В светата книга Библия се употребяват изрази като, Божието слово, светите Писания, Писанията, и слово, което излиза от Божията уста. Има ли разлика между тези изрази? Ако си отговорим повърхностно на този въпрос, сигурно няма да намерим някаква разлика. А дали е така? И няма ли да се заблудим? В Писанието има ли думи, които са полезни за поука, но не са излезли от устата Господня, и не са слово Божие? Има, и кой е автор на тези думи?

В Библията има записани и исторически данни за събития от човешката история.

Да видим какво казва Писанието по поставените въпроси:

2 Тимотей 3:16 – Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.

– Този стих обхваща, Битие първа глава първи стих, до Откровение двадесет и втора глава двадесет и първи стих. Какво ни казва за Писанието? Че е боговдъхновено, полезно за поука, за поправление, за наставление в правдата. Означава ли, че всичкото Писание е слово Божие, както някои го наричат? Словото Божие е онова слово, което е излязло от Божиите уста и то е истината и пътя и живота. Не се заблуждавайте, че всичкото Писание е слово Божие, но е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.

Второзаконие 8:3 – … за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста.

Матей 4:4 – А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

– От тези два стиха се разбира, че хлябът поддържа живота на тялото, а словото Божие дава живот на душата. Но, не кое да е слово от Писанието, а това което е излязло от Божиите уста. Разбирате ли това? В Писанието има записани думи излязли от устата на човеци, думи на Ангели Господни, думи на бесове, думи на дявола, думи на слуги на дявола, има исторически данни за събития от историята, но има и записани думи излязли от устата на Бога, записани от Божиите слуги и пророци. Трябва да правим разлика, за да не се заблуждаваме, защото истината и живота са в думите Господни. Тези думи записани в Писанието, които не са излезли от Божията уста, са ни дадени за поучение и са за поправление. А думите Господни са Дух и Живот, те ни дават светлина, насочват пътя ни към истината и правдата, изобличават ни. Духът Господен ни напомня за всяка дума излязла от устата на Бога. Ангели Господни, са донасяли и известявали думите на Бога и волята Му, на човеци и пророци. В думите Господни няма противоречие, те са чисти думи, самата премъдрост Божия е в тях. Тези думи Господни са благи към онези, които любят Бога и строги към непокорните.

Да разгледаме и тези стихове от Свещеното Писание:

Eвреи 4:12 – Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.

Исаия 55:11 – Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; Не ще се върне при Мене празно, Но ще извърши волята Ми, И ще благоуспее в онова, за което го изпращам.

Еремия 23:29 – Не е ли словото Ми като огън? казва Господ, И като чук, който строшава скалата?

Лука 8:11 – Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

– Да разсъдим върху горните четири стиха. Спомнете си какво стана с цар Давид, когато съгреши и извърши прелюбодейство и убийство. Притчата Господня, го подготви за „операцията“, царят трябваше да произнесе присъдата и тогава да дойде словото на Живия Бог /2Царе 12 глава/. И сега забележете, какво сториха думите Господни казани на царя „Ти си тоя човек“/2 Царе 12:1-7/. Това слово Божие, този двуостър меч проникна дълбоко във вътрешността и отряза греха на царя, защото и в старините си той не посмя да посегне на младата девица, красавица, сунамката Ависага /3Царе 1:4/. Въпреки, че според мен нямаше да съгреши ако я вземеше за жена, но мечът който излиза от устата на Бога проникна и изряза дълбоко, като не остави място за похот. Е питам ви, това живо, остро от двете страни, деятелно Слово извърши ли, волята Му? Благоуспя ли? Дали цар Давид усети огъня и чука на думите Господни? Думите Господни очистиха царевия грях, съкрушиха сърцето му и остана само да каже „съгреших Господу“.

– Спомнете си и за прелюбодейката, която бе доведена от книжниците и фарисеите при Господ Иисус Христос /Йоан 8 глава/. Някои казват: защо не доведоха и мъжа, а доведоха само жената? Други казват, че Господ е пишел с пръст на земята имената на прелюбодейците, които дойдоха да го изпитват. Възможно и така да е било, не знам. Аз пък си мисля, че Господ се бавеше с отговора, защото чакаше книжниците и фарисеите да помислят в сърцата си: „не ни отговаря, сега Го хванахме натясно, сега вече ще докажем на народа, че Той не е Месията, който има да дойде и затова мълчи“. Но уви! О, премъдрост Божия! О, думи Господни! Не можете да уловите Господа, защото от Него е извора на премъдростта, но Той вас ще улови в лукавството ви, ще ви въздаде според помислите и намеренията сърдечни, и вие ще си отидете тихомълком и посрамени, а ако не се покаете, ще погинете. Не мислете, че книжниците и фарисеите лекомислено са задавали въпросите си, но добре са обмисляли предварително всякакъв възможен отговор /виж Лука 20:6/, но тяхната мъдрост е човешка. Да разсъдим сега, какво стори словото Божие, какво извършиха думите излязли от Божията уста: Който от вас е безгрешен /невинен/ нека пръв хвърли камък на нея /Йоан 8:7/. Защо тези, които Го изпитваха и искаха да Го впримчат в грях, се разотидоха, като почнаха от по-старите? Защо? Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето. Помислите и намеренията сърдечни на книжниците и фарисеите, бяха разкрити и уловени от думите Господни, защото разбраха, че има грях в тях, и че, и те трябва да бъдат убити с камъни, според заповедта. Истинското семе е Божието слово, и то дава плод – всеки, който е опитал това, знае. Да Господи! Твоето Слово благоуспява и извършва, и ще извършва, това за което си Го изпратил. Думите Ти са давали, дават и ще дават живот на човешкия род, и този Живот и това Слово имат едно име – Господ Иисус Христос, Синът Божий, Единородният от Отца, дошъл в човешка плът и донесъл словото на живота, и знанието за Божеството. Прекланям се пред Твоите думи, пред Твоята премъдрост! Благословен да бъде Господ! Благословени да бъдат и тези, които Го търсят от цялото си сърце!

Да разсъждаваме и върху следните стихове от Писанието, дали те са слово Божие и думи излезли от Божията уста:

Битие 3:1 – А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

Йов 1:7 – …, А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

Матей 4:5,6 и 8,9 – Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си. Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

Матей 8:28,29,31 – И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш? И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

– Според вас, братя и сестри, тези думи от чия уста са излезли? От Божията ли? Това Божие слово ли е? Как мислите? Да, записано е в Писанието, Библията, но думи Господни ли са? И защо е казано, че всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука /2Тим.3:16/? Защо? Защото Господ счита, че трябва да ни поучи с тези стихове от Писанието, които не са Негово слово. Да видим какво разбираме от цитираното слово и каква е поуката и ползата. От първия цитиран стих разбираме, че дяволът чрез змията, постави думите Божии под съмнение а след това излъга, като каза „никак няма да умрете“. Поуката за нас е: никак и при никакви обстоятелства /откъдето и да идват/ да не се съмняваме в думите Господни, защото след съмнението идва и лъжата от нейния баща, дявола. От втория стих разбираме, че дявола надзирава и обикаля земята и ходи по нея. Каква е поуката – да не подценяваме врагът на човешкия род, и да знаем, че той също ни наблюдава за да ни клевети пред Бога, но да се придържаме и уповаваме на Господа, защото Той победи дявола на кръста на Голгота, и да се пазим от греха. Третия стих започна пак със съмнението „ако си Божий Син“. Усъмни ли се Господ? Не, а и няма как да стане, но предузна лукавството му и отговори „да не изпитваш Господа твоя Бог“, и ни остави това за пример. И още – от пустинята дявола отведе Господ в светия град и го постави на храма – цитира Му пророческо слово /Пс.91/. Разбирате ли? Завежда и поставя, и след това пак Го завежда на висока планина и Му показва всички царства, като Му поставя условия ако падне и му се поклони да получи власт над тези царства. Много може да се разсъждава върху цитираните слова, но едно е важно и поучително – на никаква цена да не се съгласяваме с предложенията на човекоубиеца Сатана, а да призоваваме Този който го победи, да ни помага когато сме в изпитание, да не ни въвежда в изкушение, но да ни избавя от лукавия /Матей 6:13/. Как да разбираме кое е от Бога и кое от лукавия? Където има неправда, лъжа и противоречие с думите Господни, там го няма Господ, там се крие лукавия, и да не се съмняваме в думите Му.

– От горните стихове, можем твърдо да заявим, че не са слово Божие и думи излезли от Божия уста а е слово от Писанието, думи на дявола и бесовете, което е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.

За да бъда правилно разбран, ви съветвам да не търсите знание за дявола и ангелите му, извън Писанието – Библията, защото не е угодно Господу, да имаме знание за дълбините сатанински /виж Откровение 2:24/, и не забравяйте, че има Живот и Дух в думите излязли от Божията уста и върху тях да разсъждаваме.

Да прегледаме и следните два стиха от Старозаветното писания:

1 Царе 28:6,7 – И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове.

– Четейки тази 28 глава от книгата първо царе, е редно, да си зададем няколко въпроса: пророк Самуил ли се яви на цар Саул? Пророк Самуил ли му отговори? Могат ли злите духове да извеждат душите на пророците Господни и чии са душите човешки? Могат ли според вас? Не, не могат. Какво казва 6-тия стих: но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Как така Господ не му отговаря…нито чрез пророци, а му се явява пророк Самуил? Как? Явява му се злият дух, който се преправя, преобразява на пророк Самуил /виж 2Коринтяни 11:14/ и думите са на злият дух – това не са думи излязли от Божията уста, нито думи на пророка, защото жената е запитвачка на зли духове. Да, писано е „И Самуил каза на Саула“ и „Тогава Самуил рече“, стих 15-16, но за кого е писано? Вижте за кого, за този който повярва, че това е пророк Самуил, „И Саул позна, че това беше Самуил“ стих 14, и се поклони на злия дух. Вижте какво казва Господ в книгата на пророк Йезекиил 18:4 – Ето, всичките души са Мои… . Всички души човешки са Негови а не на дявола. И забележете, Господ не му отговори на царя, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. Не се заблуждавайте, това не са думи Господни и това не беше пророк Самуил, защото Господ не му отговори никак, а са ни дадени за поука. Когато Господ не ни отговаря, ние трябва да потърсим причината в нас и да се покаем, и в никакъв случай да не ходим при слугите на дявола, защото ще ни излъжат и погубят, както стана това с цар Саул.

– И още нещо /добавено на 15.03.2021г./, във връзка с горенаписаното. Сред християните се говори, че за Бога няма нищо невъзможно. Онези, които изследват Писанията и се поучават денем и нощем, знаят, че има едно нещо, което е невъзможно за Бога, и това е: да наруши, това което е излязло от устата Му. Той, Господ, може да промени, да отмени, но не и да наруши закона Си, думите Си и това което е излязло от устата Му. Дано да разбирате – прочети книга Левит 20:27 и Второзаконие 18:10,11: за да видите, че Господ е забранил да се говори с мъртвите, и който го върши, върши грях за смърт, и е гнусен пред Него а камоли със запитвачка на зли духове.

Сега, да цитирам и тези стихове от новозаветното Писание:

Матей 13:55,56 – Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

Марко 6:3 – Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

Лука 3:23 – И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава, и, както мислеха, беше син на Иосифа; който бе син Илиев.

Йоан 1:45 – Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона, и за Когото писаха пророците, Исуса, Иосифовия син, Който е от Назарет.

Йоан 6:42 – И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

Йоан 7:41,42 – Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос? Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

Йоан 9:29 – Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

– От цитираните стихове, ни става ясно, че народът не е знаел за непорочното зачатие, което е било скрито от тях, чрез съпружеството на дева Мария с праведния Йосиф. Защо Господ скри непорочното зачатие на Сина Му? Защото нямаше да повярват на истината въпреки, че е пророкувана. И повярваха ли Му, като им каза, че е слязъл от небето /Йоан 6:42/? Не, не Му повярваха. Тайните Господни се откриват само на верните Му чада, слуги, пророци и приятели, в случая, на дева Мария и праведния Йосиф. Какво каза Господ на апостолите Петра, Якова и Иоана, когато ги заведе на планината и се преобрази пред тях, заръча им да не казват никому това що бяха видели /Матей 17:9/. И те не казаха, никому за това, което бяха видели до възкресението Му, защото бяха верни. Какво каза апостол Петър, когато Господ ги попита, според вас кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос /т.е. Месия, Помазаник./, Син на живия Бог /Матей 16:16/. Защо апостол Петър не каза, Ти си синът на дърводелеца? Защото, плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата: каза Господ /Матей 16:17/. Свети евангелист Лука казва, че те /народът/ са си мислили, че е син на Йосифа /Лука 3:23/. А апостол Филип какво казва: Намерихме Онзи…, Иосифовия син, Който е от Назарет. И той не е знаел в началото за непорочното зачатие, и за раждането на Младенеца във Витлеем. А вижте какво казват фарисеите: Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е. Да си припомним какво каза Господ за фарисеите: На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете… /Матей 23:2,3/. Тези които познаваха закона Господен и пророческите Писания, не знаеха Този откъде е, защото това бе скрито от тях, по воля Божия.

– Във връзка с братята Му и сестрите Му, можете да прочете това тук, за да разберете, че не са деца родени от съпружеството на дева Мария и праведния Йосиф, както си е мислил народа и паднаха в съблазън.

– Поуката от цитираните стихове: да се молим на Учителя, Господ Иисус Христос, да ни отваря умът да разбираме Писанията, защото Той казва: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила /Матей 22:29/.

За да разберем правилно един стих от Писанието, трябва това наше разбиране да не противоречи на нито един друг стих и особено на думи Господни. Ако обаче противоречи с друг стих, тогава не сме разбрали правилно писаното слово. Ето ви един пример:

1 Тимотей 2:1,2 – И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.

– Това слово казва, че ако се молим за всички човеци и управници, ще поминем тих и спокоен живот. Добре, но ако вършим нечестиви дела и се молим за всички човеци и управници, дали ще прекараме тих и спокоен живот? Не, няма да прекараме тих и спокоен живот, защото Господ казва – няма мир за нечестивите /Исаия 48:22/. Когато, не вършим нечестие и се молим за всички човеци и управници, тогава ще се изпълни словото, да поминем тих и спокоен живот. Дано да съм ясен и да разбирате правилно Писанието.

В заключение, от написаното и от цитираното слово, се разбира, че в Писанието има думи излязли от Божията уста, които са слово Господне и такива слова, които са ни дадени за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.

Искам да добавя и няколко думи за историческите данни, които споменах в началото. От светите Писания, Библията изчислих, че: Потопа става в 1656 г. от сътворението на света. В 2668 г. от сътворението, израилтяните излизат от Египет. В 3148 г. от сътворението започва строежа на храма Господен, в четвъртата година от царуването на цар Соломон. В 1948 г. се ражда Авраам, а цар Давид в 3078г. от сътворението. Знам, че има историци, които са взели данни от Библията и са ги приложили към историята. Но ние, които сме повярвали в Бога, разбираме, че Писанията са духовни и изследваме духовния закон, за да опознаем Бога, за да Го обикнем от цялото си сърце, с всичкия се ум и от цялата си душа. И най-важното събитие за историята е, че с раждането на Божия Син, Господ Иисус Христос започва новото летоброене – 2021 година от рождество Христово.

Забележка: Не считам, че с горе-написаното от мен, съм отговорил изчерпателно на поставените въпроси, защото в Светото Писание има много такива примери. Постарах се, аз грешникът, само да дам насоката, но ще се радвам вие, читателите, мои братя и сестри в Господа, да изследвате Писанията. Пожелавам ви, в светлината на словото Божие, думите Господни, да намирате светлина. Доколкото знам и съм виждал, има Нови завети, в които думите Господни са написани с червен цвят. Ето ви връзка към втората част на статията – тук.

Господ да ви благослови и пази, от всякаква заблуда и съмнение в думите Му! Амин!

Цитатите за взети от изданието на Библията 1940г., онлайн изданието.

Трябва ли да се кръщават децата? Редно ли е, или не? Библейско ли е?

Тези, които не приемат, проповядват и изповядват, че децата не трябва да се кръщават, казват: Господ се кръсти в река Йордан на около тридесет години от Йоан Кръстител /Матей 3:13-16/, и затова и ние трябва да се кръщаваме в съзнателна възраст и не като деца. Така ли е? Не е така, и това не е истинско, защото тези „учители“, забравят-пропускат да кажат /може и умишлено да го правят, не зная/, че Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете /Марк 1:4 и Деяния 13:24/, а не кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух. И още нещо не казват, че Господ се кръсти, поради една единствена причина: за да изпълни всяка правда /Матей 3:15/. Забележете думите – заради всяка правда а не поради грях или нужда Той да се кръсти. А нямаше ли, книжниците и фарисеите да Го обвиняват ако не беше се кръстил? Апостол Павел казва също: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса /Деяния 19:4/.

Какво представлява кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух? И как да го разбираме? То е тайнство определено от Бога, чрез което личността на човека става част от Църквата Христова.

Да се обърнем отново към извора на всяка истина – Светото Писание и записаните там думи Господни.

Да видим, какво казва Господ по този въпрос:

Матей 28:19 – И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

– В думите „всички народи“ влизат и новородените от тези народи, защото в акта за раждане се вписва и народността /гражданството/ и новороденото става част от този народ, държава в която се ражда /виж Деяния 22:28/. Кажете сега, защо властите са определили да се вписват новородените в регистрите на съответните държави по месторождение? Защо? Какво разбира новороденото, че е гражданин на съответната държава? Кажете какво разбира? Когато с раждането си, новороденото стане част от съответния народ, той придобива права от съответното законодателство на държавата в която се ражда. Разбирате ли това? Когато кръстите новороденото или детето си в името на Отца и Сина и Духа Светий, то става гражданин на Христовата Църква и се ползва с всички права и думи излезли от устата на Царя на царете и Господ на господарите, и тогава техните Ангели винаги гледат лицето на Бога /Матей 18:10/! Разбирате ли сега, защо ви учат да не кръщавате новородените и децата си? За да не може да им бъде изпратен Ангел Господен, който винаги да гледа лицето на Бога. Дано да разбирате от какво лишавате децата си.

– Вярно е, че за да се кръсти едно новородено или дете е необходимо решението на родителите или настойника, а без вяра в Бога и думите Му, те не биха пристъпили към това действие, освен поради друга причина. Затова Господ добавя към кръщението: и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал /Матей 28:20/, и който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден /Марк 16:16/.

И още една Негова заповед записана в Стария завет:

Второзаконие 31:12 – събери народа, мъже, жени, деца и пришълците си, които се намерят в градовете ви, за да слушат и се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и да залягат да изпълняват всички думи на тоя закон;

– Забележете, Господ иска децата да слушат и да се научат – това е Неговата воля за децата /прочети и Второзаконие 11:19/. И как казвате, децата не разбират? Децата не трябва да се кръщават? Защо? Или какво разбира бебето, когато го обрязват в осмия ден /Битие 17:10-12/ и сключва завет с Бога? Задължение на вярващите родители е да кръщават децата си /Мат.28:19/, и да ги учат на Божиите пътища. А цар Соломон добавя – ако ги учите /децата/, те и в старините си няма да се отклонят от този път /Притчи 22:6/. И не казвайте това е старозаветно! Защото Господ е същият вчера днес и вовеки /Евреи 13:8/.

– Новороденото може ли да има вяра? И разбира ли? Ако майката вярва, още в утробата ѝ, бебето също ще вярва и разбира – ето какво казва Писанието: Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго/Лука 1:41/. Само Елисавета ли се изпълни с Духа Светаго? А младенеца в утробата ѝ не се ли изпълни? Да бъдем разсъдливи. И защо проигра младенецът в утробата ѝ като чу поздрава Мариин? Разбра ли младенеца в утробата, от кой дойде поздрава? Да, разбра и проигра, тогава Елисавета се изпълни с Духа Светий.

Ето ви още такива примери:

Съдии 13:5 – защото ето, ще заченеш и ще родиш син, и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце.

Иеремия 1:5 – преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те: поставих те пророк за народите.

– Разбирате ли какво казва Ангела Господен в книгата Съдии 13:5? Разбирате ли какво казва Господ в книгата на пророк Иеремия? Разбирате ли? В първия стих казва, че Самсон ще започне службата си като назорей Господен още от утробата на майка си! Разбирал ли е Самсон в утробата на майка си, че е назорей Божий? Господ казва, че е Божий назорей още от утробата майчина. Във втория казва, че преди да бъде образуван Иеремия в утробата на майка си, Господ го е познал, и преди да се роди го е осветил и поставил за пророк! Разбирал ли е Иеремия в утробата на майка си, че е поставен за пророк Господен? Господ казва, че е пророк от утробата на майка си. И пророк Самуил започна да служи на Бога, като дете /1 Царе 1:24/. Мислите ли че, Самсон, Иеремия и Самуил ако не бяха обрязани в осмия ден, щяха да станат служители Божии? Мислите ли, че като не кръщавате децата си, те ще вървят по пътя на вярата?

Да разгледаме и този стих от Новозаветното Писание:

Матей 19:14 – Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

– Ако вярващи родители /настойници/ не кръщават децата си в ранна възраст, като станат пълнолетни, дали ще искат да се кръстят? И ако не искат, няма ли тогава, Господ да ви търси сметка на страшния Негов съд, и да ви пита: защо не оставихте и пречихте на децата си да дойдат при Мен, като не ги кръстихте? Помислете какъв отговор ще дадете. Трябва да сме наясно, че човек или дете, ако не е кръстено в Името на Триединния Бог, не е част от Църквата Му и няма небесна защита.

– Извода от Писанието е: редно е, библейско е, да кръщаваме новородените и децата си в името на Отца и Сина и Светия Дух. И това кръщение записано в Евангелието на светия апостол и евангелист Матей, 28 глава 19 стих, не го сравнявайте с покайното кръщение проповядвано от светия пророк Йоан Кръстител, с което се кръсти Спасителят на човешкия род, Господ Иисус Христос на около тридесет години – те са две различни кръщения, защото ето какво казва св. ап. Павел: Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса /Деяния 19:3-5/. Ако едното и другото кръщение са едно и също нещо, защо ще се кръщават втори път?

Кръщавайте, новородените и децата си в името на Отца и Сина и Светия Дух и ще бъдете изпълнители на Неговата воля. Амин!

Забележка:

Цитатите са взети от Библията, синодално онлайн издание.

Допълнение от 03.03.2025г.:

В стария завет, Бог бе постановил обрезание в осмия ден, и тези които се обрязваха сключваха договор с Бога, и те бяха Негов народ. И така, всички обрязани имаха нужда от покаяние с изключение на Един и затова бе изпратен Йоана Кръстителя, да ги призове към покаяние.

В новия завет обрезанието е заменено с кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух, и тези които се кръшават стават част от Църквата Му. И сега, всички кръстени също имаме нужда от покаяние, защото нищо нечисто няма да влезне в светия град Иерусалим, който ще слезне от небето.

Подариха ми книгите, Нашата надежда – беседи върху блаженствата, Нашата любов – беседи върху десетте Божии заповеди с автор архимандрит Серафим /Алексиев/. След като ги прочетох, намерих в тях много поучителни слова, но намерих и слова, които противоречат на Светото Писание.

– Като изхождам от написаното в книгата Нашата любов страница 88, цитирам:

Възлюбени, светите апостоли Христови са проповядвали истините на Евангелието в пълнота. И още едно слово от същата страница, цитирам: …За да се познае истински целия начин на спасението, нужно е всички тия пунктове от различни места да се съберат заедно, и то да се съберат всички, без да се пропусне нито един…/има се предвид пунктовете в Евангелието/.

– Забелязах, че в книгата Нашата надежда – беседи върху блаженствата /Матей-5 гл./, са пропуснати още блаженства, записани в Новия завет, а считам, че са важни и трябва да ги посоча, и дано не пропусна нито едно от тях:

Матей 11-6: И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

Матей 13-16 и Лука 10-23: Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват; И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.

Матей 16-17: Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;

Матей 24-46: Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;

Лука 1-45: И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

Лука 11-27,28: А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Лука 14-13,14: Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.

Йоан 13-16,17: Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.

Йоан 20-29: Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

Деяния 20-35: С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по блажено е да се дава, нежели да се взима.

Яков 1-12: Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.

Яков 1-25: Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.

Римляни 4-7,8: „блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.

Откровение 1-3 и Откровение 22-7: Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо. Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.

Откровение 14-13: И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.

Откровение 16-15: (Ето, Аз ида като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, и да се не виждат срамотите му.)

Откровение 19-9: Тогава Ангелът ми каза: напиши: блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца. Каза ми още: тия са истински думи Божии.

Откровение 20-6: Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.

Откровение 22-14: Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.

– Има още блаженства записани в стария завет, който желае може да ги намери и прочете.

Ето и противоречията със Светото Писание, които открих в двете книги:

1. Нашата надежда – беседи върху блаженствата:

Страница – 16, цитирам: …Невъзможно е да се спаси човек иначе, освен чрез ближния…

– Думата „спаси“ се отнася до Спасителя и не може да се свързва с ближния. Кой ще се спаси определя единствено Господ /пример-разбойника на кръста/. Свети Амвросий говори за влизането на разбойника на кръста в рая, благодарение само на вярата. Е, възможно ли е да се спаси човек, без ближния? Може ли да ограничим Божията благодат с думите „Невъзможно е да се спаси човек иначе, освен чрез ближния“? Ето и два стиха от Светото Писание, които казват неизменната истина:

Марк 16-16: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

Римляни 10-9,10: защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш, понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.

– Моят въпрос е, защо горните два стиха от Светото Писание ги няма на страница 16-ста? Не знам какъв е тиражът на книгата, колко души я притежават и са я чели, но само една от тях непросветена душа, да приеме цитираното изречение със сърцето си, какво става?

Страница – 61, цитирам: Някой си монах… се молел на Бога „Но прати ми или лош недъг, или напаст, или болест, та дано поне така се приведе в страх моята окаяна душа!“

– Този пример противоречи на Духа на Евангелието, защото там няма такъв пример. Тези които идваха при Него получаваха изцерение от болести и недъзи. Господ Иисус Христос на никой не каза давам ти болест или недъг за да има страх душата ти. Понякога обаче, Господ допуска болест или недъг и има такива примери в Светото Писание, но не ние човеците трябва да определим или да учим, как да постъпи Той, и какво да допусне Творецът – това е изключително Негово право, защото Христос е Учителят, и преценява кому и как да поучи, поправи и настави /Матей 23-8/. Свети апостол Павел казва: даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям. Затова три пъти молих Господа, да го отстрани от мене /2 Корин. 12-7,8/. И така въпросът е: Апостолът ли поиска от Бога този ангел сатанин за да се не превъзнася? Не, не го е искал той, иначе не би се молил Господ да го отстрани от него три пъти. Нека да бъдем разсъдливи, както е записано в едната от тези две книги.

Страница 195, цитирам: Светото Кръщение умива първородния грях.

И страница 196, цитирам: В кръщението се извършва това велико чудо – нечистия става чист, грешният – праведен.

– Горните цитати противоречат на някои от следните стихове от Светото Писание:

Деяния 8-12,13 и 18,19,20,21,22,23, цитирам: Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.

А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.

– Моят въпрос е: След като Симон повярва и се кръсти, беше ли умит от първородния грях? И извърши ли се това велико чудо – Симон стана ли чист и праведен? Не, не стана, защото св. ап. Петър го видя изпълнен с люта жлъч и окован от неправда, след като беше кръстен и му каза да се покае, защото, има разлика между кръщение и покаяние. Затова блажения Христов апостол казва първо покаяние, след това кръщение и тогава прошка на греховете /Деяния 2:38/. Не е възможно за краткото време от кръщението до идването на апостолите Петър и Йоана, Симон да бъде окован от неправда и изпълнен с люта жлъч. Праведните дела при повярвалите, трябва да ги има и да ги следват, в противен случай вярата е мъртва. Извода от Писанието е: при кръщението на Симон, греховете не му бяха простени и не стана чист и праведен.

– По тази тема за кръщенията има още неща да се кажат, записани в Светото Писание, но не е мястото им тук в тази статия.

2. Нашата любов – беседи върху десетте Божии заповеди

Страница 177 /горе/, цитирам: Лъжата е създала нуждата от клетвата.

– Ето я неизменната истина записана в Светото Писание:

Битие 22-16: и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,

– Клетвата на Бога в Себе Си, от коя нужда излезе, лъжливата ли? Безумие! Господ е самата Истината и в Него няма никаква лъжа, никаква!

Исая 14-24: С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,

Откровение 10-6: и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време;

– Има още доста стихове от Светото Писание където се употребява думата „клетва“, който желае може да ги намери, и ако иска, е добре да прочете обяснението записано в посланието до евреите глава 6 стих 13. Въпросът ми сега е: лъжата ли създаде нуждата от клетва? Отговора дава Словото на Живият Бог, а за лъжата знаем кой е ѝ баща. Спасителят, Господ Иисус Христос учи, ние човеците да не кълнем.

Страница 279, цитирам: Ти с твоето непослушание ще ме доведеш до гроба!

– Ето пример за една клетва на една неразумна майка, която в разказа се изпълнява за съжаление. Затова Господ казва да не се кълнем. Детето ли я уби със своето непослушание, както пише на следващата страница? Възможно е, и това да има значение, но какво да кажем за присъдата, която майката е произнесла, като е свързала непослушанието на сина ѝ, със смъртта си? А знаем, че Господ напразни клетви не изпълнява. Според мен този пример не е подходящ, защото може и друга майка /или баща и т.н./ да използват същите думи и ако имат неизповядани смъртни грехове, да ги сполети същата участ.

Страница 91,92, за ереста, не ги цитирам:

– Сега искам да споделя моето мнение по въпроса за значението на думата ерес, а то е: всяко противоречие с думите излезли от Божия уста, и от това противоречие се прави учение, е ерес. Може в нещо да сме повярвали, което противоречи на Божието слово и не го разпространяваме и изповядваме – това е заблуда, но в момента когато започнем да го проповядваме, разпространяваме или изповядваме става ерес, защото отклонява и други души от истината. И така, който се отклонява, отклонява се за погибел /Евреи 10-39/. В древната Христова църква еретиците са ги наричали: съвършено отпаднали и наистина отчуждили се.

– Нека всеки да си отговори във какво вярва и какво е приел. А за да си отговори е необходимо да изучава Свещеното Писание, и да не забравя да се моли Господ да му отвори умът за да разбира Писанията /Лука 24-45/. Необходимо е също ръководството от Светия Божи Дух /Йоан 14-26/. Но това няма как да стане, докато сме в заблуда или проповядваме ерес, иска се преди всичко, искрено и сърдечно покаяние, както и отричане от всяка заблуда, ерес. Прочете книгата на пророк Иезекиил глава 14 и обърнете внимание на 7-мия стих. Ако не се покаем от заблудите, ересите си, да очакваме ли отговор от Господа? Ще ни отговори ли Той от Себе Си? Без покаяние няма как Той да ни помогне, ще си останем в заблудата и ще погинем. Ако заблудите и ересите са ни в сърцата, няма как да разбираме Писанията. Ако обаче отказваме или не искаме да познаем Него, и пътищата Му, Той ще ни предаде на развратен ум, ще вършим това което не е прилично и няма да влезем в Неговото покоище.

– Ще си позволя и аз да разкажа една история: При един известен философ отишли двама младежи за да изучават философия. Докато чакали редът си, те чули разговора между Философа и младежа преди тях, който дошъл също да се записва за ученик при него. Краят на разговора завършил така – Ф. пита: учел ли си досега философия? Младежът отговаря: не. Ф. му казва твоето обучение ще струва две жълтици. Дошъл редът на двамата младежите – на края на разговора, Ф. ги попитал учели ли сте философия? Те отговорили в един глас: да. Философът им казал: вашето обучение ще струва пет жълтици. Младежите подскочили учудени и казали: защо на предния, който не беше учил философия му поиска две жълтици, а на нас които сме учили, ни взимаш пет жълтици? Философът отговорил: трите жълтици ще са ми необходими за времето докато ви излича от паметта това което сте учили за философията, и след това ще започне редовното обучение за две жълтици.

– Каква е поуката от този разказ? Когато приемем една лъжа, и тази лъжа пусне корени, много трудно ще приемем истината, ще трябва покаяние. И какво означават думите на Спасителя?: И никой не налива ново вино във вехти мехове;… /Лука 5-37/.

Страница 95,96,97 и част от 98 стр., не ги цитирам:

– Въпрос: Кое учение от християнските вероизповедания е най-право и истинско? Божието учение без никакво съмнение е извора на живота и начало на всяка истина. Всяка дума излязла от Божия уста записана от светите пророци /2 Петрово 1-21/, Евангелията на светите евангелисти Христови – Матей, Марка, Лука и Йоан, Посланията апостолски и Откровението на св. ап. Йоан Богослов, е истината. Всяко противоречие, изопачаване на словото Му, е от духът на антихриста, който действа в света. Може този човек /или група от хора/ да е /да са много/ набожен/и/ или да изглежда/т/ много смирен/и/, каква полза, ако изопачава/т/ словото на Бога Живий. Във връзка с предното изречение има много стихове от Светото Писание, но ще цитирам само този: Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина /Исая 8-20/. А където няма светлина има мрак и препъването е неизбежно.

– Сега искам да задам въпроси на православните християни и на онези които постъпват като тях. Може ли в хляба, с който се обслужва благодарствената служба /Матей 26:26,27,28/, да има примес? Може ли, в Истинското Тяло Христово да има квас? Може ли, в това Пречисто и Пресвето Тяло Христово от което изтече кръв и вода /Йоан 19:34/, да се прибавя /освен, чисто пшенично брашно и чиста вода/? Според мен, не може и не трябва а и закона Божий казва: Никаква хлебна жертва, която принасяте Господу, не правете квасна, защото нито квасно, нито мед не трябва да изгаряте за жертва Господу /Левит 2:11/. А хлябът, който е Христово тяло?

Изследвайте Писанието, и ще разберете, че Господната трапеза, която Христа Спасителя постанови за Негов спомен е в първия ден от Безквасници, и не е възможно Този, Който дойде да изпълни закона да го наруши. Вижте какво казва Писанието: в първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?/Марк 14:12,Лука 22:7/. Нима си мислите, че учениците Му са я приготвили с квасен хляб? Що за безумие? Не се заблуждавайте в първия ден на безкваници, не може да се намери квасен хляб в цял Израил. Запомнете в първия ден на безквасници! В правото на Бога е да променя и да отменя, да постановява и да изисква. Всичко ли трябва да се приема от Преданието? Не трябва ли Преданието да се проверява чрез Свещеното Писание? Може ли Преданието да измести Писанието? Никак и пак казвам никак./Добавено на 12.09.2023г./

– Сега няколко думи за християнските деноминации. Добре е, православните християни, които имат нещо против протестантите или католиците, да прочетат книгата „Изтезаван заради вярата“ от Харалан Попов, и „Житията на светиите„ издание на Католическата църква. Добре би било християните протестанти, които имат нещо против православните или католическите християни, да прочетат „Житията на светиите“ от св. Димитрий митрополит Ростовски, и „Житията на светиите“ издание на Католическата църква. Същото важи и за християните от Католическата църква, ако имат нещо против останалите християнски деноминации, да прочетат за мъчениците от другите християнски вероизповедания.

По времето на комунистическият режим в края на четиридесетте и началото на петдесетте години на миналия двадесети век, започна гонението против Църквата Христова в България. В затворите попаднаха християни от всяка деноминация, заради вярата си – православни, католици, протестанти и някои от тях са били верни до смърт, и убити. Когато говорим против някоя християнска деноминация, ние говорим против пострадалите и убити верни християни, които са считали себе си принадлежащи към някоя от изброените деноминации. А колко ли незнайни, пострадали заради вярата християни от всички християнски вероизповедания има в България и по света? Само Господ знае. Ако желаете, изгледайте този документален филм, качен в канала „Ютуб“, „Разпнатият Балкан – Българската църква, подложена на мъчения“.

Искам да цитирам следния стих: Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар /Лука 18-11/. Ако тази молитва я кажем по следния начин: Боже благодаря Ти, че не съм, като протестантите, защото ние сме най правите и истинските и т.н. … . Боже благодаря Ти, че не съм, като католиците, защото ние сме най правите и истинските т.н. … . Боже благодаря Ти, че не съм, като православните, защото ние сме най правите и истинските т.н. … . Или си мислим нещо подобно, ще си отидем и останем неоправдани. Ако обаче считаме другите християни от другите деноминации за по-горни от нас и помним техните мъченици за вярата, ще изпълним волята Божия.

Заключение: Братя и сестри, много християнска литература се продава и има в днешно време по книжарниците а и в библиотеките ни. Всичко сравнявайте с думите излезли от Божия уста, записани в Светата книга Библия. Ако тези книги или отделни пасажи от тях противоречат на Светото Писание, то знайте, че няма в тях светлина.

Може да прочетете на тази връзка за още една ерес, тази за митарствата. И накрая ако има нещо за което вие не сте съгласни, ако желаете ми пишете, защото и аз съм грешен човек. Христовия мир и Божията благодат да бъде с всички нас.

Забележка: Знам, че за някои от цитираните изречения има обяснения от автора, но това не променя противоречието със Свещеното Писание, напротив създава убеждение за истинност, а в действителност е заблуда. Цитатите са взети от Библията онлайн, синодално издание.

Пророчества, Битие 3:15, Матей 24:14 и притчата Матей 22:1-14;

Битие 3:1; А змията беше най-хитра от всички полски зверове…..

Битие 3:14,15; Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

– Желая братя, да разсъждаваме по втория стих: Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. Господ, постави вражда между змията /разбираме дявола/ и жената, веднага след грехопадението. Защо Господ постави тази вражда? Противоположната дума на „вражда“, е „приятелство“. Според мен, Господ постави вражда между тях и потомството им, за да се прекрати от тук-насетне, приятелството, и ако творението Му, имайки свободна воля, въпреки враждата поставена от Бога, сключи съюз със змията, да се отвори „врата“ за покаяние /завръщане към Бога/, именно чрез тази „вражда“. О, премъдрост Божия!

– Искам от казаното до тук, да бъда малко по-ясен:

– В едемската градина, виждаме три личности: Творецът, Творението Човек, и идването на Сатана /змията/. Господ сключва договор с Творението Си: И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята – И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна /Битие 1:28,29/. И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази /Битие 2:15/. Ето го, и условието на този договор за Човека: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“. Появява се третата личност Сатана, бащата на лъжата, знаейки условията по договора, човекоубиеца, предлага друг лъжлив договор, съблазнителен, лукав, пъклен, който да разруши договора между Твореца и Творението Му, и ако Творението приеме лъжата, Сатана ще го умъртви чрез Божията заповед и ще завземе дадената му власт. Но уви: О, премъдрост Божия!

ОТЧЕ СВЕТИЙ, БЛАГОДАРИМ ТИ ЗА ТАЗИ ВРАЖДА, КОЯТО ТИ ПОСТАВИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ТВОЯТ СИН И ДА ВЪЗСТАНОВИ ДОГОВОРА МЕЖДУ ТЕБ И ТВОРЕНИЕТО ТИ. БЛАГОДАРИМ ТИ, ГОСПОДИ ИИСУСЕ ХРИСТЕ ЗА ЦЕНАТА, КОЯТО ПЛАТИ, НА КРЪСТА НА ГОЛГОТА, КАТО СТРАДА И ПРОЛЯ КРЪВТА СИ, ЗА НАС ГРЕШНИТЕ И НЕПОКОРНИ ЧОВЕЦИ. БЛАГОДАРИМ ТИ, И НА ТЕБ ДУШЕ СВЕТИЙ, ЧЕ ДОЙДЕ, ЗА ДА НИ ПРИПОМНЯШ ВСИЧКИТЕ ДУМИ НА БОЖИЯ СИН, ДА НИ ИЗОБЛИЧАВАШ И РЪКОВОДИШ.

Слава и благодарност Пресвета Троице! Слава и благодарност и на теб, Пресвета Дево, че прие Божия план за спасението на човешкия род, с думите си „Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал /Лука 1:38/“, и родила Царят на царете и Господ на господарите!

– Благодарим Ти Боже, за тази Твоя любов към творението Си!

– Да разгледаме и втората част от изречението: то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. Разбираме казаното така: потомството на жената, ще нарани потомството на змията. А потомството на змията, ще му нарани петата. За първата част от това пророчество знаем /надявам се всички/, че се изпълни в Господ Иисус Христос /потомък на жената, Девицата/. И Той дойде, за да съсипе делата на дявола /1Йоан 3:8/. Втората част на пророчеството „а ти ще му нараниш петата“, според мен, още не се е изпълнило, то ще се изпълни, когато този стих от Божието слово, стане факт: И даде му се да воюва против светиите и да ги победи; даде му се власт над всяко коляно, език и народ /Откр. 13:7/.

Да разгледаме и това пророчество:

Матей 24:14; И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

– Все още виждаме, че и това пророчество, не се е изпълнило напълно, защото има страни и народи, в които е забранено Евангелието. Очаквам, определени действия от страна на Господаря и Твореца на вселената, да отвори врата на слугите Си, да занесат Евангелието в тези страни, държави и тогава ще дойде свършекът. Да си зададем въпроса: защо Господ иска всички народи да чуят благата вест? Защото, според мен, Той иска всички човеци да се спасят, като ги изтръгне от примката на дявола; той пък иска да погуби човешкия род, защото е човекоубиец. Ще се спасят ли обаче всички човеци? За съжаление, не. Кои няма да се спасят? Според мен, тези които отхвърлят Евангелието на благата вест, онези, които присторено са се присъединили към Христовата църква и не се опомнят навреме, и онези, които не си подготвят сватбарската дреха. А кои ще се спасят? Верните Му, които пазят в чисти сърца, думите на Живота, и успеят да устоят-претърпят до край, те ще бъдат спасени. Прочети статията: как да не отпаднем от вярата.

Притчата:

Матей 22:1 до 14;

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба. И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха. И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

– Няколко думи за тази притча на Господа, и по-точно за човекът, който не бе облечен в сватбарска дреха. Кой е той? Какъв е характерът му? Защо е без сватбарска дреха?:

– Да разгледаме по-отблизо личността на Юда Искариот, предателя на нашия Господ.

Юда Искариот, обичаше парите, крадеше, сключи договор с тези, които разпънаха Господа, и накрая предаде Спасителя. Къде се намираше Юда Искариот? В църквата на Господа. Какво правеше там? Служеше на Бога. Какво получи от Бога, по време на службата си, като апостол? Даде му власт, над нечистите духове, да ги изгонва, и да изцелява всякаква болест и всякаква немощ /Матей 10:1/.

Можеше ли да се покае? Според мен, можеше. А защо не се покая? Любовта към парите беше заслепила умът му, и нито чудесата и знаменията, които виждаше, вършени от Господа, помогнаха. И може би, според мен, думите на Спасителя „даром сте приели, даром давайте“, го държаха далеч от Него. До кой момент, го чакаше Божието дълготърпение? До момента в който Господ натопи залъка и му го подаде, и знаем след това, кой влезе в него. Когато този, който влезе в него, го отведе до „целувката“, след това го остави за малко: „той хвърли сребърниците си, и каза: предадох невинна кръв“, но уви, бе късно, и пак го поведе към бесилото. И Човеколюбецът изрече: по-добре този човек да не бе се раждал.

– Има ли в днешно време такива човеци в църквата Христова, които нямат сватбарска дреха? Да има, иначе нямаше да я има и притчата, и не само нея. Какво трябва да направят тези човеци? Да не гледат, на дадените им дарби като средство за спасение и успокоение на душите си /ако считат, че имат такива/ а да се пазят от беззаконие /Матей 7:22,23/, да помолят Бога от сърце, да ги освободи от сребролюбието, който е корен на всяко зло, и още едно нещо: да прекратят договора с враговете на Христовата църква. Може такива братя, да не са сребролюбци, а да имат само договор с Христовите врагове или обратното, знайте, че пак нямате сватбарска дреха. Ако ви е трудно да излезете от примката на дявола, вие само решете в сърцата си, а Човеколюбецът Господ, ще ви помогне, ако го помолите с цялото си сърце и принесете плодове достойни за покаяние. Братя и сестри, не чакайте вратата да хлопне! Страшно е /Евреи 10:27/!

Забележка: Цитатите за взети от изданието на библията 1940г., онлайн изданието.

По тази тема много лъжи се говорят, лъжлив филм се направи, и какво ли още, ще измислят слугите на лъжата? Сред християните се говори и проповядва, че това „грабване на избраните Му“, ще стане преди да се яви човекът на греха, синът на погибелта. А дали е така? И каква е целта на тази лъжа? И трябва ли с лека ръка и наивност, да приемаме всичко казано по този въпрос? От кого да се учим, от човеци или от Бога? И как да разбираме думите на нашия Господ Исус Христос: „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени“ /Мат.15:13/? Знаем, че в Библията има неща трудни и мъчни за разбиране /2Петр 3:16/, затова ако ви предложат такива стихове и ви кажат, че са свързани с грабването, не бързайте с лека ръка да ги приемате, дори да има думата „грабва, грабнат, грабнато и т.н.“. Важните неща, Господ ни ги обяснява с прости и ясни думи, за да не се заблуждават чадата Му, а врагът на човешкия род, постъпва точно обратното. В следващите цитати от Божието слово по-темата „грабване“ ще видим, че са обяснени просто и ясно и не е необходимо, да ни ги обяснява „някой друг“.

Братя и сестри в Господа, обърнете внимание на това, което Господ казва за грабването на избраните Му:

1Сол. 4:15,16,17: Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

– Този стих ясно говори за времето на грабването, редът по-който ще стане и се отнася до тези братя и сестри, които са живи по време на Господното пришествие /второто идване на Господа/. Описана ни е следната последователност: при глас на Архангел и Божия тръба, първо мъртвите в Христа ще възкръснат, и тогава възкръсналите и живите в Христа, заедно ще бъдат грабнати за да посрещнат Господа във въздуха. Обърнете внимание на думата „посрещнем“. Това посрещане можем да го сравним със следния пример: Когато, очакваме някой наш скъп и близък човек, да ни дойде на гости, ние излизаме от дома си за да го посрещнем. Обърнете и внимание на думата „заедно“ – възкръсналите и живите заедно, ще отидат да посрещнат нашият Господ и Спасител във въздуха, при пришествието Му.

2Сол. 2:1,2,3: А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта,

– Обърнете и тук внимание, на предупреждението „Никой да не ви измами по никой начин“, и след тези думи, се посочват две събития преди пришествието, които не са описани в първия текст: „отстъплението“ и „явяването на синът на погибелта“. Братя и сестри, имате ли здрав разсъдък? Смущавате ли се било от дух, било от слово, или от послание /или от проповед на тази тема/, като че ли вече е настанал денят на Господа? Не се смущавайте, а имайте крепка вяра в Бога и думите Му.

– Да обобщим написаното до тук: първо трябва да дойде отстъплението, а след това да се яви човекът на грехът, и след това грабването на възкръсналите и живите в Христа, при пришествието Му. За какво отстъпление се говори и как да го разбираме?

– Според мен, ето как се разбира тази дума „отстъпление“: Отстъпване от вярата, като се отклоняваме от истините записани в Светата книга Библия, и ги заменяме с лъжи и небивалици, слушаме и вярваме на лъжепророци, лъжехристи, лъжепастири, лъжепроповедници, лъжеучители, които изопачават Божието слово /2Кор.2:17/. Променят се Божиите наредби, относно тайнствата извършвани в храма, служителите в храма не отговарят на Божиите изисквания /1Тим-глава3 и Тит 1:5-9/. Човеци се учат от други човеци, не се търси ръководство от Светия Божи Дух. Светата книга Библия, не се чете редовно, не се изпълнява това записано слово, забравяме, че думите излизащи от Божия уста, дух са и живот са /Йоан 6:63/, и не се храним редовно с тези слова. Всяко „учение“, „знание“, което противоречи на Божественото Писание е земно, бесовско и води към погибел, ако не дойде на време покаяние. Отстъплението ще доведе след себе си, явяването на човекът на греха, синът на погибелта.

– А кой е този син на погибелта? Ами този, когото нашият Господ и Спасител Исус Христос ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си /2Сол.2:8/.

В следващите стихове от трите Евангелия, също се описват събитията предшестващи пришествието Господне и по време на него:

Матей 24:27 до 31: Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите. А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

– Някой казва, че имало разлика от грабването и пришествието Му и това били различни събития, като обясняват, че при грабването Господ ще вземе /грабне/ вярващите в Него, а при пришествието Си ще премахне и осъди невярващите. Ехидна лъжа! При пришествието Си, Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава, ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия. Няма разлика между пришествието Му и грабването на избраните Му, никаква и долните стихове го потвърждават! Четете ги внимателно. /Добавено на 22.03.2023г./

Марка 13:19 до 27: Защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните. Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните. А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко. Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкият Син идещ на облаци с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

Лука 21:25,26,27,28: И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

Откровение 7:9,13,14: След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,. Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.

– Има ли нещо неясно до тук? Идва отстъплението от вярата /и ние го виждаме/, това ще доведе до, явяването на синът на погибелта и неговото му царуване през дните, които са му определени. Защо Господ, ще съкрати дните на скръбта? Заради избраните, които Той избра, за да могат да издържат и минат през голямата скръб /Откр.7:14/. И тогава, силите небесни ще се разклатят и както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. И Ангелите Му, ще съберат избраните Му.

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ВСИЧКИТЕ ЦИТИРАНИ СТИХОВЕ, ПО ТАЗИ ТЕМА, СЕ ДОПЪЛВАТ ЕДИН С ДРУГ!

Слава и благодарност на Тебе Боже, за това, което си ни открил, да знаем предварително, та като дойде, да не се изненадаме и да стоим твърдо във вярата!

– Да се върнем на лъжата, която споменах в началото: църквата ще бъде грабната преди идването на антихриста а избраните след това. Къде го прочетохте това? И има ли разлика между църквата Му, невястата Му и избраните Му? Не и не, няма никаква разлика. А има ли разлика между думите „поканени“ и „избрани“, записани в следния стих: Защото мнозина са поканени, а малцина избрани /Мат.22:14/? Да има, избраните ще бъдат събрани от Ангелите Му, а поканените не бяха достойни /Мат.22:8/. Затова ви питам братя, къде сте го прочели, в онези места, които са мъчни и трудни за разбиране ли? Или сте попаднали на някой „мъдър“ проповедник, тълкувател на Божието слово, облечен в овча кожа с големи „дарби“, който ви разясни мъчните и трудните за разбиране слова? Не се ли страхувате от такъв слепец, който иска и вас да повлече към ямата? Тази лъжа, противоречи на цитираните тук стихове, и на още други, но ще спомена само този: …че през много скърби трябва да влезем в Божието царство /Деяния 14:22/. Чух и един друг брат да казва /който беше сигурен, че няма да мине през голямата скръб, а ще бъде грабнат, преди нея/ с ирония: Приятно прекарване през голямата скръб /казвайки на тези, които ще минат/. Разбирам го и него, а и другите, които мислят като него, но уви, лукавство е това /виж долу забележката/.

Трябва сега да разсъдим за целта на тази лъжа: че грабването на избраните ще бъде преди явяването на синът на погибелта и преди голямата скръб. Може би, въпроса на нашият Господ, ни дава отговор: Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?/Лук.8:8/. И към кого се обръща Той, с този въпрос? Към чадата Му. Да разсъдим, защо Господ преди близо две хиляди години, зададе този въпрос? Защото, според мен, с тази лъжа а и не само с тази лъжа, вярата на чадата Му приели лъжливите тълкувания, ще бъде разклатена, ще настъпи смут и бъркотия в душите ни, и ще бъдем лесна плячка за врагът. Ще дойде време и идва, когато тези лъжи, ще ни доведат до объркване, а истината, към увереност и твърдост във вярата.

Братя и сестри мои, придържайте се към Господното слово и не се съобразявайте с тоя век /свят/, както е писано. Потърсете си място на общение с братя и сестри, там където се намирате, върху които почива страх Господен, мир Господен, повелите Господни с трепет се изпълняват, покаянието е приоритет, лъжите се разкриват, служат с простота на Бога, с любов лекуват „раните си“, и един на друг си помагат, според силите си.

Ако не познавате такива братя и сестри, молете се Господ да ви срещне, и не бъдете наивни, лекомислени, а всичко с разсъждение вършете и нека светлината на Божието слово да ви ръководи.

Христовата благодат и Христовия мир да почива върху вас! Амин.

Забележка: Разбирам ви, братя и сестри, че на никой не му се минава през тази „врата“ голямата скръб, но какво да се прави, щом Той е решил така, значи това е добро за нас и трябва да го приемем. А освен това Господ е оставил, малка врата, през която да минем, през тази скръб, и тя е: „Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син /Лука 21:36/“. Не забравяйте също и тези думи на Господа:…и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века /Матей 28:20/. Господ казва ясно, че е с чадата Си до свършека на века /пришествието Му/, за какво грабване говорите преди голямата скръб? Вярата в лъжата е вяра в бащата на лъжата, опомнете се!

Добавено на 29.03.2024г. :

Сега ще цитирам следните стихове от Писанието, за които се твърди, че доказват, че Църквата ще бъде грабната преди голямата скръб.

Римляни 5:9 – Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.

1 Солунци 1:10 – и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.

1 Солунци 5:9 – Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

Откровение 3:10 – Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята.

– Отново лъжливи тълкувания. Божия гняв и изпитанията има ли ги в днешно време? Да има ги. Има ли градушки, земетресения, наводнения, скакалци, войни, пандемии, студове, жеги, пожари и нанасят ли поражения и има ли жертви? Да има. Е, това не ли е Божий гняв? Божий гняв е, и горните стихове за такъв гняв говорят а не за грабването на Църквата Му преди голямата скръб. Избави ли Господ народа Си, когато нанасяше поразиите по Египетска земя /Изход 5-12гл./: да, избави ги тук на земята.

– Да видим сега, как Господ избави онези които не одобряваха и скърбяха за гнусотиите, които се вършеха в Йерусалим: И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост; старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома /Езекил 9:4-6/. Господ избави своите Си, пак на земята, като им тури белег върху челата.

Сега ще видим, как Господ ще избави своите Си, като започне да поразява земята с поразиите записани в Откровението на св. ап. Йоан. Дали ще ги грабне преди това? Да видим:

Откровение 7:3 – не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.

Откровение 9:4 – И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.

Вие коментирайте горното Слово Божие и не се заблуждавайте, Църквата Му ще мине през голямата скръб и ако бдим и се молим, ще успеем да избегнем всичко, което предстои да стане, и да стоим пред Човешкия Син. И в заключение на добавеното ще цитирам и това:

Филипяни 1:29 – защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.

Цитатите за взети от изданието на библията 1940г., онлайн изданието.

В Светата книга Библия се говори на много места за братя. В едни случаи тази дума се употребява за братя от едни родители или поне от един такъв /както при нас/, в други за братовчеди, в други за роднини, в други за цял род, в други за човешкия род и за братя в Господа. Ето някои примери от Библията:

Стар завет

Битие 9-5: А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

– В този стих Господ говори за брата на всеки човек. За плътски брат ли става въпрос или за човешкият род? А не сме ли всички Адамово потомство?

Битие 9-7: Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

– Лот нарече Содомските жители – братя мои. Тук е ясно, че не са плътски братя, но ги нарича братя мои. Негови плътски братя ли са?

Битие 13-8: Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя.

– Тях една майка не ги е раждала, Лот е син на Аран, брата на Аврам. Лот е племенник на Аврам.

Битие 29-4: И Яков каза на овчарите: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

– За плътски ли братя става въпрос?

Битие 29-12: И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

– Яков плътски брат на Рахилиния баща ли е? Бащата на Рахил е Лаван. Лаван е брат на Ревека, майката на Яков.

Битие 29-15: След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

– Лаван е брат на Ревека майката на Яков. И тук не става въпрос за плътски брат. Яков му е племенник.

Изход 2-11: А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му.

– Тук също е ясно, че не става въпрос за Аарон плътския му брат, въпреки употребата на лично местоимение „му“, а за един от 12-те израилеви колена.

Левит 10-4: И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.

– За плътски ли братя, или за братовчеди говори Моисей?

Числа 8-26: но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

– Господ за плътски ли братя говори на Моисей? Или за левитите от 25 години и нагоре, като ги нарича братя, а са братовчеди /виж Числа 18-2,6/.

– В стария завет могат да се посочат още много такива примери, където думата братя, се отнася за племенници, братовчеди, за цяло племе и за човешкия род, и за братя по-плът. В Бития 43-29, е употребена думата едноутробен брат – братя родени от една утроба т.е. от една майка.

Нов завет

Матей 5-22: А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си /без причина/, излага се на съд; и който рече на брата си Рака /Безделниче./, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

– За плътски ли братя говори Господ? Или за братовчеди? Или за роднини? Или за братя във вярата? Или за всички човеци?

Матей 12-47: И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

– След отговора на Господ Исус Христос, не може да се твърди и да се приема, че са му плътски братя. Нито майка Му, дева Мария взе отношение. А отговори така:

Матей 12-48,49,50: А Той в отговор рече на този, който Му каза, това: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

– За плътски ли едноутробни братя, сестри и майка даде отговор Господ? И защо Господ отговори по този начин?

Матей 13 – 54-57: И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела? Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това? И падаха в съблазън поради Него.

– От Евангелието знаем, че не е син на дърводелеца а е Син на Живия Бог /Лука 1-35/, а не както си е мислил народа за братята Му и сестрите Му, и се съблазниха.

– Господ отново не взе отношение по твърденията на народа. А отговори:

Матей 13-57: И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

1 Кор. 9-5: Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

– Апостол Павел тук разграничава „другите апостоли“ /думата „другите“ не означава „всичките“/ от „братята на господа“ и Кифа, но и двете групи и Кифа са имали жени. Не може да се вади извод за плътски братя а става въпрос за роднини, братовчеди.

Йоан 19-25: А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина

– Мария Клеопова не е плътска сестра на Дева Мария, тя е нейна роднина, защото не е възможно две плътски едноутробни сестри да бъдат кръстени и двете от родителите им, с едни и същи имена. Като извикат по име едната, няма ли да дойдат и двете, ако са с едно и също име?

Матей 27-55,56,61: Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха; Между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове. А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

Марка 15-40,47: Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.

Марка 16-1 и Лука 24-10: А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

Йоан 19-25,26,27: А при кръста на Исуса стояха майка Му, и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът я прибра у дома си.

– От тези стихове разбираме, че другата Мария е майката на Яков а не дева Мария, защото апостол Йоан навсякъде в Евангелието, когато става въпрос за дева Мария казва, „майка Му“ или „Исусовата майка“, а за Мария майката на Яков, Йосия, няма такова уточнение в нито едно от Евангелията, и това не е майка Му. Ако дева Мария им беше майка или имаше други деца или сестра по плът, Господ нямаше да каже на любимия си ученик „Ето майка ти!“ а на майка си „Жено, ето син ти!“. И праведния Йосиф си е бил преминал от този свят /нямаше го, при кръста на голгота/. Господ дойде да изпълни закона и не може против закона да даде майка Си на друго дете, освен ако дева Мария си е останала дева и няма други деца, затова я предава на любимия си ученик и с това изразява последната си грижа и почит към майка Си преди да издъхне. И така, аз ви питам, може ли искрен християнин ако е син едничък на майка, да остави майка си и да не се грижи за нея?

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ГОСПОД ДА ОСТАВИ ТАКЪВ ПРИМЕР, АКО ДЕВА МАРИЯ Е ИМАЛА ДРУГИ ДЕЦА, ИЛИ СЕСТРА ПО ПЛЪТ, ИЛИ, АКО ПРАВЕДНИЯ ЙОСИФ Е БИЛ ЖИВ!

– Двама са знаели, че зачатието е от Всевишния – дева Мария и праведния Йосиф. Баща на Младенецът Исус, е Бог Отец. Бракът между двамата е за да скрие непорочното зачатие /Втор.29-29/, а не за създаване на поколение. Законодателят, Който влиза в тая Утроба, няма да наруши закона Си, като допусне друг да влезе в Нея /разсъждавайте върху това, и си отговорете на следващия въпрос по-долу/. Пречудни са пътищата Господни! И блажен оня човек, който ги изследва.

Въпроса: Според вас, Святата книга Библия, закона Господен, допуска ли жена да има деца от двама живи мъже? Не може да има никаква плътска похот между дева Мария и праведния Йосиф и обратно между праведния Йосиф и дева Мария, и мисъл дори, камо ли поколение, защото и двамата са знаели кой е Живия Баща на Първородния, всичко останало е: гнусна лъжа.

– Искам да ви попитам как разбирате думата първороден? И защо е писано „И роди първородния си Син“ /Лука 2:7/? Означава ли това, задължително, че има второроден? Не, не означава това, че има второроден. А защо е употребена тази дума, първороден? Защото от тази дума произлизат права по закона Господен, и пророк Исая добавя: Затова ще Му определя дял между великите, И Той ще раздели корист със силните /53:12/. И какво означават думите на нашият Господ, „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“/Мат.28:18/? Ето го, двойния дял по закон, който получи Първородния от Баща Си, власт на небето и власт на земята, и то всяка.

Сега ще ви цитирам Лука 2 глава от 42 до 48 стих:

И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше. И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

– На основание на горните цитатите, ви питам: Къде са плътските му /едноутробни/ братя или Яков брата Господен? Защо не са го търсили? Или коя майка и баща ще си оставят по-малките деца за да търсят по-големия, няма ли да ги вземат със себе си? И как си обяснявате, че са го търсели между роднините? И да не забравяме, че Момчето Исус е бил на дванадесет години. Обърнете внимание на това „без да знаят родителите Му“ и на това „Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме“ – нищо не пише за плътските Му едноутробни братя, защото няма такива деца от брака на Дева Мария и праведния Йосиф.

– Да разгледаме, и този стих:

Матей 1-25: но не я познаваше докато тя роди първородния си син; и нарече го Исус. Как да разбираме този стих?

– Да разсъдим за граматическия словоред на изречението: „но не я познаваше докато тя роди първородния си син“. Да разгледаме двата глагола „познаваше“ и „роди“, между тях е наречието за време, „докато“. Предвид това, изречението се разбира така: той не я познаваше до раждането ѝ, на първородния, а веднага след раждането я позна /знаем значението на думата позна/ – до тези разсъждения ни води тази дума „докато“, защото определя времето на действието на глагола „позна“, а то е, след раждането. Да, но от горните стихове разбираме, че Момчето Исус, когато е бил на дванадесет години е нямал братя родени от брака на майка Му и праведният Йосиф. В случая думата „докато“ не е правилно употребена, тя влиза в противовес със записаното в Лука 2:42 до 48. И не само с тези стихове си противоречи, но и с други. Вярвам, че и вие ще откриете още истини по темата, защото това е угодно на Бога, за да не сме в заблуда.

– Чух следното тълкувание и върху този стих: А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл /Йоан 2:4/. Някои разбират, тълкуват този стих така:“ с тези думи – Какво има между Мене и тебе жено – Господ казва на майка си, че вече не Му е майка и няма нищо общо с нея/?/, защото Той е без начало /и плътта ли е без начало?!/, а дева Мария била само един носител на Плодът и само толкова?! Тези, които твърдят и проповядват това, обаче казват, че Господ има плътски братя?! Дева Мария, не Му е майка, а Господ има плътски братя?! Според вас, тогава и апостол Йоан не е разбирал, това което вие разбирате, защото я нарича майката на Господа /Йоан 2:3,5 и Йоан 19:25/, когато Господ е бил на около тридесет и на 33 години.

Обърнете сега внимание, че и Дух Светий свидетелства, че дева Мария е майката на Господа: Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? /Лука 1:41-43/. И чия е, тази дръзка уста, да говори лъжа?

Ако обаче, приемате това лъжливо тълкувание и вие майки, които имате деца или разсъждавате така, то тогава приемете, че не сте майки на децата си, а само сте ги родили и нищо повече, защото децата ви са създадени по образ Божий, а Господ е без начало. Не знам, как може да се вярва и приема такова лъжливо тълкувание?! Кой го измисли? Бащата на лъжата го измисли и го предаде на слугите си да го разпространяват за тяхна погибел.

– В английския превод този, стих е преведен така: какво общо има това с Мен, жено /Woman, what does this have to do with me? „виж забележката долу“/? И се разбира в този смисъл: Господ казва на майка си с тези думи, че е един гост на сватбата, и, че не Той трябва да се грижи за нуждите на гостите, но заради думите на майка Му „каквото ви рече, сторете“ изпълнява желанието ѝ. Оставам на вас да прецените и разсъдите, кое е правилното и как да разбираме този стих.

И още по-този въпрос от Писанието /добавено на 01.02.2021г./, цитирам:

Псалом 44:10 /Синод.пр./ – Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато /Синодален превод/. Виж и еврейския превод biblehub.com /пс.45:9/. Ето ви още една връзка от английския превод на Библията King James /пс.45:9/.
– Коя е тази царица застанала отдясно на Бога с облекло от офирско злато? Кажете коя е? Това е тази, която е родила Царят на царете и Господ на господарите – Богородица, света дева Мария. Забележете, какво място е отредил Бог Отец за Царицата, която Той осени със силата Си да зачне – отдясно до Синът Им /Матей 20:23/! Кой мъдър цар няма да почете майка си царицата, която го е родила? А какво да кажем за Премъдрия Цар осенил утробата на Царицата? Поклон, поклон и слава вовеки веков!
– Да не забравяме никога, че в тази утроба на преосветената дева Мария се образува Плътта и Кръвта на Сина Божий, Господ Иисус Христос – спасителни за човешкия род – не може да има друг плод в тази Утроба, не може! А допусна ли Господ чужд огън пред лицето Си /Левит16:1/? Да бъдем разсъдителни, за да не ни изтреби Господ, както двамата Ааронови синове: Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница, и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господа чужд огън, за който Той не бе им заповядал; и излезе огън от Господа и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне /Левит 10:1,2/.

Облажаваме те майко Божия, приеми нашата сърдечна благодарност и признателност! Тази Утроба е преблагословена, отредена единствено и само за Божият Син Господ Иисус Христос и никой не може да влиза в Нея, никой! Дано да разбирате, че тази Девица родила Син, е вечната Девица! Девица е онази жена, която не е познала мъж и не е развратила сърцето си.

– На края извода, който правя от написаното до-тук, е: от брака на дева Мария и праведния Йосиф няма деца, но и двамата имат роднини. И от тези роднини Господ има братовчеди и това са така наречените „братя Господни“. Който желае, нека да потърси думата братовчед на еврейски или на арамейски език. От Свещеното Писание разбираме, че такава дума „братовчед“ не съществува и вместо нея се употребява думата „братя“, а и Господ говори за левитите от 25 години нагоре, като ги нарича братя а са братовчеди. За братя родени от една майка се употребява думата „едноутробни братя“.

Старал съм се, разсъжденията ми да изхождат само от Светата книга Библия.

– Да отговоря сега защо Господ не взе отношение за братята Му, според мен, тъй като нашите мисли, не са като Неговите. Защото, те не са му плътски, едноутробни братя – а нима пише, че са Му едноутробни братя? А ако беше им казал истината, дали първосвещениците, книжниците и фарисеите щяха да повярват, че зачатието е станало свише, непорочно, въпреки че е пророкувано? И какво би последвало? Щяха да убият майка Му. Надявам се, че разбирате защо.

– Още няколко думи и за мъжът на дева Мария, праведния Йосиф /добавено на 01.02.2021г./. Какво казва Писанието за него? Потомък е на Божия помазаник цар Давид, праведен по закона Господен, а по Божия воля: пазител на непорочното зачатие, пазител на Младенеца и майка Му, пазител на тайната Господня: и пазител на девството на избрания съсъд Господен, дева Мария. Благодарим ти свети праведни Йосифе, за грижите, които си положил за Спасителят на човешкия род, Господ Иисус Христос и майка Му.

Дано разсъжденията ми върху Писанието по тази тема, да са от полза на онези, които търсят истината и желаят да се освободят от заблудата на тази гнусна ерес, която се разпространява сред евангелските християни. Господ да ни благослови и да ни отвори умът, да разбираме записаните истини в Словото Му. Бъдете благословени! Амин.

Забележка: Не считам себе си, че познавам добре Писанията, защото и аз съм един недостоен грешник, който се надява единствено на милостта Божия. Нека всеки сам да си отговори на поставените въпроси, а пък аз ще се радвам, ако съм ви помогнал да разберете истината. Употребените думи „плътски братя“ в текста, да се разбират, деца родени от една майка – една утроба. Цитатите за взети от изданието на Библията 1940г., онлайн изданието. Английския текст е взет от сайта biblehub.com, ето я и връзката: https://biblehub.com/esv/john/2.htm.

Следващите редове са добавени на 31.10.2025г..

Някои считат, че царицата цитирана в 44 пслалом 10 стих /Синод.пр./, била Христовата Църква, като се основават на думите на Христа Бога записани в евангелието: и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата /Матей 25:33/. Това разбиране е повръхностно и неправилно, и противоречи със Свещеното Писание,
нека заедно да ръзсъдим защо е така:

Първо, този стих се отнася за времето на второто Христово пришествие на земята и няма нищо общо за онази подредба в небесата, където от лявата страна на Господ Иисус Христос е Бог Отец, а не козите, а отдясно е както казва Писанието, царицата родила Царя на царете Христовата майка девицата Мариам, а не овците.

Второ, ако царицата застанала отдясно Нему е църквата Му, защо тогава Господ не разреши на Зеведеевите синове Яков и Йоан да седнат един от дясно а другия от ляво Нему /Матей 20:21/, когато майка им поиска това? Нали твърдите, че отдясно е църквата Му? Не са ли те, апостоли в Христовата църква? Защо Господ не им разреши?

Трето, Писанието недвусмилено говори къде са верните Му раби, пред престола Му, а не отдясно:

Откровение 7:9,15 /Синод.пр./ – След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях.

Откровение 14:3 /Синод.пр./ – и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.

В заключение на добавеното: Никак не се съмнявайте, царицата застанала от дясно на Христа в небесата е майка Му, девицата Мариам /Псалом 44:10 синод.пр./. А и цар Соломон направи престол за майка си царицата отдясно нему /3 Царе 2:19/.