, и ще извършва, това за което си Го изпратил. Думите Ти са давали, дават и ще дават живот на човешкия род, и този Живот и това Слово имат едно име – Господ Иисус Христос, Синът Божий, Единородният от Отца, дошъл в човешка плът и донесъл словото на живота, и знанието за Божеството. Прекланям се пред Твоите думи, пред Твоята премъдрост! Благословен да бъде Господ! Благословени да бъдат и тези, които Го търсят от цялото си сърце!
Да разсъждаваме и върху следните стихове от Писанието, дали те са слово Божие и думи излезли от Божията уста:
Битие 3:1 – А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
Йов 1:7 – …, А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
Матей 4:5,6 и 8,9 – Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.
Матей 8:28,29,31 – И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.
– Според вас, братя и сестри, тези думи от чия уста са излезли? От Божията ли? Това Божие слово ли е? Как мислите? Да, записано е в Писанието, Библията, но думи Господни ли са? И защо е казано, че всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука /2Тим.3:16/? Защо? Защото Господ счита, че трябва да ни поучи с тези стихове от Писанието, които не са Негово слово. Да видим какво разбираме от цитираното слово и каква е поуката и ползата. От първия цитиран стих разбираме, че дяволът чрез змията, постави думите Божии под съмнение а след това излъга, като каза „никак няма да умрете“. Поуката за нас е: никак и при никакви обстоятелства /откъдето и да идват/ да не се съмняваме в думите Господни, защото след съмнението идва и лъжата от нейния баща, дявола. От втория стих разбираме, че дявола надзирава и обикаля земята и ходи по нея. Каква е поуката – да не подценяваме врагът на човешкия род, и да знаем, че той също ни наблюдава за да ни клевети пред Бога, но да се придържаме и уповаваме на Господа, защото Той победи дявола на кръста на Голгота, и да се пазим от греха. Третия стих започна пак със съмнението „ако си Божий Син“. Усъмни ли се Господ? Не, а и няма как да стане, но предузна лукавството му и отговори „да не изпитваш Господа твоя Бог“, и ни остави това за пример. И още – от пустинята дявола отведе Господ в светия град и го постави на храма – цитира Му пророческо слово /Пс.91/. Разбирате ли? Завежда и поставя, и след това пак Го завежда на висока планина и Му показва всички царства, като Му поставя условия ако падне и му се поклони да получи власт над тези царства. Много може да се разсъждава върху цитираните слова, но едно е важно и поучително – на никаква цена да не се съгласяваме с предложенията на човекоубиеца Сатана, а да призоваваме Този който го победи, да ни помага когато сме в изпитание, да не ни въвежда в изкушение, но да ни избавя от лукавия /Матей 6:13/. Как да разбираме кое е от Бога и кое от лукавия? Където има неправда, лъжа и противоречие с думите Господни, там го няма Господ, там се крие лукавия, и да не се съмняваме в думите Му.
– От горните стихове, можем твърдо да заявим, че не са слово Божие и думи излезли от Божия уста а е слово от Писанието, думи на дявола и бесовете, което е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.
За да бъда правилно разбран, ви съветвам да не търсите знание за дявола и ангелите му, извън Писанието – Библията, защото не е угодно Господу, да имаме знание за дълбините сатанински /виж Откровение 2:24/, и не забравяйте, че има Живот и Дух в думите излязли от Божията уста и върху тях да разсъждаваме.
Да прегледаме и следните два стиха от Старозаветното писания:
1 Царе 28:6,7 – И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.
– Четейки тази 28 глава от книгата първо царе, е редно, да си зададем няколко въпроса: пророк Самуил ли се яви на цар Саул? Пророк Самуил ли му отговори? Могат ли злите духове да извеждат душите на пророците Господни и чии са душите човешки? Могат ли според вас? Не, не могат. Какво казва 6-тия стих: но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Как така Господ не му отговаря…нито чрез пророци, а му се явява пророк Самуил? Как? Явява му се злият дух, който се преправя, преобразява на пророк Самуил /виж 2Коринтяни 11:14/ и думите са на злият дух – това не са думи излязли от Божията уста, нито думи на пророка, защото жената е запитвачка на зли духове. Да, писано е „И Самуил каза на Саула“ и „Тогава Самуил рече“, стих 15-16, но за кого е писано? Вижте за кого, за този който повярва, че това е пророк Самуил, „И Саул позна, че това беше Самуил“ стих 14, и се поклони на злия дух. Вижте какво казва Господ в книгата на пророк Йезекиил 18:4 – Ето, всичките души са Мои… . Всички души човешки са Негови а не на дявола. И забележете, Господ не му отговори на царя, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Не се заблуждавайте, това не са думи Господни и това не беше пророк Самуил, защото Господ не му отговори никак, а са ни дадени за поука. Когато Господ не ни отговаря, ние трябва да потърсим причината в нас и да се покаем, и в никакъв случай да не ходим при слугите на дявола, защото ще ни излъжат и погубят, както стана това с цар Саул.
– И още нещо /добавено на 15.03.2021г./, във връзка с горенаписаното. Сред християните се говори, че за Бога няма нищо невъзможно. Онези, които изследват Писанията и се поучават денем и нощем, знаят, че има едно нещо, което е невъзможно за Бога, и това е: да наруши, това което е излязло от устата Му. Той, Господ, може да промени, да отмени, но не и да наруши закона Си, думите Си и това което е излязло от устата Му. Дано да разбирате – прочети книга Левит 20:27 и Второзаконие 18:10,11: за да видите, че Господ е забранил да се говори с мъртвите, и който го върши, върши грях за смърт, и е гнусен пред Него а камоли със запитвачка на зли духове.
Сега, да цитирам и тези стихове от новозаветното Писание:
Матей 13:55,56 – Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
Марко 6:3 – Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
Лука 3:23 – И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.
Йоан 1:45 – Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.
Йоан 6:42 – И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
Йоан 7:41,42 – Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос? Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
Йоан 9:29 – Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
– От цитираните стихове, ни става ясно, че народът не е знаел за непорочното зачатие, което е било скрито от тях, чрез съпружеството на дева Мария с праведния Йосиф. Защо Господ скри непорочното зачатие на Сина Му? Защото нямаше да повярват на истината въпреки, че е пророкувана. И повярваха ли Му, като им каза, че е слязъл от небето /Йоан 6:42/? Не, не Му повярваха. Тайните Господни се откриват само на верните Му чада, слуги, пророци и приятели, в случая, на дева Мария и праведния Йосиф. Какво каза Господ на апостолите Петра, Якова и Иоана, когато ги заведе на планината и се преобрази пред тях, заръча им да не казват никому това що бяха видели /Матей 17:9/. И те не казаха, никому за това, което бяха видели до възкресението Му, защото бяха верни. Какво каза апостол Петър, когато Господ ги попита, според вас кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос /т.е. Месия, Помазаник./, Син на живия Бог /Матей 16:16/. Защо апостол Петър не каза, Ти си синът на дърводелеца? Защото, плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата: каза Господ /Матей 16:17/. Свети евангелист Лука казва, че те /народът/ са си мислили, че е син на Йосифа /Лука 3:23/. А апостол Филип какво казва: Намерихме Онзи…, Иосифовия син, Който е от Назарет. И той не е знаел в началото за непорочното зачатие, и за раждането на Младенеца във Витлеем. А вижте какво казват фарисеите: Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. Да си припомним какво каза Господ за фарисеите: На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете… /Матей 23:2,3/. Тези които познаваха закона Господен и пророческите Писания, не знаеха Този откъде е, защото това бе скрито от тях, по воля Божия.
– Във връзка с братята Му и сестрите Му, можете да прочете това тук, за да разберете, че не са деца родени от съпружеството на дева Мария и праведния Йосиф, както си е мислил народа и паднаха в съблазън.
– Поуката от цитираните стихове: да се молим на Учителя, Господ Иисус Христос, да ни отваря умът да разбираме Писанията, защото Той казва: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила /Матей 22:29/.
За да разберем правилно един стих от Писанието, трябва това наше разбиране да не противоречи на нито един друг стих и особено на думи Господни. Ако обаче противоречи с друг стих, тогава не сме разбрали правилно писаното слово. Ето ви един пример:
1 Тимотей 2:1,2 – И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.
– Това слово казва, че ако се молим за всички човеци и управници, ще поминем тих и спокоен живот. Добре, но ако вършим нечестиви дела и се молим за всички човеци и управници, дали ще прекараме тих и спокоен живот? Не, няма да прекараме тих и спокоен живот, защото Господ казва – няма мир за нечестивите /Исаия 48:22/. Когато, не вършим нечестие и се молим за всички човеци и управници, тогава ще се изпълни словото, да поминем тих и спокоен живот. Дано да съм ясен и да разбирате правилно Писанието.
В заключение, от написаното и от цитираното слово, се разбира, че в Писанието има думи излязли от Божията уста, които са слово Господне и такива слова, които са ни дадени за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.
Искам да добавя и няколко думи за историческите данни, които споменах в началото. От светите Писания, Библията изчислих, че: Потопа става в 1656 г. от сътворението на света. В 2668 г. от сътворението, израилтяните излизат от Египет. В 3148 г. от сътворението започва строежа на храма Господен, в четвъртата година от царуването на цар Соломон. В 1948 г. се ражда Авраам, а цар Давид в 3078г. от сътворението. Знам, че има историци, които са взели данни от Библията и са ги приложили към историята. Но ние, които сме повярвали в Бога, разбираме, че Писанията са духовни и изследваме духовния закон, за да опознаем Бога, за да Го обикнем от цялото си сърце, с всичкия се ум и от цялата си душа. И най-важното събитие за историята е, че с раждането на Божия Син, Господ Иисус Христос започва новото летоброене – 2021 година от рождество Христово.
Забележка: Не считам, че с горе-написаното от мен, съм отговорил изчерпателно на поставените въпроси, защото в Светото Писание има много такива примери. Постарах се, аз грешникът, само да дам насоката, но ще се радвам вие, читателите, мои братя и сестри в Господа, да изследвате Писанията. Пожелавам ви, в светлината на словото Божие, думите Господни, да намирате светлина. Доколкото знам и съм виждал, има Нови завети, в които думите Господни са написани с червен цвят. Ето ви връзка към втората част на статията – тук.
Господ да ви благослови и пази, от всякаква заблуда и съмнение в думите Му! Амин!
Цитатите за взети от изданието на Библията 1940г., онлайн изданието.
